Как се казва на човек, който не си държи на думата?

Георги Иванов даде голямо интервю от Турция. В него той излага вижданията си за Левски, хвали някои хора и напада други. Хубаво е, че е откровен и нападателен, но има и доста необясними неща. Той нарича Димитър Димитров-Херо няколко пъти „страхливец“.

Дали е точно така, едва ли ще разберем някога, защото уговорките между двамата си остават между тях. Когато обаче си се разбрал с даден човек, че той ще поеме отбора след няколко месеца, е глупаво да му звъниш през ден, за да дойде по-рано.

Тук въобще не коментираме прав ли е бил Херо да иска да поеме отбора от Нова година, но явно е човек, който си държи на думата. А това е важно. Пример за такъв, който прави обратното, е точно Георги Иванов. През лятото той покани Пепе Мурсия и каза: „Без значение от резултатите, Мурсия ще бъде тук поне до края на сезона. Договорът му е за две години, а след това се надявам да подпише нов“.

Не две години, а два месеца по-късно е известно какво се случи. Мурсия бе уволнен по изричното настояване на Гонзо. Последният е легенда за феновете и винаги ще бъде такъв. Неговото лице с маската ще продължи да бъде развявано в сектор „Б“.

Да вкарваш голове на ЦСКА обаче не е като да си в управлението на голям клуб. Георги Иванов стана директор на Левски през лятото на 2009 година. Тогава тъкмо отборът бе спечелил 26-ата си титла. Тоест „сините“ бяха на върха. За три години на „Герена“ Гонзо не само че не спечели нищо, но и превърна Левски в средняшки отбор. И в този период невинаги клубът е бил безпаричен.

През миналото лято той се върна с големи амбиции, но отборът е на шесто място. Той твърди, че не е искал да бъде треньор след Мурсия, но още се помнят думите му след победата над Лудогорец: „Ако водех Левски от лятото, щяхме да сме първи“.

Значи след победите иска да е треньор, след загубите търси друг. Дали Херо е „страхливец” или прнципен човек е въпрос на интерпретация. Но от безумната смелост на Гонзо едва ли някой има полза. А всъщност как се казва на човек, който не си държи на думата?

Христо Бонински, в-к „Меридиан мач”