Йовчев: Не съм се отказал от нищо в живота

В последните десетина години Йордан Йовчев е железният войник на българската спортна гимнастика. Няма голямо първенство, от което moйда се завърне без медал. Оказа се обаче, че и 37-годишният вече ветеран не е безгрешен - пристъпване при приземяването в съчетанието му на халки го остави извън финалите на световното в Ротердам.

Силно разочарован, играещият президент на българската федерация напусна шампионата и не остана дори да види изпълнението на единствения ни финалист Еди Пенев (6-и на земя).

Това ли е последното световно за Йовчев? Има ли светлина в тунела за родната гимнастика? Какви са шансовете ни за олимпийска квота ?

За да намери отговорите на тези и други въпроси, „ Труд"потърси носителя на четири олимпийски медала. Малко изненадващо открихме президента в залата на ЦСКА. Въпреки разочарованието ветеранът отново тренираше с хъс в мизерните условия. Сядаме след тренировката в кафенето на близката бензиностанция, най-цивилизованото място в съседство с комплекса на 4-ти километър. А интервюто на няколко пъти е прекъсвано от клиенти, разпознали големия гимнастик. „Извинявайте, но не мога да не ви поздравя, толкова радост сте ни донесли!", „Гордеем се с вас!" Това са част от емоционалните изблици на хората...

- Каква е равносметката от последното световно първенство -загива ли българската спортна гимнастика?

- Не, не мога да се съглася с подобно твърдение. Реално обаче можеше да се класираме много по-добре в Ротердам. Ако Филип Янев беше играл на земя и прескок, със сигурност резултатът на отбора щеше да е много по-висок. Той обаче не се чувстваше уверен в себе си. Но аз мисля, че и на 70 процента да се беше представил, оценката щеше да е друга. Също така, ако аз бях участвал на прескок, нещата можеха да стоят по друг начин. Но имах болки в крака преди шампионата, а после се оказа, че съм играл със скъсан мускул на крака. Все пак оптимистичното е, че в мъжкия отбор попадна едно много младо момче от юношите - Велислав Вълчев. Освен него ще разчитаме и на Емил Христов, друг младеж от Варна. Еди Пенев също е на добра възраст. Тоест в съвсем скоро време - до година или две, ще имаме нов отбор. Независимо, че през 2001 -а на световното не можем да изпратим състав, има и европейски първенства, турнири...

- В този ред на мисли какви са шансовете ни за олимпийски квоти за „Лондон 2012"?

- Виза за игрите взема най-добрият гимнастик в многобоя от всяка държава на световното догодина в Токио. Квотата е поименна, а България има право на трима състезатели на шампионата. Другият шанс да се класира някой, е да вземе медал от уредите, но с условието, че е участвал на поне три от тях. Не можем да си позволим да изпращаме никого на екскурзия. За това вероятно ще участват само двама състезатели на световното, които преценим, че са с шансове за отличие.

- Вие виждате ли се на още една олимпиада?

- Има още много време. Имам реален шанс, но трябва да се подготвям на шест уреда. За момента не съм се отказал от тази идея, но утре може и да съм. Ако преценя, че съм конкуренция на някого за квота, а после той има по-добри шансове за представяне на олимпиадата, ще преосмисля. Засега се чувствам добре, независимо че останахизвън финалите на халки. Допуснах грешка, не бях ощетен. Ако бях перфектен, влизах с една от най-добрите оценки във финалите. Това говори, че удържам още фронта.

- Като президент какво правите да не загине гимнастиката?

- Честно казано досега не съм направилмного. Защото голяма част от силите ми бяха насочени към преодоляване на квалификациите като отбор, най-вече заради младите. Те трябва да имат пример, да гледат и да се учат от някой. Не мога да позволя момчетата да се откажат заради неуспеха. Истината е, че нямаме 40 състезатели като други държави, които са в голямата гимнастика. Не може да направим суперплан - примерно 20 от тях да си изпочупят ръцете и краката, други пет или десет да не са във форма и пак да извадим отбор на световно ниво. Откакто съм на поста, се опитваме успешно да възстановим зоналните първенства. Те са много важен етап от развитието на младите. На 15 ноември в Благоевград щеорганизираме и силен международен детски турнир. Само засега са заявени 150 участници. В гимнастиката резултатът се вижда след много време. Ако едно дете тръгне на 7 години, за да се реализира реално, са необходими над 10. При жените е малко по-различно, там нещата се случват за около пет години.

- Ще имаме ли женски отбор скоро?

- О, много трудна работа. Има сериозна дупка между сегашния национален отбор и подрастващите. Не може да се очаква кой знае какво от момичета над 16 години, те вече се развиват като жени и имат други интереси. Реално в момента имаме добро поколение при 12-годишните. Най-рано след две-три години ще имаме отбор.

- Не става ли гимнастиката все по-субективен спорт в последните години?

- Тя винаги е била такава. При нас не може да се избяга от субективизъм. Най-добрите състезатели показват разлика в оценките около една десета. Силите са изравнени. Ако съдията иска да се намеси, може да го направи. Примерно на олимпийските игри в Китай домакините взеха почти всички медали. Сега на това световно географията е доста по-широка - намесват се Русия, Япония, САЩ...

- Най-добрият ни състезател от последното световно Еди Пенев се готви в Америка. Има ли у нас недостиг на кадри?

- Първо липсват гимнастически кадри и после треньорски. Има талантливи деца, но не са достатъчно. А треньори в България са останали една шепа. Повечето са на определена възраст и се чувстват изразходвани. Независимо от това биха могли да помагат и обучават младите, но такива няма. Естествено има единици от по-възрастните, които все още вадят деца. Но стигат до определено добро ниво на 12 години и после не се развиват. Развлеченията за младите са много, а и повечето не виждат смисъл да са в националния отбор. Тоест липсва мотивация.

- Каква е причината?

- Днес всичко се измерва в пари. Примерно един треньор, за да остане, пита какво ще ми дадеш? Не гледа какви са му възможностите и какво заслужава, не предлага план и не казва какво ще свърши. Спортът изисква прекалено голямо себеотдаване, за това, което се получава.

- Докъде стигна ремонтът в зала „Раковски"?

- Върви към приключване. Много сме доволни, всичко е станало много хубаво. Последният детайл трябва да са уредите, но мисля, че няма да има проблем за осигуряването им. Очакваме до няколко месеца отново да влезем в залата.

- Семейството ви установи ли се в България?

- Засега да. Но днес всичко вече е толкова отворено, че решаваш и заминаваш...

- Имахте желание да влезете в политиката, отказахте ли се напълно?

- Е, чак напълно не. В момента имам ангажимент и към федерацията, и към състезателната си кариера. Като приключа да се състезавам, може пак да помисля. Не съм се отказал по принцип от нищо в живота.