Николай Михайлов даде специално интервю за предаването "Зона спорт" по bTV Action. Ето какво каза футболист номер 1 на България за 2012 година:
ЗА КОНТУЗИЯТА:
Тук съм от една седмица. Реално преди две седмици си тръгнах от Верона с идеята първата седмица да премина изследвания, снимки и общо взето да се провери цялостния проблем при д-р Мюлер-Волфарт в Байерн (Мюнхен). Казват, че е най-добрият спортен доктор в света. Клиниката е на едно огромно ниво с всякакви видове апаратури. За 15 минути се направи всичко, видяхме къде е проблемът. Проблемът ми започна в началото на годината. На една тренировка беше хлъзгаво, не беше много хубаво времето. Правихме вратарска тренировка и от едното препятствие се подхлъзнах много лошо настрани, направих един камшичен удар и оттам усетих силна болка в един от прешлените и спрях. След продължение на месец и половина без да правя снимка, почвам да тренирам, започва да ме боли, спирам. Казаха ми, че така не става. Една седмица тренирам, една седмица почивам. Местните доктори типично като в клуб гледат да те вдигат за тренировката, да си в групата за мача и това е най-важното. Винаги в отбора гледат да те възстановят по най-бързия начин, да те използват, да си пълноценен за треньора и за клуба. Така или иначе аз не играех, вече ме болеше много. Направихме изследвания и се видя, че имам възпален прешлен, който има леко закачане с един нерв и оттам идва тази голяма болка. Оказа се, че не е за операция, не е голяма травма - 6 месеца-8 месеца, но пак два месеца от този напън, който съм правил, съм го влошил. Бях при Мюлер-Волфарт - понеделник, сряда и петък - инжекции, през другото време терапии. Спортният директор на клуба ме пусна още една седмица в България малко да се разсея от цялото това нещо предвид цялата обстановка моя и в клуба. Видях се тук с приятели, със семейството, с приятелката. През другото време съм по цял ден на терапия при хора, с които дълги години работим в националния отбор. Много добър екип. Понеделник принципно сме се разбрали да се прибирам там. Да започна терапии в специализирани клиники, леки тренировки, заздравяване на мускулатурата. Общо взето цялото нещо варира около два месеца. Така или иначе за мен сезонът приключи, той е приключил за мен много отдавна. В началото ги приемах нещата много присърце.
ЗА ТРАНСФЕРА ВЪВ ВЕРОНА:
Голям зор да си ходя от Холандия. Изкарах 5-6 години там, постигнахме хубави неща, спечелих всичко, което можеше да се спечели - шампиони, купи, суперкупи, най-добър вратар, Шампионски лиги. Достигаш един праг. Освен че е тежко емоционално да се концентрираш и да се мобилизираш, защото това е много дълго време. Отделно от това тренираш едно и също нещо. Усетих, че в един момент съм достигнал върха си там и исках да направя друга крачка. Имах 3-4 неща. От малък си ми е мечта да отида в Серия "А". Имах такава възможност с клуб, който ще просперира с добри футболисти. Така и се оказа, никой не е очаквал, че Верона ще направи такъв добър сезон. Спортният директор си осигури добър млад вратар, който е играл под напрежение и знае, че може да отреагира във всеки един момент. Старши треньора си хареса неговия си вратар - бразилец, с когото се познават от четири години. Реално са минали Серия "С", Серия "В", Серия "А". Аз това нещо не го знам предварително.Минавам медицински прегледи, подписвам, всичко е ОК. Почва първи мач, втори мач и аз усещам какво е настроението, разбрах, че нещо не е както трябва, че нещата не тръгват в правилната посока. С Лъчо Танев, с баща ми съм коментирал този трансфер. Говорих с Валери Божинов чисто за спортна гледна точка. Той ми каза, че имат хубави фенове, че са доста запалени, Верона е хубав град - общите неща около самия клуб, но не сме навлизали в детайли. Той е нападател, аз съм вратар - нещата са различни. Интересуваше ме треньорът на вратарите, човекът дойде, пътува до Холандия, вечеряхме там, показаха огромно уважение. В крайна сметка имах и други 2-3 отбора, но си викам да отида в Италия. Точно 2-3 седмици ми бяха нужни, за да разбера, че нещата с треньора не са както трябва. Вече беше свършило. Звънях на Лъчо, той дойде, срещнахме се. Общите неща - той да тренира...глупости на търкалета. Продължих да си тренирам 2-3 месеца здраво на добро ниво и видях, че нищо няма да се случи. Декември месец вече бях много афектиран, бях тотално полудял от цялата система. В крайна сметка аз съм подписал договор, аз съм професионалист, те ми плащат заплата, аз не мога да седя да се карам с хората. Договорът ми е за още много време, но така или иначе лятото сме се разбрали нито аз, нито те имат за цел да седя там. Първо, защото взимам висока заплата и те нямат полза да плащат, а аз да бъда втори вратар. Второ, Рафаел добре се справя, имат трети вратар - бразилец, който също е добро момче на моята възраст. Целта ми беше да остана в Серия "А". Направихме точките така, че клубът да направи още по-добра селекция през лятото за догодина, феновете са невероятни. Малко отбори съм срещал с такъв дух, толкова задружни. От една година ситуацията за мен е почивка. Аз преди играех по три мача в седмицата, сега съм играл 3-4 мача за цялата календарна година, но се надявам лятото по един или друг начин да се разберем. Имам записана трансферна сума в договора, но няма да ме спъне, защото сумата е голяма и те знаят, че не могат да я вземат. Те знаят, че аз не съм играл и сега каквото и да дойде като опция, която естествено и аз искам вече. Ако се разберем, няма за какво да правят спънки.
ЗА БЪДЕЩЕТО:
Малко преди края на миналия сезон се почна със спекулациите и това ни изигра лоша шега. Изцяло се бяхме насочили към един отбор, който не е тайна беше Фиорентина. Това беше моето желание. Другата седмица, другата седмица...пари, разбираме се и накрая спортният директор се извъртя. В един момент е 10 август, а аз още не съм почнал подготовка. С Твенте така или иначе тотално си бях затворил вратите, имах още една година от договора. Трябваше да се търсят нови опции. Изведнъж излязоха 3-4 отбора от нищото - Израел, Украйна, Испания и Италия. Един клуб в Англия, който лично за мен не беше както трябва. Трябваше за 5 минути да решавам накъде да тръгвам. Като не направиш добра подготовка, след това цяла година опитваш да наваксаш. Сега най-важното е да се оправя от този дребен, но неприятен проблем. Цялото лято ще работя с тези физиотерапевти. Тогава ще правя реална подготовка, да бъда fit. Сега почивката е по-дълга заради Световното, така че имам достатъчно време да се възстановя, да се подготвя и да бъда готов за новия цикъл. Нека бъдем реалисти. Аз бях в много добра позиция миналото лято, направих грешка, избързахме. Грешката е моя, както и на Лъчо. Той е човек, който се грижи за мен през всичките тези години, откакто съм излязъл от България. Знае какво е моето желание за лятото, знае какво търся. Аз излязох от картината и трябва да вляза пак. Не може да говорим за гръмки трансфери, защото аз една година не съм играл футбол. В мачовете е истината. Жалко за Виктор Валдес. Трябва да гледаме аз да си направя крачка напред и да бъде правилната крачка, а не да търся сензации и огромни неща.
ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР:
За никой не е тайна Лудогорец какъв фурор направи в България и в Лига Европа, за което евала за цялата им организация. Владо Стоянов го познавам. Били сме от 13-14-годишни в националните отбори, винаги сме вървели заедно. Колкото повече, толкова по-добре за българския футбол. Още, когато бяха мачовете с Армения и с Чехия, Любо Пенев ме викна и каза: "тренираме си и аз накрая преценявам". Той е треньорът, знаеш, че на Любо никой не може да му се бърка. Дойде преди мача, каза: "пускам Владо", няма проблеми. Бил съм до Владо, подкрепял съм го и в двата мача. Животът е кръговрат. Днес си долу, утре си горе. Важното е националният отбор да върви. Който е в по-добра форма или се чувства по-добре...Дали ще съм аз, дали ще е Владо, дали ще е Пламен Илиев - много добър вратар, дали ще са отдолу идват добри вратари от младежите. Няма никакво значение. Въпросът е националният отбор да върви и да направим исканото от нас класиране за Европейско ли ще е, за Световно ли ще е...Винаги съм бил над нещата, от националния отбор пари не се изкарват, идваш за чест и за това да играеш за националния отбор. Цялата ситуация така стана и аз не го приемам присърце. Знам, че ако пазя и съм във форма, съм добър. Оттам нататък треньорът си преценява.
ЗА ТЕЖЕСТТА НА ФАМИЛИЯТА И ГРЕШКАТА С ВЕРДЕР:
Неприятно е. В България винаги се търси под вола теле. Трябваше време, но тези три години, които направих в Твенте, показаха на всички какво, защо и как. Мачове, Лига Европа, Шампионска лига, първенство. Там вече се вижда, няма майка, няма татко. Излизаш на вратата и пазиш. Всеки прави грешки, абсолютно всички вратари по света. Грешката с Вердер, същата грешка направи наскоро национала на Германия Тер'Щеген. Подиграват се вестниците една седмица, другата седмица всичко е забравено. В България си клатим едно нещо 10 години, но за мен няма значение, защото е ясно цялото това нещо от какво е породено. Всеки изкарва различни финанси. Нормално е, като изкарваш повече пари - караш по-хубава кола, имаш по-хубави дрехи, живееш в по-хубав апартамент. Това са нормани неща по цял свят, а тука в България винаги обичаме да акцентираме върху това. Защо си с тази кола, защо си с двама човека охрана? Това са дребни детайли. Изкарвам си парите, мога да правя с тях каквото искам. От 14-годишен никога не съм робувал хората какво ще кажат.
ЗА ДАМАТА НА СЪРЦЕТО:
С Алисия винаги сме били заедно. Знаеш, че личният живот отдавна съм спрял да го коментирам. През лятото се създават хиляди сензации и решихме, че е по-добре и за мен, и за нея да не се акцентира върху това цялото внимание върху нас. Казахме, че демек сме си останали приятели и сме били разделени. Никога не сме били разделени. Това си е личен живот. Да, с нея съм и дотам. Всичко е ОК, щастливи сме, заедно сме. Не ми се коментира повече.
ЗА СИТУАЦИЯТА В ЛЕВСКИ:
Чичо ми е треньор на вратарите, от него знам какво се случва в клуба. Отделно имам приятели вътре в клуба - Божинов, Гаджев, Старокин, Пламен Илиев. В момента проблемът е генерален, но той е от много години и се трупа, трупа, трупа и в един момент това нещо ескалира. Всички знаем, че в днешно време във футбола най-важното нещо са парите. Второ - правилна политика. Прост пример - Киро Домусчиев - много пари, правилна политика, база, градене на стадион, добри футболисти, добри треньори и се тръгва и се работи нагоре. В Левски от години треньори се сменят на два месеца, спортни директори на три месеца, изгониха се сума ти легенди на клуба, които са сърдити вече главно на Тодор Батков. Пари няма, бавят заплащания, футболисти гонят, уволняват дисциплинарно, после си ги взимат. Това е пълна пародия. За мен лично като футболист, като човек, играл в добри клубове в Европа, трябва да се сложи човек, който разбира, все едно кой е той. Говоря за спортен директор - Гонзо ли ще е... Той е левскар в дъното на душата си, най-вероятно ще се върне. Пожелавам им успех, но това е срам за публиката, за името "Левски", база - смешна, стадионът го бутнаха, не могат да го построят. За какво го буташ, като не си готов? Ти го буташ, аз ще го направя, пък в другия момент няма пари и то точно в юбилея. Феновете са полудели - нормално. Трябва да се вземе човек, който си разбира и да се почне от нулата. Не се ли почне от нулата, няма оправия. Дават се пари, но те не се дават правилно. Жалко, но това нещо не е отсега, а от 5-6 години. Имаха шанс със Славия да станат шампиони. Не си направиха нещата и оттам всичко тръгна... Вкъщи, фенове, партита организирани, синьо шампанско. Ама чакай, изиграй си мача. Славия изигра супермач. Винаги съм казвал, че Димитър Иванков и Георги Петков са двама много добри вратари. С Митко съм много близък, с Гошо не толкова. Гошо не успя да направи кариера в чужбина, но е сред най-добрите български вратари за последните 100 години. Неправилна политика от човек, който не разбира от футбол - Тодор Батков... Навсякъде по чужбина има президенти, които не разбират и дават парите, но са взели правилните хора, които да ръководят клуба. Не знам как и откъде да дойдат някакви пари, но се надявам да се направи база, всичко е на 100 години и се е разпаднало. Смешна работа, мен ми е болно, че това е от години. Аз отидох в Левски на 10 години, ами сега като отида, то същото. Общежития, съблекални, то не е пипнато. Аз не мога да разбера колко пари минават. Батков скоро беше казал какви пари дава, а аз не мога да повярвам. Какво се случва, какво правят, не знам?
Ники Михайлов: На Любо Пенев никой не може да му се бърка
„В България винаги се търси под вола теле”
