Старокин: Левски трябва да е на принципа на Славия

Първото лятно попъл­нение на Левски Орлин Старокин (33 г.) даде интервю за предава­нето "Спорт в обектива" по Канал 3, в което говори за ситуацията на "Герена" и очакванията си за сезона. Старокин беше част от си­ните между 2011 и 2014 г., като записа около 90 мача във всички турнири. После игра за Иртиш, Локо сф. Ди­намо Букурещ, Ботев Пд, Пирин Бл, Черно море, Ви­тоша Бистрица, а през пре­дишните два сезона в ки­пърските Алки Ороклини и Еносис Паралимни. В послед­ния тим беше съотборник с бившия играч на ЦСКА Шикози Удоджи.

Орлине, как се чувстваш след завръщането си в Лев­ски? Как се стигна дотук?
- Чувствам се доста добре, не беше изненада, но все пак ми стана много приятно, кога­то г-н Сираков ми се обади, за да се срещнем. Нашият разго­вор продължи около пет мину­ти. Не съм се замислял изобщо дали да приема офертата на Левски.

За никого не е тайна теж­ката ситуация на "Герена". Ти не се ли уплаши?
- Винаги съм бил амбициозен и никога не съм се плашил от мястото, където отивам. Приех с удоволствие и ако мо­га да бъда полезен и да помог­на на отбора, ще съм много щастлив.

Колко тежко е да се рабо­ти и тренира в Левски в мо­мента?
- Не мисля, че е тежко да се работи в Левски. Хората, кои­то са в клуба - щабът и ръко­водството, са професионали­сти и правят всичко възможно футболистите да се чувства­ме добре.

Почти всекидневно има разговори между Сираков и играчите, като не е тайна, че заплатите се бавят и ня­ма гаранция за следващите. Вие какви гаранции получих­те?
- Когато се срещнах с г-н Си­раков, той ме увери, че всичко ще е наред. Трябва да влезем в положение на клуба. Живеем в държава, в която изпитваме доста трудности не само във футбола, но и в абсолютно всичко. И в други държави грандовете имат финансови трудности, не е само Левски. Трудно е за всеки, който не по­лучава пари, но целта ни е ед­на -Левски да се стабилизира.

В интервюто си за сайта на Левски каза, че си опти­мист за бъдещето на клуба. Какво те кара да мислиш та­ка?
- Казах, че съм оптимист по­ради това, че зад гърба ни има голяма фенска маса. Те показа­ха през последните месеци как­ва обич имат към Левски. Сега и играчите трябва да пока­жат своята обич към клуба. Оптимист съм, защото вяр­вам на ръководството. Сира­ков през годините се е доказал като играч и личност и е нор­мално да му вярваме.

Изненадан ли си, че лип­сват нови рекламодатели и спонсори?
- Левски го е имало преди нас, ще го има и след нас. В близко време се надявам, че ще се намерят спонсори, които да издържат клуба, да се ста­билизираме, да показваме доб­ри игри и да вървим напред.

Изключваш ли да се повто­ри сценарият с фалита на ЦСКА?
- Напълно го изключвам, за­щото нашите фенове дават и последната си стотинка Лев­ски да съществува. Това се ви­дя от цяла България. Шапки до­лу и адмирации за тези хора за сериозната сума, която събра­ха. Всеки в Левски трябва да вярва, че клубът ще се спаси.

Как ще изглежда новият Левски?
- В съблекалнята има още 20 играчи. Със сигурност ще бъде трудно, но ние сме мъже, трябва да се мобилизираме. Моите наблюдения са, че игра­чите се влагат максимално във всяка тренировка. Идва вече времето за мача с Берое, който е доста балансиран от­бор, с добри играчи и много опитен треньор. Нашата цел е Левски във всеки мач, незави­симо срещу кого, да показва най-доброто от себе си и да радва своята публика. Моят призив към съотборниците ми е въпреки ситуацията да за­гърбим всичко и да дадем мак­симума. А ако не успеем да поб­едим - стискаме ръката на съ­перника и чакаме следващия.

Обикновено всеки играч си пожелава титла и купа с Лев­ски. В твоето интервю нас­коро ги нямаше тези думи. Трябва ли да се говори за тро­феи в този момент?
- Трябва да излизаме и да по­казваме израстване и стабили­зиране на клуба постоянно. От 2011 до 2014-а бях в Левски и всяка година афиширахме цели - титла, купа, групи на Лига Ев­ропа, но... За първа година це­ли не се афишриат. Естестве­но, че на всеки играч мечтата му е да вдига трофеи, но тряб­ва да сме най-вече реалисти.

Георги Тодоров ли ще бъде треньор?
- Аз не съм човекът да ко­ментирам кой ще е треньор. Този въпрос е към президента и спортния директор. За нас няма значение кой ще е тре­ньор, въпросът е да се представяме добре и да вървим на­пред.

Как виждаш Левски в съпо­ставка с другите водещи от­бори?
- Лудогорец всяка година го коментираме. Те доказаха, че са фактор и играят най-добре. Но за мен животът винаги е бил борба и независимо кой е срещу нас, ще се борим. Не мо­га да коментирам какви са ни шансовете. Видяхте Славия как само с български момчета не отстъпваше по нищо на от­борите преди тях в класиране­то. И ние трябва да сме на съ­щия принцип като тях. Ще да­дем максимума от себе си.

Връща ли се твоят добър приятел Валери Божинов в Левски?
- Не съм запознат дали той ще се върне. С него сме остана­ли приятели от престоя ни в Левски, за мен е много добър играч. Но разговорите за прив­личането на футболисти са приоритет на ръководство­то. И настоящите футболи­сти не са лоши. Нормално е го­лям клуб като Левски да търси играчи и много играчи да искат да дойдат в клуба. В този мо­мент някои се дърпат, но то­ва си е техен проблем. Аз изобщо не съм се замислял. Дори и да не вземем други нови игра­чи, важното е тези, които сме в клуба, да показваме, че мя­стото ни е в Левски.

Живко Миланов се отказа, Ники Михайлов ли ще е но­вият лидер?
- Той се представя отлично в тренировките. Нормално е Михайлов да бъде лидер в от­бора, но за мен е важно на те­рена да има 11 лидера.

Какво за теб ще е успешно представяне на Левски?
- Не искам да давам прогно­зи, преди да е стартирало пър­венството.

Преживя ли събитията от пролетта на 2013-а, когато с Левски се разминахте с тит­лата и купата?
- Тези моменти не се забра­вят никога. Тежат, естестве­но. Титлата и медалите бяха в тунела, но за 15 минути всичко пропадна. Винаги обаче живе­ем с настоящето и с бъдеще­то, така че каквото е било -било. Не искам да давам прог­нози сега, просто желая Левски да се стабилизира.

Коронавирусът те завари в Кипър, каква беше ситуа­цията там?
- Бяха доста по-затегнати мерките. Жена ми и детето бяха в България и й казах, че те са добре. В Кипър имахме пра­во да излизаме само по веднъж на ден за един час, колкото да отидеш до магазина. Беше заб­ранено дори да се разхождаме по улиците. Но трябва да свик­нем с вируса. Има и доста дру­ги болести. Стана голяма сума­тоха, но с това не казвам, че подценявам вируса - за мен не­щата са сериозни. Ако обаче имаш самодисциплина, всичко ще е наред.