Владимир Зафиров от Берое: Дано счупим каръка на "Армията"

Владо, ЦСКА никога в история­та си не е губил на "Армията" от Берое. В момента обаче вие се на­мирате в по-добра форма, докато те са на другия полюс... Възможно ли е най-после да спрете тази чер­на серия и да триумфирате на то­зи стадион?

- Вярваме, че можем да победим и да развалим лошата традиция на "Армията". В нашия отбор има на­строение и възходящо развитие, затова няма да е изненада, ако из­лезем победители от този мач. Ако трябва да бъда честен, срещу ЦСКА невинаги правим добри мачо­ве. Първо през сезон 2013/14 в Ста­ра Загора поведохме, но те ни изравниха с късен гол на Долапчиев, малко случайно. Тази есен отново се получи така, че излязохме на­пред в резултата, а останахме без никакви точки, след като ни обър­наха за едно полувреме. Видно е, че нямаме късмет. Може би в послед­ния мач повлия и това, че двама от основните ни играчи се контузиха и трябваше да излязат заради травми. Дано този път каръкът, който ни преследва, да приключи и да победим най-накрая.

Кой е най-силният коз на ЦСКА в този сблъсък?

- Най-силно впечатление през це­лия сезон ми прави агресията, с коя­то влизат в мачовете. Смятам, че ако отвърнем по същия начин, мо­же да ги неутрализираме. Ние ще опитаме да се надиграваме с тях, няма да сме като обречени.

Добре ли е за теб лично като бранител и за вас, че голмайсто­рът на тима Серджиу Буш вече не е на "Армията"? Има ли някой, който може да окаже решаваща роля в мача?

- Веднъж съм се изправял срещу Буш и не ми направи кои знае какво впечатление и не ме затрудни. Но той показа, че има качества и неслучайно отиде да се развива в чужбина. За мен няма зна­чение срещу кого се изправям. Виждате, че и сега разполагат с много силни футболисти в офанзивен план. Не мо­га да отлича по-специално някого, тъй като не съм ги гледал толкова подроб­но. Но ако трябва да посоча някого, то това ще бъдат българите в съста­ва им, които остават встрани от не­щата, но се представят постоянно на високо ниво.

Носи червената фланелка в перио­да 2005/06. Каква бе причината да не останеш по-дълго и да не се наложиш в състава?

- Тогава бях доста млад и зелен и трудно можеше да получа по-голям шанс, тъй като отборът бе много си­лен. Освен това имахме и търкания с треньора Миодраг Йешич, не се полу­чиха помежду ни нещата. Имаше ня­колко компонента, които повлияха да не се задържа на "Армията". Както ка­зах, бях на 21 години, а той изискваше доста неща от мен, които не можах да покажа. Титуляри в центъра на за­щитата бяха Вальо Илиев и Гай, така че сами си правете сметката за това съм можел да се наложа. Впоследствие Йешич се отрече от мен и каза, че ня­ма по никакъв начин да разчита на мен. Отношението му не бе особено позитивно и оттам тръгнаха пробле­мите помежду ни. Затова стана та­ка, че нямаше как да остана в отбора, докато той беше там. Но въпреки всичко имам невероятни спомени от гостуването на "Анфилд" и се докоснах до атмосферата и успеха над евро­пейския шампион Ливърпул. Пътувах с отбора и макар да не играх, преживях всичко, което се случи, а то бе много вълнуващо. Ясно е, че съм искал да до­принеса с нещо на терена, но не съжа­лявам, че така се е получило.

Загубихте много тежко от Лудо­горец с 0:4 преди Нова година, но от­тогава тръгнахте нагоре. Какво се промени толкова?

- Може би тогава си сверихме часов­ника, защото точно в този период те играеха в групите на Шампионска­та лига. Видяхме къде са грешките ни и успяхме да ги изчистим, да вдигнем нивото си на игра. Определено за два месеца и половина се развихме в поло­жителна посока. Ако трябва да бъдем честни, това бе повратна точка за нас. Вече се движим в правилната по­сока и тепърва ще постигаме големи успехи.

В последните две години неизмен­но се целите в челото, но през мина­лата кампания не успяхте. Като че ли си научихте урока?

- На първо място бих казал, че са­мият клуб вдигна много нивото си в. последните години. Направиха се и до­ста промени в базата, финансово ста­билни сме и това не може да не даде отражение върху самия отбор. Единственото, което ни пречи за момен­та, е състоянието на терените на ня­кои стадиони в А група. Това ни принуждава да играем по различен начин в отделните мачове. Очевидно е, че на наш терен практикуваме един стил, а примерно на лош съвсем различен Принудени сме да се нагаждаме към си­туацията, макар да знаем, че можем много повече в определени моменти. Смятам, че от идването на Петър Хубчев една от най-големите проме­ни, които претърпяхме, бе откъм дисциплина Все пак аз съм вече четвърта година в отбора и знам какво беше в началото, има сериозна разлика. Впоследствие бяха изгладени реди ца детайли и затова има високи резултати.

Според мнозина Петър Хубчев е доста строг, така ли е?

- С нас, футболистите, е по-разли­чен. Може да го видите във всички светлини – и усмихнат, и строг но все пак за основата на дисциплина­та трябва твърда ръка и мисля, че той се справя с това.

Участвахте през 2013-а в Европа, но отпаднахте от Апоел Тел Авив. Как ти се струва сега битката с Локо Сф, Литекс и Левски за еврокво­та?

- Тогава видяхме, че в Лига Европа е хубаво и атмосферата е различна, ос­вен това може да вдигнеш нивото си много по-бързо. Сега конкуренцията е сериозна, но нашият отбор държи ви­соко ниво и не се плашим от останалите. Сигурен съм, че ще си пробием път до тройката. Вече изпуснахме единия си шанс през купата, дано през шампионата успеем. Смятам, че има­ме качествата да се противопоста­вим и на Левски, и на Литекс. Взехме и някои нови попълнения, Георги Андо­нов се завърна. Може битой ще се окаже ключът към завръщането ни в Европа. Но без значение дали ще е Георги или друг, важно е да отключим врата­та към евротурнирите.

Работи с тандема Драголюб Симонович - Георги Дерменджиев в Сли­вен. Мислеше ли по това време, че последният ще стане старши тре­ньор на отбор шампион и ще влезе с него в групите на Шампионската ли­га?