Великият Фелпс: Това е краят, от понделник спирам с плуването

В Лондон той дописа на няколко пъти историята на плуването и на спорта въобще. Стана първият олимпиец в басейна, който печели една дисциплина на 3 последователни летни игри (200 м съчетано), после изравни и на два пъти подобри вечния рекорд от медали, спечелени от един спортист на една олимпиада. След снощния финал в смесената щафета 4 по 100 метра има 22 олимпийски отличия, от тях 18 златни. Разбира се. че това е Майкъл Фелпс.

Майкъл, наистина ли се отказвате от плуването?

- Да, от понеделник няма да плувам. Дори поне месец няма да вляза в басейн въобще. А може и повече. Просто не искам да плувам повече. Наплувал съм се... Е, може след време да се пусна на някое състезание за ветерани. Но само това.

И няма да промените решението си? Няма да отидете на тренировка, както сте го правили вече близо две десетилетия?

- Предполагам, че това ще бъде като удар с мокър парцал по главата. Ще променя досегашния си начин на живот. Просто се налага да го направя. Стига толкова плуване. И не смятам, че ще променя решението си и ще се върна. Защото в плуването това е почти невъзможно да стане - да прекъснеш за дълго и да се върнеш на равнище.

А Антъни Ървин как го направи? (Б.а. - олимпийски шампион на 50 м свободен стил от Сидни 2000, който след Юг. отсъствие се върна и стана пети в Лондон.)

- Той все пак плува 50 метра свободен стил. Там може да се случи и става. Вижте и Дара Торес - на 45 години беше на ръба да се класира и за тази Олимпиада, която май щеше да й е шеста (б.а. - Торес има 13 олимпийски медала и на 41 г. спечели сребро в Пекин 2008 на 50 м свободен стил)... Но и тя плува 50 метра свободен стил. Няма как да се откъснеш от плуването и да се върнеш в моите дисциплини - съчетаното плуване, 200 и 400 метра, 200 метра бътерфлай... Това са много тежки дисциплини... А Антъни е страхотен. Закъсня на старта на финала в Лондон, иначе щеше да вземе медал, сигурен съм. Той е много бърз. Вижте Йън Торп - опита да се върне, но не успя.

Точно за 400 м съчетано плуване преди 4 години в Пекин казахте, че повече няма да стартирате в тази дисциплина, защото е много тежка. А в Лондон си променихте решението, но останахте едва четвърти във финала...

- Ако сега трябваше да го реша, пак бих плувал 400 съчетано тук. Нищо, че останах без медал. Просто промених становището си. Спомних си как победих в Атина и Пекин на тази дистанция и си казах - защо трябва да се лишавам от удоволствието да изпитам това още веднъж. Е, не се получи, победиха ме, но първи стана моят приятел Райън Лохте - един велик плувец, от когото не е срамно да загубиш...

Много дискусии имаше как китайката Шивен Йе е плувала по-бързо от Лохте последните 50 метра свободен стил, като и тя спечели титла на 400 съчетано. Какъв е коментарът ви?

- Плувала е толкова, колкото е могла. Какво да коментирам - аз съм само състезател. И коментирам моето участие. Друго не мога да правя. Не е в моята компетентност.

На какво се дължат вашите уникални спортни постижения?

- Аз повече обичам за мен да говорят постиженията ми. Но ако треньорът ми Боб Боумън беше тук, знам какво щеше да каже. Майкъл побеждаваше през всичките тези години поради цял комплекс от причини: чисто физическите му качества, които са страхотни за плувец, тежките тренировки в клуба му, които винаги са били насочени само към върхови резултати, страхотната поддръжка от семейството през цялото време, без която нямаше да успее. Освен всичко друго Боб много цени у мен способността ми, както казва той, да се концентрирам и мотивирам здраво, когато съм в тежка ситуация. Шест години преди игрите в Атина (б.а. - значи от 1998-а, когато фелпс е бил на 13 години, а на 15 плува на Сидни 2000, където е пети на 200 м бътерфлай) аз вече тренирах на предела на човешките възможности. И според Боб го правех всеотдайно.

Нали и в Лондон бяхте наясно, че целият свят иска да ви победи?

- Е, някои успяха да го направят (б.а. - освен на 400 м съчетано, Фелпс падна на 200 м бътерфлай от южноафриканеца Чад ле Кло). Защо обаче трябваше да мисля за всичко това преди олимпиадата? За Лондон тренирах много сериозно, както винаги. Опитвах да си внуша, че това е просто едно състезание, което не е най-важното, нито че ще е последното за мен. Нищо, че на трибуните имаше толкова много хора...

Променихте ли се през последните 4 години - от Пекин досега?

- Повечето години доведоха до по-трудно възстановяване между отделните стартове. Затова съм най-доволен, че в рамките на половин час успях да спечеля титлата на 200 съчетано, да поплувам малко за разпускане в басейна за скокове, да получа златния си медал и веднага след това да плувам бързо в полуфинала на 100 метра бътерфлай. Това беше най-трудният момент за мен в Лондон. Правил съм подобни неща и преди, но сега ми беше доста по-трудно да го сторя. Нямаше време за обичайните неща от възстановяването след старт - топла вана и масаж. С течение на времето се научих да контролирам емоциите си, в което много ми помогна Боб. Сега правя това подсъзнателно, автоматично. По време на състезанията организмът сам разпределя силите си. Може да не ти се наложи свръхусилие в полуфинала, ако наистина не се налага.

Но нямаше ли точно поради тази причина да отпаднете от финала на 400 метра съчетано, както се случи с големия ви съперник Лаело Чех?

- Бях на ръба, вярно е, но и това го има в едно състезание. Винаги може да дойде изненада. В случая изненадата се появи от бързото плуване в другите серии.

С какво ще се занимавате занапред?

- Имам толкова неща за правене в живота си, че сега не знам точно какво да ви кажа.

Защо подарихте 20-ия си олимпийски медал на Лариса Латинина?

- Защото до този момент тя беше №1 във вечната олимпийска класация. Не искам да се чувства задмината или победена. Тя е била най-добра за своето време, била е страхотна гимнастичка. Затова й дадох медала. Тя не е победена от никого. Моите съперници са само в басейна.