Според много от специалистите Александър Тунчев е един от най-добрите български защитници през този век. Поради честите контузии, които го измъчваха, той обаче не успя да разкрие изцяло потенциала си и през последните две години изигра едва десетина мача.
От началото на този сезон Тунчев обаче е като прероден и е твърд титуляр в новия си отбор от Чемпиъншип Кристъл Палас. Добрите му изяви не останаха незабелязани от националния селекционер Лотар Матеус, който го повика за квалификациите с Англия и Швейцария. Вчера бившият капитан на ЦСКА се съгласи да даде интервю за „Меридиан Мач". Ето какво каза той:
- Сашо, завърна се в националния отбор след близо 2-годишно отсъствие. Какво почувства, когато разбра, че Лотар Матеус те е повикал?
- Почувствах облекчение, но това се случи още когато заиграх редовно в началото на този сезон. Да си призная, изобщо не очаквах повиквателна от Лотар Матеус. Досега не съм говорил с него, но явно той е следил моите изяви и е решил да ми гласува доверие, за което няма как да не съм му благодарен. Разговарях с Павел Колев, не съм се чувал със селекционера. Разговарях няколко пъти със Стилиян и Мартин, те ме питаха как се чувствам.
- В каква форма си?
- Не съм във формата, която бях преди контузиите. Далеч съм от нея. Все пак с всеки изминал мач нещата вървят към по-добро.
- Готов ли си за титуляр в двубоя срещу Англия?
- Ако Лотар Матеус прецени, че мога да започна като титуляр, ще дам всичко от себе си, за да оправдая очакванията. Все пак по всяка вероятност ще имам разговор със селекционера.
- Колко мача изигра за новия си клуб Кристъл Палас?
- Изиграх четири мача за две седмици. Това не ми се беше случвало от две години насам и нямате представа колко съм щастлив. Всъщност не играх само в първия кръг и един мач за Купата. След последния мач обаче наемът ми от Лестър изтече и ще трябва да се върна в клуба, който държи правата ми. От Палас искат много да ме задържат и ще проведат разговори с шефовете ми да остана в Лондон още известен период от време. Това трябва да се реши в близките дни.
- Помниш ли последния си мач за България?
- (Замисля се.) Не. Помня, че беше на „Васил Левски" и треньор беше Станимир Стоилов. Нито се сещам с кой сме играли, нито как е завършил мачът (бел. ред. - става дума за контролната среща с Латвия, играна на 12 август 2009-а, завършила 1:0. Във въпросния мач Тунчев започва титуляр и играе 45 минути).
- Кога започна твоят кошмар с контузиите?
- Преди малко повече от две години. По стечение на обстоятелствата се случи точно в мач срещу Кристъл Палас. При едно наглед леко единоборство получих тежка травма. И оттам се започна. Оздравявам, контузвам се отново. Направо се върнах в началото.
- Няколко пъти излизаше информация, че дори е имало възможност да прекратиш кариерата си?
- Не, не е имало такава възможност. След като лекарите не са ми казали, че може да се стигне до най-лошото, значи всичко е било наред.
- Какво е да се бориш с контузиите толкова време?
- Когато нямаш подобни проблеми, си мислиш, че е лесно. Напротив - много е тежко. Докато играех в България, най-тежките ми контузии бяха... разтежения. А след като отидох в Англия, нещата тръгнаха на зле. Дори на моменти ми минаваше през акъла, че мога да спра с футбола, но за радост винаги намирах сили да продължа. Сега се надявам всичко лошо да е останало в миналото.
- Каква е тази прокоба, която тегне над българските играчи в Англия? Ти, Мартин, Божинов, Тоди... Всичките получихте тежки контузии, след като отидохте на Острова.
- Може би това, което ми каза Тинката Кишишев, е самата истина. Когато подписах с Лестър, той ми разкри: „Внимавай с натоварванията, защото тук е много тежко. Особено, ако идваш от България, където първенството е в пъти по-леко. В Англия се играят по три мача на седмица, на много високо темпо. Ако мине година без тежки контузии, ще свикнеш на натоварванията."
Аз обаче се контузих на шестия месец и там започна ужаса.
- Нека се върнем на мача с Англия. Има ли сили България да вземе нещо от срещата?
- Трябва да знаем -ние няма какво да губим. Това е Англия и всеки иска да премери сили с тази световна сила. Надявам се стадионът да се напълни и феновете да ни помогнат срещу този класен съперник.
- Основната тежест ще падне върху вас, защитниците. Ще съумеете ли да спрете Уейн Руни и компания?
- След като Черна гора успя, защо да не го направим и ние? И те са хора, а и не са чак толкова стряскащи.
- Като живееш в Англия, ще ни разкажеш ли какви са очакванията там от предстоящия мач. На кой футболист се възлагат най-големи надежди?
Англичаните очакват победа, защото само тя ще класира отбора за Евро 2012. Разбираемо е да се възлагат най-големи надежди на Уейн Руни, който безспорно е звездата на техния футбол. Не трябва да се забравя обаче, че в този отбор опасността може да дойде отвсякъде. Ще е много трудно, но не и невъзможно.
- Може да играеш отново с Вальо Илиев...
- Да, за мен ще е голяма радост отново да сме рамо до рамо. С него имаме много хубави моменти от ЦСКА, а и не само.
- Ще ни разкажеш ли нещо повече за живота в Англия?
- Лестър е един спокоен град, в който може да мислиш само за футбол. През последния месец обаче живях в Лондон, където наистина е друг свят.
- Точно по това време бяха и размириците в английската столица...
- Да. Хотелът, в който бях настанен, беше точно в най-размирния район -квартал „Кройдън". За щастие всичко се размина без проблеми.
- Какво е мнението ти за мениджъра Свен-Горан Ериксон?
- Страхотен човек, а и, разбира се, професионалист. Нещото, което ми прави най-голямо впечатление при него, е спокойствието. Нещо нетипично за треньор. Той сглоби много здрав състав в Лестър и целите на отбора са да се гони Висшата лига. Дано я постигнем, въпреки лошото начало на сезона. Иначе Кристъл Палас няма подобни цели, но пък започна добре и сега се намира на 5-то място в Чемпиъншип.