Спортът е сила, спортът учи децата на споделеност и загриженост. Един вратар от провинциален отбор спаси човешки живот. Без да е търсил слава, постъпката му беше наградена.
Героят на историята е Денис Караиванов, вратар на юношеския отбор на ОФК Костенец, ученик в XII В клас на костенското СУ „Св. Климент Охридски”, герой в очите на съгражданите си.
„Доблестно сърце: Денис Караиванов и спасената от него Надежда, така описаха в училището на Денис неговата постъпка. – Една истинска история, която се случва като на кино. Като във филмова драма с щастлив край. Главният ГЕРОЙ в нея е Денис Павлов Караиванов. Денис е известен на всички любители на местния футбол като вратар на ОФК Костенец. И всички знаят колко пъти досега е спасявал дузпи и опасни удари към своята врата. Този път обаче той спасява... човешки живот. И пак като на кино – името на непознатата жена, на която помага, е повече от символично – Надежда!”
Какво всъщност се случва? Преди няколко седмици на възрастната жена й прилошава докато е на улицата. Тя припада, но за нейно щастие, Денис става свидетел. Тийнейджърът реагира по вратарски – мигновено. Момчето взема решение – бяга до сградата на „Спешна помощ” и довежда лекарски екип на мястото на инцидента. Адекватната му реакция допринася за спасяването на Надежда. Няколко дни след спасяването на жената тя издири момчето, което й е помогнало с призив във Facebook. Надежда направи жест на благодарност към Денис чрез училището му.
„Леля Наде посети училището, за да изрази своята огромна благодарност и признателност, за да срещне и прегърне своя „спасител“, както самата тя го нарече. Срещата беше повече от трогателна, информират от СУ „Св. Климент Охридски”. - Тук цялата поезия и проза на света не могат да изразят красотата на прегръдката между Денис и спасената от него Надежда. Надеждата, че още се раждат герои; че днешните младежи са способни на доблест, човешко съпричастие и самоотверженост. И че Надежда още има – стига да не я подминаваме с безразличие, когато е безпомощна и се нуждае от протегната ръка.
За тази постъпка Денис получи благодарствена грамота от директора на училището – г- жа Захаринка Кусарова. Но и най- силните думи в една грамота не могат да изразят гордостта ни от постъпката на нашия ученик. И вярата ни, че „единственото, което си заслужава да бъде правено, е това, което правим за другите.“
