5747 дни и 16 купи за момчето с пръстена (видео)

29 октомври 1994 г. Стадион “Ла Ромареда”. “Сарагоса” - “Реал” (Мадрид) 2:3.

24 април 2010 г. Стадион “Ла Ромареда”. “Сарагоса” - “Реал” (Мадрид) 1:2.

Това са два на пръв поглед съвсем обикновени мача, разделени от 16 години, или по-точно от 5747 дни. Те обаче са една епоха не само за “Реал” (Мадрид), но и за испанския, а защо не и за световния футбол. Епохата на Момчето, което си целуваше сватбения пръстен след всеки гол, на Ел Гран капитан. Епохата “Раул”.

Преди 16 години треньор на Белия балет бе Хорхе Валдано. Именно той се заглежда в автобуса на път за стадиона в Сарагосавъв викнатия за първи път при мъжете юноша бледен, доведен отвтория отбор на мадридчани, а преди това взет от враговете съграждани от “Атлетико”. Младокът дреме, без въобще да му пука, че е на път да облече екипа на шесткратния тогава европейски клубен първенец.

“Именно това невероятно спокойствие ме накара да го пусна в игра, въпреки че мачът беше от изключително значение за нас. Той не ме подведе”, спомня си Валдано. И Раул става най-младият играч на “Реал”, дебютирал при мъжете.

По ирония на съдбата пак той е човекът, натоварен от ръководството с тежката задача да изпрати Раул в последния му (може би) ден на “Сантяго Бернабеу”, макар и вече като спортно-технически директор.

“Той играе като ангел, тича зад всичко, което се движи. Почива си само когато постигне своето – да спечели. Той сякаш е от друга планета. Когато играе с топката, светът спира”, е мнението на аржентинеца 16 години след онзи мач на “Ла Ромареда”.

Сигурно господ е от “Реал”, щом избра Раул да изиграе последния си мач за клуба на същото място, срещу същия съперник и с гол. Раул излезе титуляр само защото холандецът Рафаел ван дер Варт бе контузен, но си тръгна като великан - след като вкара първия гол и накуцвайки.

Новият треньор на “Реал” (Мадрид) Жозе Моуриньо може да е всичко друго, но не и глупак. Той винаги знае, че трябва да разчита на великите в новия си клуб - така започна в “Порто”, така беше в “Челси” и “Интер”. Затова, след като обяви, че не иска Гути, не обели и дума за пенсиониране на Раул.

Капитанът, дал на света жеста с целуването на брачната халка след всеки гол, си тръгна сам. Остана му да бие само един рекорд и ще се опита да го направи с новия си клуб “Шалке 04” - трябват му само два гола в европейските турнири, за да надмине Герд Мюлер, който има 69.

А рекордите на Раул не могат да се поберат и на пръстите на двете ръце. Не случайно треньорът на най-големия съперник на мадридчани “Барселона” - Гуардиола, отбелязва: “И статистиката го доказва – Раул е толкова, толкова, толкова… чудовищен. Той има 7 живота и отново ще се появи и ще блесне. Само той може да реши кога да спре.”

За въпросните 16 години, 5747 дни, 740 мача и 323 гола Раул е спечели точно 16 купи. Шест пъти е шампион на Испания, четири пъти - носител на Суперкупата на страната, участник в трите похода към краен успех в Шампионската лига в новата история на “Реал”, два пъти печели междуконтиненталната купа и веднъж - европейската суперкупа. Единственият трофей, който му убягва, колкото и това да се струва невероятно, е Кралската купа на Испания.

Раул няма късмет и с националния отбор - ражда се прекалено късно за успехите от шейсетте години, а очевидно - прекалено рано за европейската и световната титла, която спечелиха примерно съотборниците му в “Реал” Икер Касияс, Серхио Рамос и Шаби Алонсо.

Седмицата на “Ла Фурия” е вкарал гол на три световни първенства, играе и срещу България за 6:1 през 1998 г., но тогава това не помага дори за излизане от групата. През 2001 г. е ужасно близо до спечелване на “Златната топка”, но журналистите предпочитат Майкъл Оуен.

Извън терена той е сочен за пример - женен за модела Мамен Санс, има 4 момчета и едно момиче, като всеки от синовете му е кръстен на някого - Хорхе на Валдано, Уго на мексиканеца Санчес, Ектор на Риал и Матео на Лотар Матеус. Дъщеря му се казва Мария. Обича коридата, лова, домати с ориз, крем карамел и романите на Артуро Перес Реверте. Винаги обува първо лявата си обувка.

"24 часа"