- Ивет, успя ли да се наспиш?
- Да. Малко ме беше яд, но след това ми размина. Все пак животът продължава. Още като видях какво е времето, знаех, че нямам големи шансове. Но дадох всичко от себе си и няма от какво да се срамувам. Целия ден бе някакъв хаос. Точно щяхме да влезем с Инна в колрума преди 1/2-фи-налите и ни ни спряха. След това настана тотално объркване. Първо ни казаха, че ще се забавим с 20 мин. След това никой нищо не ни каза. А вече дъждът бе върхът на всичко. Няма как обаче да се пребориш с времето. Виждате какво лято ни се падна.
Толкова го дебнах това лято, а накрая... Аз съм си глезена спринтьорка и не се справям с лошите условия. А 1,7 м/сек за мен си е убийствено. Не искам да звучи като оправдание, но е факт.
- Все пак петото място не е толкова слабо постижение.
- Не е, но можеше да е и по-добре. Видяхте, че Болт дошъл да ме гледа, а аз... Това в рамките на шегата. Няма как да не влияе времето. Всички останали са с около 10 килограма по-тежки от мен. По-пробивни са. Но стана доста добро състезание. Много се радвам, че това момиче успя да спечели първото място. Все пак не става въпрос за някоя "рускиня или украинка, която бяга и след това изчезва от картата.
- Всички изглеждаха някак си напрегнати.
- Голямо напрежение. Голямо чакане. На мен не ми повлия толкова, защото вече съм доста опитна. Но наистина обстановката се изнервя малко. Особено когато не знаеш точно какво се получава.
- С какви думи те изпрати Симоне?
- Сега той със сигурност е доста по-притеснен от мен. Много искаше да направя добро състезание, но не се получи. В един момент
очаквах да ме издуха от пистата Такъв студ лятото отдавна не е имало. Така и не можах да разбера как се получи на 1/2-фина-ла, че всички останали като че ли спряха, а аз продължих.
- Изглеждаш доста отслабнала. Защо?
- Не е така. Не съм мръднала. Нито грам под или над 54,5 кг. Може би от огромния обем работа, който направихме. Защото подготовката за този сезон бе доста убийствена. Промениха се доста неща. Но в крайна сметка не може да не съм недоволна. Както казах - дадох всичко от себе си. До последната капка. И в тренировките, и в режима си, във всичко. И накрая трябва да си доволен, че си жив и здрав. Че си тук. Че отново си на финал. Защото нито една от другите финалистки в Хелзинки не стигна до края. А ми се случиха доста неща.
Контузих се още в първия ден от тренировките. Тук постоянно съм под внимание. Вчера французите ме провокираха дали
не ме е страх Няма от какво да ме е страх. Това не решава моята кариера. Всичко, което съм направила, ще остане по някакъв начин.
"24 часа"
