Гризман: Вече съм на масата до Меси и Роналдо

- Наслаждавам се на своя футбол, на футбола на съотборниците ми и на работата с треньора - и в клубния, и в националния ми отбор. Късметлия съм и дано продължа в този дух!

Представяхте ли си при напускането на родината едва 13-годишен към Сан Себастиан, че всичко това може да ви се случи?

- Моята мечта винаги е била да печеля купи и световната я жадувах от малчуган след изживяното през 1998-а. После, когато отидеш в някой клуб, искаш да трупаш трофеи и с Атлетико успяхме.

Неноминирането ви за наградата " The Best" породи полемики, как го изживяхте?

- Това е награда на ФИФА и е жалко, че сред номинираните няма и един световен шампион. Направихме велик мондиал и всички ние заслужавахме награда - Мбапе, Варан, Канте, за чието чудесно представяне не се говори много, аз самият... Според мен "Златната топка" е по-престижната награда, с повече история и традиции. Тази цел е в главата ми и имам три месеца да дам всичко от себе си, пък ще видим какво ще се случи.

Спечелихте световната титла. Лига Европа и Суперкупата на Европа с Атлетико, но точно преди година бяхте...

- Много зле! Не зная, всичко ми се струваше ужасно, мислех, че вината е у всички останали, и не се чувствах добре. Когато не съм добре извън терена, вътре ми е още по-зле, но с помощта на Ел Чоло (б.р. - Диего Симеоне), на съотборниците ми, на капитана Годин, с когото работим заедно дълго време, на жена ми - успяхме да обърнем нещата. После пък дойде Диего Коста, който ми помогна на терена.

Тандемът Коста - Грийзман бе мечтата на феновете на Атлетико и накрая се осъществи...

- Истина е и това, че имам още да опознавам неговите движения на терена, макар че когато успея докрай, всичко ще ни върви още по-лесно и плавно. Няма обаче никакъв проблем с това кой от двама ни ще вкарва повечето голове.

Желанието да играете с Диего повлия ли да останете в клуба?

- Разбира се, че да, тъй като сам видях колко много се подобрих след неговото идване. Той ми помогна да израсна и ме изведе до върха. Това също помага да вземеш решение.

Някои ви смятат за №1 в света, съгласен ли сте?

- Има различни начини да гледаш на футбола. Очевидно е, че аз съм различен футболист от Роналдо, Меси, Неймар или Мбапе. Намирам се на върха, ала още мога да се подобрявам. Стремя се да съм най-завършеният играч. Няма да вкарвам по 50 гола на сезон, но опитвам да помагам в атака и да се трудя здраво за отбора.

Виждали сме ви в различни роли в Атлетико, какво всъщност иска от вас Ел Чоло?

- Да играя между линиите и да не се връщам толкова назад, но понякога виждам, че отборът се нуждае от пауза в играта и се връщам да помагам в разиграванията. Ако тимът се нуждае от разтягане на формацията с пас или движение без топка, опитвам да осигуря и този вариант. Когато всичките ми съотборници се защитават, не стоя забит далеч напред с очакването да ми осигуряват наготово топката. Предпочитам да помагам за доброто на колектива.

Но не е нормално играч от такова ниво да тича толкова и да се жертва за отбора си...

- Само че когато видиш как се раздават съотборниците ти... Ел Чоло създаде такъв колектив - всеки работи за съотборника си и не ти остава друго, освен да помагаш и ти. В някои мачове може да си поуморен и да не се връщаш в собственото наказателно поле да защитаваш, ала поне помагаш на халфовете. Пък и с Професора Ортега (б.р. - кондиционния треньор на Атлетико) сме подготвени да издържим във всякакви ситуации.

Преди казахте, че искате да "се храните на същата маса като Меси и Кристиано". Седнахте ли вече на нея?

- Мисля, че да. А и зная, че със сигурност ще седнат и други играчи. Това е метафора. Наслаждавам се да съм на тази маса, но и зная, че мога да бъда още по-добър.

Не спирате да говорите как искате да се подобрите - в кои точно елементи?

- В четенето на играта, в офанзивен план, в подаванията, в маневрите в съперниковото наказателно поле. Зная, че мога да вкарвам дори още повече голове, да давам още повече асистенции и да съм по-добър в защитната фаза. Въпрос е на желание да се трудиш.

Част от феновете на Атлетико смятат, че останахте само заради парите, така ли е?

- Парите не са най-важното за мен. Оставам там, където ме искат повече, където ми дават повече любов, повече подкрепа... Много ме заболя от случилото се в последния мач на "Уанда Метрополитано" миналия сезон (б.р. - част от публиката го освирка заради очаквания трансфер в Барселона). Разбирам и фена, защото се изговориха много неща. Тогава замълчах, защото исках да се съсредоточа върху футбола, а накрая всичко се превърна в нещо грозно, което никой не искаше. Човек обаче се учи от всичко. Само че никога оставането ми не е било въпрос на пари! Ако бе така, щях да отида в Китай. Много съм щастлив в Атлетико, имам треньор, който ме обича и ми дава увереност, имам и вярващи в мен съотборници, а отгоре на това и публика, която знам, че ме обича.

Представяте ли си ваше изпращане в Атлетико един ден като онова на Торес срещу Ейбар?

- Да, но ми остава още много време, преди да стигна дотам. Това с Фернандо беше невероятно, малко клубове постъпват така със своите играчи. Би било много хубаво да се случи и на мен.

Вече карате пети сезон като рохибланкос - чувствате ли този клуб като нещо свое?

- Да, дори и дъщеря ми го чувства така - можете да сложите пред нея 10 000 емблеми и тя винаги ще показва само тази на Атлетико. Наслаждавам се на всичко тук. С Франция играхме на мондиала като Атлетико, а аз се чувствам най-удобно с тази система, която ни донесе и световната купа. За мен е важно този клуб да е на върха, искам да расте като имидж.

Има ли момент, в който се почувствахте вече като един от публиката на Атлетико?

- Когато на стадиона пеят за теб, това ти влиза право в сърцето. Същото важи и когато те освиркат, като в последния мач миналия сезон, и тогава си казваш: "Мамка му, обичам тази публика и този клуб!". Щом те боли, значи обичаш. Ако ти е все тая, обръщаш страницата и "Довиждане!".

Казахте "не" на Барса и на възможността да играете с Меси и останалите асове на блаугранас, което ви направи уникален...

- По същата причина прави уникални и клуба, Ел Чоло, съотборниците ми... Ако те бяха слаби, направо си тръгвах, но имам вяра в треньора, в клуба и в отбора. Искам да им помогна да растем и вярвам, че и те могат да ми помогнат да раста. Даваме си взаимно много и всички знаци са много положителни за скока ни в бъдеще.

Публиката на Атлетико се ядосва, защото вярва, че с тези играчи може да се играе много по-добър футбол. Вие какво смятате?

- Клубът знае, че всеки дошъл играч ще дава всичко от себе си, за да се научи да защитава, но е истина и че бяха направени големи вложения за офанзивни футболисти, като Тома Лемар, Желсон Мартинш, Никола Калинич, а и Родри, който е силен във владеенето на топката. Знаем, че можем и че трябва да се подобрим в нападение. Треньорът и клубът също го искат, но истината е и че трябва винаги да поддържаме дефанзивната стабилност като основа на играта. Има мачове, в които нещата след 20-30 минути изведнъж ти се усложняват. В такива случаи трябва да си търпелив в атака и съсредоточен в защита, за да използваш малкото си възможности.