Жозе Мауриньо gage обширно интервю пред списание Esquire. В него той говори за възгледите си за играта, за отношението на днешните футболисти към нея, за сър Алекс Фъргюсън, та дори и за... мода.
Известен сте с това, че преди да започнете нова работа, изпращате отворено писмо до бъдещите си колеги. Така ли бе и това лято, преди да се завърнете в Челси?
- Да, макар че вече то не е на хартия. С напредването на технологиите апликациите в телефоните и iPad-oветe ни позволяват да общуваме по електронен път по-бързо.
Какво им пишете обикновено?
- Стилът ми не се е променил кой знае колко. Винаги подчертавам, че вярвам, че футболът е колективен спорт. Обяснявам, че личните цели са по-маловажни от отборните. Знам, че играчите имат его, затова им казвам, че ако приемат идеите ми, аз ще направя всичко по силите си те да станат най-добрите. Вече няма: "Уважавам те, защото си мениджър". В днешно време футболистите са склонни да дават само тогава, когато получават нещо в замяна. Та ситуацията по-скоро е: "Уважавам те, защото си добър. Уважавам те, защото си честен с мен. Уважавам те, защото ме правиш по-добър". Може би е малко като "Уважавам те, защото си от полицията".
Успявате ли винаги да надъхате хората си?
- Не можеш да направиш от всеки по-добър състезател. С някои не успявам, други просто са стигнали тавана си. Но, ако се вгледаме детайлно, процентът футболисти, които са изживели най-добрите си години под мое ръководство, е по-голям от тези, които не са. Разбира се, имал съм случаи, когато просто не можеш да осъществиш връзка с даден играч. Причините са различни. Може да е несъответствие в характерите, може на мен да не ми харесва да работя с тях. Но това са редки случаи.
Смятате ли, че в треньорската професия има много стрес?
- Не, в никакъв случай. Понякога обаче животът като цяло е стресиращ. Не и в Лондон, но в Мадрид, в Италия беше така.
Какво ви държи буден нощем?
- Нищо (избухва в смях). Честно, спя нормално по 7-8 часа. Не мога да сравнявам работата си с тази на кардиохирурзите например. Разликата е, че милиони хора виждат резултатите от дейността ми. При лекарите само семейството на болния е наясно. Но при него отговорността е много по-голяма. Затова понякога чувствам, че изкарвам много повече пари от заслуженото. Или поне в сравнение с хора, които наистина помагат на човечеството. Защото, какво е футболът? Емоция! Нищо повече.
Обличате се стилно. Важна ли е модата за вас?
- Нося дрехи, за да се чувствам добре, не за да изглеждам така. Понякога съм по анцуг, друг път със сако и вратовръзка. Зависи от обстоятелствата. Никога не съм се вълнувал от мода обаче.
Какви са недостатъците на днешните футболисти?
- Докато бях в Реал Мадрид, много често играчите се редяха на опашка пред огледалото преди мач, докато съдията ги чакаше в тунела. Но такова е обществото днес. Младите хора се интересуват от такива неща, от това как изглеждат. Аз съм на 51 и работя с 20 и няколко годишни момчета. Трябва да опитам да ги разбера. Как мога да ги спра да използват Туитър? Как да им наложа да не правят нещо, което собствените ми деца вършат ежедневно. Затова трябва да се адаптирам. Аз съм мениджър от 2000 г., работя вече с Второ поколение футболисти. Преди те искаха да натрупат пари по време на кариерите си, за да са богати, като се откажат. Сега сякаш са заобиколени от хора, които им втълпяват, че трябва да са бога-т а ш и още преди да са започнали да се състезават. Искат да ги направят богати, без да са ритнали топка във Висшата лига, без да знаят какво е да играеш в Шампионската лига. Това пък поставя клубовете в трудни ситуации понякога.
А прави ли вашата работа по-трудна?
- Трябва да намериш точното момче. Онова момче, което иска да успее. Което обича играта страстно. Чиято мечта не е един милион повече или по-малко, а да играе на най-високо ниво, да печели титли. Защото, ако направиш тези неща, дори когато се откажеш, няма как да не си богат. Опитваме се да насочваме тези хлапета 8 правилния път, даваме им за пример ветераните - като Лам-пард, Тери, които са фанатично обсебени от победите. Те са много, много важни. А за мен беше важно отново да им дам водеща роля В състава след завръщането си.
Самият вие така и не станахте водещ футболист...
- Знаете ли, хората си мислят, че това много ми тежи. Е, не е вярно. Наслаждавах се на играта, независимо че ритах и във Втора, и в Трета дивизия. От самото начало чувствах, че съм повече треньор и пo-малко играч. Нямах търпение да завърша учението си и да получа диплома за треньор, за да навляза в тази сфера. Винаги съм правил точно това, което искам.
В автобиографията си Златан Ибрахимович пише, че сте вманиачен в треньорството. Така ли е?
- Е, не бих казал чак вманиачен. Просто смятам, че и малките детайли са важни и могат да допринесат за развитието на даден футболист. Те помагат и за победите. Естествено, че в света има няколко човека, които собственоръчно вдигат нивото на цял тим. Но футболът е отборен спорт, а отборът може да стане по-добър само ако се вглеждаш във всеки дребен детайл. Така че, не, не е мания, просто опитът ми ме е научил, че това прави разликата.
Значи ли това, че говорите надълго и нашироко с момчетата си?
- Зависи. Когато бихме Манчестър Юнайтед през януари с 3:1, речта ми в съблекалнята бе точно 10 секунди. Големите мачове са за големи футболисти. Ако си добър, излизаш и печелиш. Няма какво повече да се каже.
А по принцип как комуникирате с тях?
- Важно е да разбираш хората си, да знаеш как се чувстват, какво е наред и какво не. Понякога имаш играч, чиято форма спада, но наглед няма причина - тренира добре, не е контузен. Всичко изглежда перфектно, но не играе добре. Защо? Трябва да има причина. Вижте, аз не съм полицай, не преследвам футболистите си. Техният личен живот е точно такъв. Но трябва да направиш така, че да ти вярват.
Обичате войната на думи, психоатаките...
- Във футбола признавам само 90-те минути на терена. Не се опитвам да играя игрички с противниците. В дните преди мач може да въздействаш върху мнението, върху чувствата на твоите хора и на опонента. Но дори и тогава не трябва да става лично.
Гледате ли много футбол и в свободното си време?
- Аз и синът ми обичаме да гледаме мачове по телевизията, но жена ми и дъщеря ми Матилде, които са двете значително по-интелигентни същества в семейството, не си падат много (смее се).
Липсва ли ви сър Алекс във Висшата лига?
-Да, липсва ми. Но въпреки че вече е над 70 и уж се отказа, виждате, че той е на стадиона всяка седмица. Мислех, че ще се наслаждава на други занимания, но явно съм сбъркал (смее се).
Как бягате от футбола?
- Да бягам от футбола ли? Че защо ми е? Единственото разнообразие, от което имам нужда, е няколко седмици на някой хубав плаж през лятото.
