Валентин Илиев: Май е дошло време да кажа "край"

Валентин Илиев е един от последните мохикани, останали в състава на ЦСКА. Бранителят е единственият в съблекалнята, който участва при паметната победа над Ливърпул преди близо 10 години на "Анфилд". Той отбеляза гола, донесъл успеха на армейците с 1:0. Илиев е шампион с ЦСКА през 2005 и 2008 година (б.а. - на полусезона е продаден на Терек). Сега синът на славния вратар Илия Вълов е изправен пред едно от най-тежките решения в кариерата си - дали да спре с футбола, или да продължи въпреки редицата контузии, които го преследват в последно време. През август защитникът ще навърши 35 години. Той даде интервю пред "Тема Спорт", в което разясни ситуацията около бъдещето си. Капитанът на ЦСКА коментира и предстоящия мач с Лудогорец в събота.

Вальо, получи поредна контузия за последната година. Обмисляш ли възможността да спреш с футбола?

- Не мога да знам дали ще се контузя отново или не. Това е Божа работа. Но не се издържа вече. Получавам травма, след травма, и то все на един и същи крак - десния. Явно трябваше да реагирам по-рано при една от контузиите ми, но го разбрах по-късно, а през това време бях играл със скъсани връзки на глезена. Но това е свършен факт. Вече и няма какво да се връщам назад. Последните ми болки отново са в десния крак. Нямам представа колко време ще бъда извън игра този път. Май е дошло времето да сложа край на кариерата си. Ако контузиите ми продължат, може би ще е по-добре за мен и за отбора да се оттегля. Мисля, че е много по-добре да играят здрави момчета, които да оставят сърцата си на терена и да дадат всичко от себе си. Така е редно и е най-добре за отбора. Не искам да стоя на терена само защото съм Валентин Илиев. ЦСКА е над всичко. Няма Вальо Илиев, Иван Иванов или Пенчо Пенев. Казвам го простотака, без да визирам някого. Аз вече не съм на 20 или на 25 години, скоро ще навърша 35. Нека играят тези, които са напълно здрави и са готови на сто процента. Мислех си, че само със стискане на зъби ще успея да преодолея болката и да продължа още един мач и още един, но в крайна сметка се оказа, че за една година направихтриоперации...

Няма ли едно такова решение за край на кариерата да е плод на емоция?

- (Въздъхва.) Аз не искам да спирам, ако трябва да бъда честен. Въобще даже не искам да го правя и ако има как, цял живот бих играл футбол. Но с тези контузии започвам да се замислям все по-често над възможността да спра. В живота може да искаш много неща, но идва период, в който здравето не ти го позволява, a и не всичко зависи от твоето желание.

Кога окончателно ще вземеш решение какво да правиш?

- Не мога да гадая дали ще играя още този сезон. Не искам да дам срок кога ще се възстановя, а и не съм доктор. Времето ще покаже. Ако продължавам така с контузиите и така протича възстановяването ми, не мисля, че ще бъда полезен нито за отбора, нито за себе си. Може би пък да е дошло времето да поема по друг път и да търся някакво друго поприще във футбола. То е ясно, че рано или късно идва този ден. Аз съм човек, който никога не се отказва да се бори и ще се боря до края. Тук обаче не става въпрос за опити, а за това трезво да се погледне на реалността и това дали ще мога на сто процента да върша работата си, както досега.

Вярно ли е, че в последните мачове си играл, въпреки че не си бил готов?

- Аз не крия и не се притеснявам да кажа, че не съм в най-добрата си форма. Не е много трудно да се види това и отстрани. Въпросът е, че клубът се намира в труден период и така се стекохаобстоятелствата, че здрав-нездрав трябваше да помагам, и то не само аз, а всеки от футболистите и треньорите. Някои го разбират като саможертва, други по различен начин. Просто трябваше да оставя здравето на заден план. На този етап отборът беше на първо място.

Говори се, че може да станеш спортен директор, или да заемеш друга ръководна длъжност в ЦСКА. Така ли е?

- Дайте един път завинаги да завършим тази тема. Това, че някой е казал на този или на онзи... Такива неща не ги приемам. За мен е крайно несериозно това, че някой е споменал и после се е препредало през 34 човека и сега го приемаме за истина. Казвам един път завинаги - до този момент никой от ЦСКА официално не е идвал да говори с мен да продължа кариерата си като директор, треньор или на каквато и да било друга длъжност в клуба. Така че това са абсолютни спекулации. Мисля, че бях достатъчно изчерпателен.

А готов ли си да станеш спортен директор?

- Не съм и мислил по такъв въпрос. Това, че чувам някакви слухове, не значи, че трябвадаим вярвам. Ако въобще се стигне до такъв въпрос и ми се представи такова нещо очи в очи, то тогава ще се замисля дали съм готов за треньор, футболист, директор или каквото и да било. Как да коментирам, като не е имало никакви разговори.

Мислил ли си какво ще правиш, ако спреш с активния футбол? Започнал си треньорски курсове, това ли ще е новото ти поприще?

- Разбира се, че съм мислил. Със сигурност искам да остана част от футбола. Ясно е, че бизнесмен от мен няма да стане, след като цял живот съм бил на терена. В крайна сметка нека дойде моментът и тогава ще го коментираме по-обстойно. Вярно е, че съм започнал треньорски курсове. С моя колега Александър Тунчев, приятелите ми Кирил Котев и Йордан Юруков, много добра група сме. Доста от футболистите, които бяхме 2005 година, сме се събрали, все хубави хора и професионалисти. Засега минаха два семестъра и всичко е идеално.

Явно си се ориентирал вече към нещо...
- Не, не съм направил още избор, защото на този етап съм действащ футболист. Единственото нещо, което ми е на първо четене, е да се възстановя. В момента за друго нещо въобще не мисля, камо ли да си правя планове за треньор.

Не те ли е яд, че може да завършиш кариерата си, без да вдигнеш отново трофей?

- Имам достатъчно трофеи. Не мисля, че мога да съжалявам за каквото и да било. Аз нямам намерение да се сбогувам с никой. Ще повторя, че искам да играя още, но трябва и здравето ми да го позволява.

Ще те върна към едно твое изказване преди точно една година. Тогава ти каза -"Колкото и да помагат на Лудогорец, те никога няма да имат това, което има ЦСКА"...

- Какво да го коментирам. Нека да ги оставим тези неща и без това около отбора има достатъчно напрежение...

Все пак в събота Лудогорец гостува на "Армията", а ЦСКА се намира в серия от 9 поредни мача без вкаран гол...

- Мач като мач. Очаквам да се поздравим с победата.

Как се отрази завръщането на Любослав Пенев и може ли да му помогнеш по някакъв начин за този мач, дори с влиянието, което имаш върху момчетата в отбора?

- Той много добре знае как да си върши работата. Не съм аз човекът, който да му подсказва и да му дава съвети. Времето ще покаже как ще повлияе завръщането му, но нещата не могат да се променятсмагическа пръчка.

В момента ЦСКА се намира на една точка от тройката. Живи ли са шансовете за Европа с оглед пропадането, което бележи тимът?

- Естествено, че имаме шанс да се класираме. Докато имаме теоретична възможност, ще се борим докрай. Можели да имаме шансове и да се откажем?! Абсурд!

Как виждаш нещата чисто организационно и финансово?

- Надявам се да се оправят нещата. Силно желая клубът да си стъпи на краката и да показва едно добро лице във всяко едно отношение - и на терена, и извън него.