Той няма как да остане незабелязан. Не само заради своите 198 сантиметра. Способен е да подложи главата си на бутоните на противника, да остави белите си дробове на терена, както и да получи три жълти картона в един мач, без да бъде изгонен. Последното вкара капитана на Динамо (Загреб) Йосип Шимунич в историята на световния футбол. Картоните му показа английският съдия Греъм Пол в мача от последния кръг на груповата фаза с Австралия (2:2) на световното в Германия през 2006 г. Вчера роденият в Канбера 35-годишен централен защитник пристигна в София, за да излезе днес срещу Лудогорец в мача от втория кръг на Група В на Лига Европа. Това той ще направи само 5 дни след сватбата си с Кристина Мария Колопер. Ето какво сподели Джо, както го наричат по света, специално за читателите на "Меридиан Мач".
- Йосип, какво е за един младоженец като вас, вместо да кара меден месец, да играе ключов мач в Европа дни след венчавката си?
- За мен това ще бъде мач като всеки друг. Аз съм такъв човек, че за мен личният ми живот си остава винаги личен. Не позволявам нещо да му влияе, както и обратното - той да се отразява на професионалните ми задължения.
- Каква е основната разлика при Динамо и Лудогорец в сравнение с мачовете между тези два тима във втория квалификационен кръг за влизане в Шампионската лига миналото лято?
- Ние в Динамо имаме на практика нов отбор. Много играчи дойдоха това лято, така че се намираме в процес на „изграждане", така да се каже. Разбира се, това отнема време. Подобен процес не е лесен или с други думи не говорим за нещо, което може да се получи за една нощ. От друга страна, Лудогорец запази гръбнака си от миналата година и привлече някои нови лица, които не промениха, а само освежиха облика на отбора.
- Как видяхте развитието на българския шампион през последните 14 месеца, откакто драматично го отстранихте в Шампионската лига?
- Лудогорец остана на победния път, спечели втора поредна титла. Очевидно е, че сега тимът от Разград е по-силен в сравнение с миналата година. Ще се изправим срещу един много сериозен опонент.
- Кои играчи на Лудогорец си спомняте от миналото лято, макар и да не играхте в нито един от двата мача, и с какво?
- По принцип не обичам да отличавам който и да е играч от отбора на съперника по простата причина, че футболът е колективен спорт. Отделните индивидуалности дават на играта допълнително качество - това е абсолютно сигурно, но тези, които губят или печелят мачовете, са отборите, а не играчите.
- Какви са предимствата на Динамо?
- Срещу Лудогорец ли? Мисля, че имаме някои предимства, остава само те да си проличат в четвъртък (усмихва се). Имаме кадърни момчета, някои от тях нови, както вече споменах, и мисля, че можем да постигнем добри резултати в Лига Европа.
- Липсва ли ви Шампионската лига и може ли да се каже, че Лига Европа е второкласен турнир?
- Шампионската лига на Европа е нещо различно и специално и е велико изживяване да си част от нея. Това е възможно най-високото ниво във футбола. Знаете ли, няма нищо по-добро от Шампионската лига. От друга страна, Лига Европа е една твърде солидна надпревара. Там също се печелят победи, точки и престиж. Така че тръпката я има. Естествено, след като играхме в Шампионската лига в два поредни сезона, сме разочаровани, че сега Аустрия (Виена) ни отстрани в квалификациите. Но това е реалността - ние сме в Лига Европа и ще направим всичко възможно да се представим достойно и да извлечем максимума от участието си.
- Може ли да се каже, че Лудогорец е представител на типичен български стил във футбола, и ако не, защо?
- Динамо, а и лично аз не сме играли срещу много български клубни отбори. Затова пък съм имал мачове с националния ни тим. На базата на впечатленията си мога да кажа, че вашият футбол блика от талант. Лудогорец играе доста модерен футбол, с голяма доза колективизъм. Като казвам това, не съм голословен, защото резултатите говорят сами по себе си.
- Като стана въпрос за националния отбор на България, какви са впечатленията ви от него в разстояние на последните 11 години - от първия ви мач срещу нас през февруари 2002-ра в Риека?
- Имате много големи играчи, но на националния ви отбор все не достига онова „нещо", което да ви отведе до големия резултат, както стана на световното в САЩ през 1994-та. Винаги сте били труден противник. Никой не е щастлив, когато ви изтеглят за съперник в квалификациите, но все се случва така, че накрая печелите по-малко точки, отколкото другите очакват. Къде е причината - наистина не знам. Иначе имате история, големи традиции, способни футболисти. Дано сега успеете да се класирате за бараж за световното, но и да не стане, със сигурност ще прескочите следващите квалификации. Разбира се, стига да не сте в една група с Хърватска...
- Ще излезете срещу Лудогорец на същия стадион - „Васил Левски", където през юни 2005 г. бихте с Хърватска с 3:1 водения от Христо Стоичков национален тим на България. Какъв е споменът ви от този мач?
- Спомням си този вубой много ясно. Това беше може би най-добрият ни мач от онзи цикъл на световните квалификации. Беше страхотно, неповторимо усещането след победата.
- Кога за първи път дойдохте в България?
- Тогава - през 2005-а, за световните квалификации. Иначе години по-късно дойдох пак, но на почивка. Доведе ме моят приятел Красимир Балъков - той ми е като брат. С него играхме заедно на турнир по голф във Варна и си изкарахме доста добре.
- Иначе с кои от българските футболисти сте се сближавали?
- В първия си клуб в Германия и в Европа въобще - Хамбургер, се засякох с Мартин Зафиров. Той се задържа там само няколко месеца, но лично на мен ми помогна много за адаптацията. Винаги ще му бъда благодарен. С Ва-лери Домовчийски бяхме заедно в Херта (Берлин), както и с Александър Младенов.
- А имате ли други приятели от България освен Балъков?
- Да, имам. Всъщност аз обичам България. Вие сте приятни, открити и сърдечни хора. С една дума българите са страхотни.
- Как гледахте на възможността бившият наставник на Лудогорец - Ивайло Петев, да ви стане треньор в Динамо?
- Трябва да призная, че Петев определено е добър треньор I и резултатите, които е постигнал, го доказват. Това обаче със сигурност не е въпрос, на който трябва да отговоря аз. Моята работа е да допринеса за доброто представяне на тима и да доказвам, че имам място в него, всеки ден - на тренировка, в мач, на лагерите. Другото като това кой ще ни бъде треньор и кой не, е работа на ръководството.
- Като говорим за българи, пред очите ви Димитър Бербатов „проходи" във футбола в Германия. Как се разви той през годините?
- Винаги е било трудно да играя срещу него. Какво да ви кажа - голям футболист, голяма личност. Показа го в клубовете, през които мина.
- И накрая - вие сте роден в Австралия, но избрахте да играете за Хърватска. Защо?
- Това е най-лесният възможен въпрос - защото аз съм хърватин (лицето му грейва). Добре известно е, че много от нас са разпилени по света - в САЩ, в Германия, в Австралия и много други страни. Разбира се, Австралия има специално място в сърцето ми, защото там съм се появип на бял свят. Но ние си оставаме част от Хърватска, където и да сме родени и тя е нашата родина. Завинаги.
