След като приключи трите си старта за два дни в студения и ветровит Дъблин на Европейското отборно първенство в Първа лига, Ивет Лалова говори пред пратеника на "Труд" в ирландската столица. Европейската шампионка на 100 м от Хелзинки 2012-а бе сред най-големите звезди на "Мортъм Стейдиъм" - общо 8 континентални първенци стартираха в Дъблин.
- Трета поредна година записвате много силен резултат на 100 метра - 11,04 секунди преди седмица в Осло, 11,06 миналото лято и 10,96 през 2011-а. По-различен ли ще е този сезон за вас?
- Всеки сезон е различен, независимо от постиженията в него. Ето например миналия - вървях много добре и тъпата контузия, която ме сполетя в края на април ми коства доброто представяне на олимпийските игри в Лондон. Наложи се да форсираме подготовката за европейското в Хелзинки и после не ми стигна времето. Тази година имах повече късмет и с треньора ми проф. Бономи свършихме целия обем от набелязана работа. Затова се и целим по-високо, искаме да бягам по-често и на 200 метра, където според наставника ми имам голям потенциал.
- Но нали след края на сезона ви предстои и сватба?
- Да, както се казва, горещото състезателно лято е в разгара си, а на мен ми се иска състезанията да приключат. На края на сезона просто ще стана госпожа. Сватбата ще бъде в Риети на 21 септември. Семейството на Симоне е много голямо, ще бъдат поканени и доста хора от България. Очаквам да има около 150 гости. Със сигурност после ще отидем някъде на почивка, но още не сме уточнили къде.
- Споменахте тук в Дъблин, че трите ви старта на Европейското отборно първенство се равняват на десетина бягания в Диамантената лига. Какво точно имахте предвид?
- От една страна самия ранг на състезанието - ирландците не се справяха добре с организацията. А за студа, дъжда и много силния вятър просто не ми се говори. Просто за мен това беше много сериозно изпитание. Няма как да се прави голяма атлетика и да се дават добри постижения, когато температурите са около десетина градуса, единия ден вали непрестанно, а другия през 10 минути. А вятърът стига до 7-8 метра в секунда и постоянно променя посоката си. Поради всичките тези причини трите старта в Дъблин ми костваха страшно много сили и енергия. Доволна съм, че допринесох за отборната кауза с първо и второ място и не съжалявам. След бягането на 200 метра мускулите ми бяха на камък, веднага получих крамп. Добре, че се разминах с нещо по-сериозно. Иначе ще подходим много сериозно и отговорно към състезанието, както всъщност винаги съм го правила, когато става дума за националния отбор на България.
- Как се бяга с екип назаем, защото вашият багаж от Рим пристигна много след вас?
- Носех си шпайковете в раницата и това бе най-важното. Всъщност винаги го правя. А в хотела момичетата от отбора и треньорите веднага ми намериха не един, а два екипа. Но си бягах с моите шпайкове, което за един спринтьор е толкова значимо, че... трудно се разбира от хора, които не са спортисти.
- Какъв беше коментарът на проф. Бономи след победата ви на Диамантената лига в Осло с 11,04 секунди на 100 метра?
- Каза, че сме на прав път. Веднага е анализирал бягането - разделил го е на части. И професионалното му око веднага е забелязало сериозните резерви, които имам в отсечката между 40-ия и 60-ия метър. Всичко беше преценил - броя на крачките, дължината им, честотата. Според проф. Бономи във въпросните 20 метра може да се спести още около една десета от секундата.
- Това означава, че според треньора ви това лято може да бягате при добро стечение на обстоятелствата и в рамките на 10,90-10,95 секунди?
- Точно това означава. И още по-точно - имам възможност да го направя на базата на тренировъчните резултати и досегашните ми бягания през сезона. Затова и треньорът ми веднага след победата в Осло ми пусна съобщение на мобилния телефон, което гласеше: "На прав път сме". Още си го пазя и не съм го изтрила. И то е съвсем логично - щом в Осло, също на мокра писта между другото, не загубих нито сантиметър и постигнах един много добър резултат.
- От дълги години сте в елита. Имате ли притеснения от най-бързите спринтьорки?
- Ще излъжа, ако кажа, че нямам. Когато застанеш до Шели-Ан Фрейзър на старта или до Кармелита Джетър няма как ти да си лидерът. Разбира се, че се раздаваш до последно и аз успявам почти винаги да го правя. Но фаворитите са те. Вече съм атлет с опит и не хвърча в облаците. Знам къде е моето положение, знам къде съм спрямо другите. Но не си позволявам да изляза смачкана срещу тях! Това обаче е нещо, което трябва да го изстрадаш, да го преодолееш, да го научиш... Трябва да съумееш да мислиш само за себе си и за своето бягане. Тогава се дават най-добрите резултати, без да се оглеждаш настрани.
- В този ред на мисли е нормално целта пред вас за световното в Москва през август да е влизане във финала?
- Разбира се. И съперничките ми там не ме притесняват. Гледах по телевизията по-младите момичета, които напират и в шампионата на Ямайка, и в първенството на САЩ. Те са млади, нямат никакъв опит. И ги чакам с нетърпение, защото предпочитам да бягам срещу неопитни състезателки. Повече ме притесняват тези големите, които като застанат на старт, бягат винаги стоте метра по 10,90 секунди.
- Как вървят нещата около академията за спринт "Ивет Лалова", която стартирахте с голям ентусиазъм?
- Форсирах нещата около създаването на академията, защото вече това е моят клуб. Но в момента ми е много трудно да отделям на академията толкова време, колкото искам и колкото трябва. Но имам страхотни хора - професионалисти, които ми помагат и работят със сърце и душа. Защото да развиваш детски спорт днес в България на първо място ти трябва сърце. Сега се сблъсквам с трудностите в нашия спорт на друго равнище.
- Какво точно имате предвид?
- Ами - най-важните неща. Базата и финансирането. В академията вече имаме около 40 деца, на които много трудно осигуряваме база за тренировки. И ако тези деца загубят интерес към спорта, просто ги губим за каузата на атлетиката. Да не говорим, че не очаквах чак толкова трудно да се намират спонсори за детския спорт. Вярно, криза е, дори елитните шампиони имат проблеми с финансирането си. Но за децата винаги съм си мислила, че ще се открият хора, които са склонни да подпомагат тяхното спортно бъдеще.
Николай Кръстев, в-к "Труд"
Ивет Лалова: Срамно е да няма пари за детски спорт
"Горещото състезателно лято е в разгара си, а на мен ми се иска състезанията да приключат"
