Масоеро: Не очаквах щастието, което намерих в Пловдив

Триумфът на Лукас Масоеро с Купата на България продължава да предизвиква интерес към него в родната му Аржентина. Вестник Ел Деспартадор- публикува интервю със защитника, в което той разказва са себе си, за кариерата си и за престоя в Локо (Пд). Роденият в департамента Лавал 25-годишен здравеняк се радва на ува­жение в своя квартал Ла Пета, отчита изданието и припомня, че Масоеро е в България от лятото на 2018 година, след като преди това лично президентът Христо Крушарски уреди трансфера му. През миналия сезон тои записа 8 мача със средно 63 минути игра на среща, а през този вече има 9 с по 82 минути средно. Масоеро се възползва от напускането на Езе и контузиите в началото на годината, за да "захапе" своя шанс и да се утвърди като титуляр.

- Лукас, разкажи ни за семейството си?
- То е четиричленно - майка ми Нелида, баща ми Едуардо, брат ми Матиас и аз. Доба­вяме и любимите ми кучета Глория и Еле­на.

- Как е престоят ти в България и как се справяш с езика?
- Истината е, че съм много щастлив от стра­ната, в която дойдох да живея. Не знаех какво ме чака, но идването тук беше приятна из­ненада и вече имам моята група приятели. Опитвам се да живея нормално, както пра­вех, докато бях в Мендоса. Засега всичко е наред. С езика беше сложно и трудно, но аз уча. Сега мога да ходя да пазарувам сам. Справям се. Понякога дори действам като преводач на новите ко­леги, които идват в клу­ба, но продължавам да се опитвам да се усъ­вършенствам. Пловдив е много стар и пълен с туристи град. Тук вина­ги има хора, които го­ворят испански.Това е много хубаво. Страхот­но е да намерите хора, които не познавате и които говорят испан­ски. Това успокоява тревожността ви от же­ланието да се прибе­рете вкъщи. Накратко, градът е доста красив, живея на пет минути от стадиона. Потърсих жилище, което беше близо, така че нямах проблеми с трениров­ките и можах да се адаптирам по-бързо към всичко. Така че съм много щастлив, че съм на това място и в този отбор.

- Как се справя Бъл­гария с пандемията?
- Както навсякъде и тук имаше максимални предпазни мерки. Из­лизах от вкъщи само, когато трябваше да отида до супермаркета. Тъжно ми бе, защото бях сам - далече от родината и от моите близки. Тук карантина­та продължи два месе­ца и след това успяхме да се върнем към нор­малния живот.

- Как се чувстваш след спечелването на Купата?
- Спечелването на купата беше една от целите, които имахме в началото на сезона. Успехът е важен за клу­ба и вдига нивото му. Миналата година също спечелихме трофея и това беше качествен скок за клуба. Получи право да иг­рае в Лига Европа, къ­дето не беше влизал в продължение на 15 го­дини. Сега ще играем в турнира за втора го­дина поред, така че сме много щастливи от подкрепата на феновете и постигнатата цел.

-Ти ли си единстве­ният аржентинец в от­бора и как се разби­раш със съотборни­ците си? Успяхте ли да се сприятелите?
- В отбора само аз съм от Аржентина. В първенството има още един, който играе в Со­фия (б.р. - Франко Мазурек от Левски) и ние сме единствените два­ма, които играем в ли­гата в момента. В от­бора имаме преводач, който превежда всичко на английски. Треньо­рът говори на българ­ски, имаме преводача до нас, който ни помага с някои въпроси, за да знаем какво се иска от нас. Ето, консолидирах групата си, имам един приятел бразилец (Лу­кас Салинас), много привързан към мен, португалец (Диниш Алмейда) и сърбин (Ми­лош Петрович), който е най-големият от гру­пата, който ми помогна много в адаптацията, той ми е като брат.

- Поддържаш ли ре­довен контакт със се­мейството и прияте­лите си?
- Всеки ден говоря със семейството си, провеждаме видео раз­говор, те винаги се опитват да ми се оба­дят, карат ме да се чувствам много по-малко отдалечен, щастлив съм и бла­годарен на техноло­гията, която ни поз­волява да бъдем свързани.

- Кога за послед­но си беше в Мендоса?
- През декември миналата   година, прекарах ваканцията у дома. По-късно ис­ках да се върна през май, но поради пан­демията и затварянето на летищата билетът ми беше отменен и трябваше да остана. Сега чакам декември отново да се прибера при семейството си.

 - Като момче, кой искаше да бъдеш и на кого се възхища­ваш?
- Като всеки фен на Бока, който е видял най-добрият отбор в ця­лата история на клуба, харесвах начина, по който играят Валтер Самуел и Хорхе Ернан Бермудес, те винаги бяха моите примери за позицията, на която иг­рая. Рикелме е най-големият ми идол и до сега.

- Може ли да раз­кажеш как премина спортната ти карие­ра?
- Започнах някъде на 5 години в кварталния клуб Ла Пега. На 8 го­дини решихме да отида в Индепендиенте Ривадавиа, където прека­рах 13 години. Там срещнах много хора. Имах кратък период в тихоокеанския Грал Алвеар в края на 2016 г. и през 2017 г. отидох да играя в Депортиво Майпу, където прека­рах един сезон и след това дойдох да играя тук, в България, където съм от 2 години.

- Какви треньори белязаха кариерата ви и ви оформиха като играч?
- Първият ми треньор беше Рубен Канселмо, който е близък приятел на баща ми. С него ра­ботехме в Ла Пега, в Индепендиенте Ривадавиа дълго време тре­нирах при Пабло Куинтерос, който ми помог­на много. По-късно Карлос Лопес беше един от тези, които ми помогнаха най-много. Преминах и през ръ­цете на Даниел Гарнеро, той е човек, който знае много за футбола и затова днес той ус­пява в парагвайския футбол. Хуан Карлос Бермегуи ме заведе в Майпу и заради него сега съм в Локомотив.

- Как успя да с е наложиш в Бълга­рия?
- В началото ми беше трудно да се адаптирам. Имах проблем с ролите на терена. Бях играл в друга схема. Първата го­дина играх много малко, но сега имам достатъчно време на терена. Имам много снимки. През тази година участ­вах във всеки мач, Страшно съм дово­лен от сегашното си положение.

- Как президентът на Локомотив се свърза с теб и ти предложи да отидете да играете в Бълга­рия?
- Това не беше ди­ректен контакт, запоз­наха ме с него. Той дой­де да види някои ма­чове срещу Лас Херас и каза, че наистина му харесва това, което е видял и иска да ме взе­ме в отбора. Казах „да", защото исках да опи­там късмета си в чуж­бина. Истината е, че всичко стана доста бър­зо. И двамата държах­ме на думата и след 3 месеца отидох при него в България.

- Мисли ли много преди да приемеш офертата и посъветва ли се със семейство­то си?
- Със семейството си се консултирам за всичко, ние сме много сплотено семейство. Когато сме изправени пред големи решения, винаги сядаме заедно, даваме своето мнение. Те знаеха какви са мои­те мечти и моята идея, никой от тях не възрази и от една страна всички бяха наясно, че бих сбъд­нал мечтите си. Беше радостно събитие отвъд факта, че трябваше да напусна и да бъда да­леч от семейството си, да напусна къщата дос­та млад. Но това е доб­ра възможност за мен и те са щастливи, че се справям.

- Играеш с момчета от различни нацио­налности, какво е да живееш с тях?
- Всички те имат своите особености, всички страни имат различните си езици. Аз научавам малко от всички. Темпераментът на българите е подобен на нашия. Най-добрият ми приятел е сърбин. Неговият език е под­обен на българския, но той стана малко лати­низиран. Следва моя ритъм. Заради мен ве­черя по-късно и се опитваме да бъдем за­едно.

- Разкажи за досега ти с турнира Лига Ев­ропа?
- Изиграхме 4 мача в Лига Европа, не участвах в нито един мач, но опитът беше страхотен. Успяхме да отстраним отбор от Словакия и да стигнем до мачове със Страсбург. Разликата между футбола в елита на Франция и този на Бал­каните идва най-вече от парите, които се вла­гат там. Нашият отбор бе сравнително равно­стоен и това бе ценен опит за всички.

- Имал ли си шанс да обмениш думи с велики европейски или латиноамерикан­ски играчи?
- По време на предсезонната подготовка имахме приятелски мач с отбора, в който играе Майкъл Есиен. Успяхме да си поговорим малко с него, много скромен човек, който спря да говори с всички нас и даваше съвети. След края на мачовете в ли­гата често говоря с ня­кои от играчите на съ­перника как се справят и дали се забавляват добре. Чатим си с ня­кои, които говорят ис­пански или португал­ски.

- Колекционираш ли фланелки?
- Брат ми и баща ми искаха да им пратя фланелките, които имах - на Хорхе Браун, който отиде в отбора на Марадона, както и на най-добрия играч в българ­ското първенство.