Масимо Морати: Моуриньо е като съпруг, който бяга през прозореца

По случай 50 г. от дебюта на Еленио Ерера начело на Интер тв каналът "7 Голд" посвети на знаменития аржентински треньор специално предаване. В него участваха президентът на клуба Масимо Морати, легендите на нерадзурите Сандро Мацола и Луис Суарес. Морати разказа свои момчешки спомени от онова време и направи неизбежното сравнение между Ерера и Моуриньо.

- Президенте, когато идва Ерера, Масимо Морати е около 15-годишен. Историята разказва, че с треньора ви свързал един кореспондент на "Гадзета дело Cпорт" в Испания, който се казвал Джорджи...

- Беше точно така. Той влезе във връзка с него. По онова време, разбира се, комуникациите не бяха като днешните. Затова и хората не се познаваха истински, оказваше се, че може да бъдат далеч по-добри или много по-лоши от това, което се говореше за тях. На Ерера му се носеше славата на много добър, с особен характер, като с Барселона стигна веднъж до финал за КНК. И тогава го взехме, защото, както казвахме у дома, става дума за изключителна личност - от гледна точка на начина му на общуване, на начина му на работа, на професионализма му, на бързата игра, която налагаше. Влязохме във връзка чрез човека от "Гадзета", който ни направи добра услуга: Ерера промени историята на Интер.

- Ерера започва да печели титли след 3 г. През този съвсем не кратък период не изпитвахте ли съмнения в избора си?

- Имаше група критици, които предлагаха друг треньор - Едмондо Фабри. Помня, че татко много умело лавираше в тази деликатна ситуация: убеждаваше всички, че са напълно прави, хвалеше всички, казваше, че Фабри е невероятен, като междувременно Ерера бе спокоен на поста си, а накрая той спечели всичко.

- За година и половина Ерера печели всичко, което може да се спечели в Европа и в света. Само успехите ли помогнаха да се промени историята на Интер, или и обожанието, което внушава този мъж, сякаш увеличава величието на клуба?

- Може би и едното, и другото, защото няма спор, че успехите дойдоха благодарение на него. Той наистина промени начина на игра: с 3 паса се стигаше до вратата на съперника. Голямата заслуга на Ерера е, че промени скоростта, бързината. По този показател Моуриньо напомня малко на Ерера, защото става дума за личности, които силно се открояват в своята професионална среда. Ерера не отписваше нищо, като и при Манчини, и при Моуриньо видях същата идея да се гонят всички цели, но не само на теория, а истински, което позволява да се бориш във всички турнири и първенства. Накрая може и да не станеш пръв, но поне няма начин да те обвинят, че си се отказал предварително. Тази стратегия кара отбора да показва невероятен характер.

- Сравнението Ерера - Моуриньо е направо задължително. Но има нещо, по което се различават: аржентинецът (Ерера) се свързва неизменно с Анджело Морати, а португалецът тръгна по друг път точно когато стана най-хубаво. Само това ли е разликата? И ако е така, много ли страда Масимо Морати?

- Смятам, че междувременно футболът се промени в смисъл, че навремето бе трудно някой друг отбор да дойде и да поиска да вземе твоя треньор. В момента обаче треньорите са също на пазара. Що се отнася до Моуриньо, въпреки всичко аз усещам една особена любов и привързаност, които той разви към Интер. И гледам на неговата измяна като на изневяра на съпруг, който изменя на своята жена, но който дълбоко в себе си й желае доброто. Не зная как да го обясня по-точно... Той е като съпругa, който бяга през прозореца, защото няма кураж да признае, че има друга авантюра. Но въпреки всичко аз не бих казал, че гледам на това като на измяна.

- Вие търсехте ли някой друг като Ерера?

- Търсих и го открих в лицето на Моуриньо. Но стана случайно, защото открих Моуриньо при едно интервю, което гледах случайно по телевизията и което много ме впечатли. След един полуфинал от Шампионската лига той бе така безочлив и нахален, че ми хареса на мига. И в този момент си помислих, че вероятно е способен да подлуди всички футболисти. Беше наистина безочлив: бе направил равен у дома, предстоеше му гостуване, питаха го нещо за реванша, а той отвърна: "Какъв полуфинал, трябва да говорим за финала."