Има нещо гнило в Разград

Има нещо гнило в Разград и това не е някакво голямо и сензационно откритие.

Напомнянето дойде от Дания, където, уви, във футбола няма нищо гнило. Чисто спортен проект, какъвто е Мидтиланд, направи показно на един частен проект.

Датчаните с един българин в състава си биха българите, също с един българин в състава си. В тяхната единайсеторка обаче имаше четирима датчани и двама шведи. Датски треньор там, срещу чешки треньор тук. Прилични заплати за Мидтиланд, големи заплати за Лудогорец.

Лъскавият и високо летящ Лудогорец от няколко години е чуждо тяло в българската футболна действителност. Изобщо не смятаме да сме в ролята на ковчежници или поне съветници на собствениците, нека си харчат парите както намерят за добре. Обаче можем да имаме претенции за това, че на практика те сложиха прът в колелото на другите клубове, които, каквото и да правят, на могат изобщо да се доближат финансово, а от там и организационно до Лудогорец.

Наливайки още и още в Разград, се получи така, че в останалата част на България феновете постепенно губят тръпка всеки към своята си футболна любов. Високопарна идея на инвеститорите бе Лудогорец да стане национална кауза. Младо и старо от всяка точка на страната трябваше по един или друг начин да изпита влечение към футболния хегемон.

Тези, които бледо се вълнуват от Ботев Пд и Локо Пд, от Черно море, от Берое и т.н., трябваше да станат фенове на Лудогорец и така да имаме футболно свръхчудовище. Обаче тази пирамида се срина. И вече подкрепата към тима от Разград е малко над нулата. Бай Кольо от някъде си се вълнуваше от Марселиньо, от Моци, от Дяков, от героичните спасявания на Владо Стоянов, а сега същият бай Кольо едва ли подозира за съществуването на Баджи, на Каули и Текпетей. Някакви чужденци се моткат там и това е.

В задачата обаче се пита - какъв е смисълът на такова високо инвестиционно ниво, след като идва шампионът на Дания и ти показва откъде изгрява слънцето и кои са първите букви на азбуката. Когато още преди години започнахме да показваме някои гнили местенца на разградския проект, бяхме хейтъри, разбирани и какви ли още не. Ама чакайте, нашите герои не са изчерпани, не ги отписвайте, има още какво да дадат, не са си изпели песента, не са казали последната си дума и какви ли още не сънища сънуваха в Разград. Окей, сърбайте си попарата, но като че ли вече омръзвате и на самите себе си.

Гнилото в Разград не е от това лято, нито от миналото. Да подмениш основните и по-захабени футболисти в един добър отбор не е лесна работа. Това граничи с изкуство, могат го много малко хора по света, но те се развиват в различна среда и не гледат така високомерно и надменно към всеки, който се опита да се доближи до първото място. Тук всякакви правила се пренаписват само и само на хората в Разград да е интересно. За съдийските изстъпления в североизточна посока вече книга ще напише някой, само и само първото място, гарантиращо много пари, да остане боядисано в зелено.

И в крайна сметка сега ще следим как падналият Лудогорец ще се изправи, как ще се отърси от прахта, как ще събере нови сили, как отново ще стане първи в България, как пак ще направи засилка и трябва да залагаме дали от първи, втори или трети опит ще преодолее най-ниската височина в Европа и после пак ще се срине. А през това време другите ще си играйкат.

Желю Станков, в-к „Тема спорт“