В събота вечер на "Лазур" Левски победи с 2:1 Нефтохимик и постигна четвърта поредна победа. Сините продължават без загуба в първенството, утвърдиха се в челото на класирането и записаха най-добрия си старт в шампионата от 4 години насам. За последно по-силно бе тръгвал отборът при Илиан Илиев през сезон 2012/13, когато в първите 6 кръга бе навъртял шест победи.
Дотук добре - всичко звучи прекалено оптимистично и хубаво за сините фенове. Но реалността на "Лазур" не дава толкова поводи за радост. Защото това бе двубой, който Левски съвсем спокойно можеше и да не спечели. И всъщност двете дузпи, някои съдийски отсъждания и късметът покриха столичани -играта на Костадин Велков с ръка в добавеното време си бе чиста случайност. Сините определено се представиха слабо край морето. За първи път през тази кампания те оставиха доста празни пространства в средата на терена и в отбрана. Представянето на Георги Костадинов и Джереми де Ноойер не бе на познатото ниво - нито в дефанзивен, нито в офанзивен план. Неслучайно първият бе заменен от Люпко Петрович още в 65-ата минута. И то в момент, в който Нефтохимик бе поел трайно инициативата в двубоя - бургазлии често пренасяха играта 6 половината на сините, макар че не успяваха да достигат до голови ситуации. Обезпокоителното за възпитаниците на Люпко Петрович е, че в предни позиции също я нямаше идеята. Антонио Аниете бе прекалено пасивен - затова и Левски не достигна до чисто положение, а се задоволи само с удари от дистанция, повечето от които неточни. Аденижи се загуби и не се запомни с нищо освен с един опасен шут и една симулация. Нар направи няколко хубави пробива, които обаче опропасти сам с неточни изстрели. Новите попълнения Илиян Мицански и Галин Иванов ще се нуждаят от време, за да могат да помогнат на тима (само първият дебютира). И добре, че на Прохазка му провървя - сякаш съдбата бе предначертала да е герой в стотния си двубой за Левски - вкара първата дузпа, след негово центриране дойде и втората, която словакът също реализира.
Затова и Нефтохимик може да съжалява за изпуснатата точка. Тимът в никакъв случай не игра по-лошо, отколкото в домакинския успех над Берое с 1:0.
На "Лазур" се очертаха доста паралели с миналогодишното представяне на столичани. Тогава Левски също започна много трудно, но постепенно се стабилизира и взе да печели на мускули. Биеше сякаш на инат въпреки че не разполагаше с толкова голяма класа. Сега е същото - защото се видя, че разликата между гръмките победи с 4:0 срещу Славия и Верея и това да се провалиш срещу Нефтохимик е много малка. И говорим все за отбори, които нямат големи претенции. Преди година сините успяха да се възползват от грешки на противниците си, да изскочат първи и дълго време да удържат върха. Понастоящем виждаме нещо подобно. Но това не може да скрие пробойните по състава. И факта, че при всяко отпускане, дори минимално - отборът страда. Това е така, защото му липсва достатъчно индивидуална класа. Видя се, че Левски не може да проспива големи периоди от мачовете и подобно на Лудогорец да избухне за десетина минути и да реши дадена среща. Пролича си и късата резервна скамейка. Та само излизането на левия бек Веселин Минев промени доста нещата -постът на Сашо Александров бе сменен, Прохазка отново бе преквалифициран. А оттам пострада играта в средата на терена и съответно в нападение...
Мачът на "Лазур" дава доста поводи за размисъл. Показа неточности, но пък и това, че сините имат характер. И явно той ще е най-голямото им оръжие. Трите точки са особено ценни. И накрая може да са с особена тежест. Всъщност до зимата това ще е и приоритетът на Левски - победи на мускули, а играта ще е на заден план. За да има тимът през следващата година шанс за атака на титлата.
Янаки Димитров, "Тема спорт"