Треньорът на вратарите Раде Залад: С Йешич ще има добри дни за ЦСКА

Раде, бързо ли прие офертата да дойдеш  в ЦСКА?
- Не съм имал нито минута дилема. Когато ми звънна Миодраг да работим заедно в ЦСКА, му казах „да” на секундата. Голямо задоволство и чест е за мен, да работя с този щаб след 2006 година, когато бяхме заедно в Партизан. Искам да благодаря и на собственика на ЦСКА, че ме покани да се присъединя към най-великия български клуб. Смятам, че с оглед на рекордния брой спечелени титли и купи, ЦСКА е дал своя голям принос за развитието на европейския футбол. Това е така, защото в този клуб са играли великани на футболната игра, но не искам да ги изреждам сега, за да не пропусна някой. Но няма как да не спомена играчи от световна класа като Христо Стоичков, Любослав Пенев, Емил Костадинов, Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров, както и легендите от другите поколения. Впечатлен съм, че всикчи те са минали през ЦСКА. От Йешич съм чул само най-хубави думи за клуба, както и той ми е говорил много за феноменалната публика на отбора.

Вече мина една контрола, как виждаш отбора?
- Мисля, че е много качествен тим. И съм сигурен, че това четвърто място в първенството е незаслужено. Предстоят добри дни за ЦСКА. Освен в шампионата, имаме и голям шанс за Купата. И мисля, че напролет ще има много хубави новини за нашите фенове. Името и присъствието на  Миодраг  Йешич е най-големият гарант за това. За тази радост, която ни предстои.

Мнението ти за вратарите в ЦСКА?
-  Мисля, че са качествени и добри вратари , в които има сплав от опит, талант и възможности. Съжалявам, че Благой Макенджиев има контузия в кръста, но това е проблем, който го мъчи вече няколко сезона. За малкото време, в което беше здрав по време на тази подготовка, демонстрира своите качества и показа, че може да се разчита на него. Той трябва да си направи обстоен медицински преглед на травмираното място, както и снимки, за да може и ние, и ЦСКА като клуб, да разчитаме на неговите услуги. Защото няма много време до началото на полусезона. Аз като треньор на вратарите мога да обещая, че ни чака много работа, която със сигурност ще доведе до повишаване на качествата на вратарите.

Има ли добри треньори в България?
- В миналото българският футбол беше на европейско ниво. В момента и България , и Сърбия обаче, се борим да върнем старата си слава. Няма как при вас да не е имало добри треньори, след като сте имали големи успехи. Бих споменал име – Димитър Пенев. Това е велик български треньор.

В България идват сръбски треньори, а защо в Сърбия не идват български?
-  Не знам как да отговоря. Сложен въпрос. Ето в България Миодраг Йешич беше първият сърбин, който е избран за най-добър треньор за 2005 година. Прави чест на ЦСКА, че поиска той пак да работи с отбора. А от своя страна, Йешич да работи в клуба, където успя да добави трета звезда на емблемата.

Можеш ли да кажеш име на именит български вратар?
- (Без да се замисля). Джони Велинов, Стоян Йорданов, Илия Вълов - това са три легенди на футбола. И на ЦСКА.

Знаеш три езика почти перфектно – турски, английски и италиански. Трудно ли ти е с българският?
- Засега се разбирам с момчетата, но с езиците ми върви и ще се опитам в най-кратко време да говоря български език. И мисля, че дължа това уважение на земята, в която съм дошъл да работя – България, а именно да се науча да говоря. Историята е показал, че българският и сръбския са братски народи, така че и езиците ни са близки.

Имаш впечатляваща биография. Дай ми отговор на въпроса как е било при теб в кариерата ти – колко процента талант и колко труд са ти били необходими, за да се реализираш?
-  И като футболист, и като треньор, всичко при мен се стече така, както съм го искал. Доволен съм от кариерата си. Като футболист имам 20 сезона в професионалния футбол – 13 в бивша Югославия, и 7 в елита на Турция. Аз съм класически пример за максимата – 10 % талант, 90 % труд.

Работил си с големи имена в треньорската професия – Ивица Осим, Владимир Веремезович, Радомир Антич, Хавиер Клементе... И като футболист си бил на терена с големи имена. Какво си взел от тях?
- Старал съм се да науча по нещо от всеки треньор. Така е и до днес. Когато човек престане да се учи, не трябва да работи повече. Правилото във футболната игра, което гласи, че вратар няма право да хваща топката с ръце, когато е върната от негов съотборник, драстично промени тренировъчни процес. Преди беше нужно да бъдеш добър вратар и да спасяваш ударите към теб. Сега е нужно да играеш футбол, дори и на вратата.

В сръбската преса преди време имаше информация, че можеш да станеш тъст на Цеца Величкович. Каква е истината?
- Синът ми Неманя, който е на 19 години имаше връзка с нейната дъщеря Анастасия през лятото. Тя обаче замина да учи в Кипър, те се разделиха и останаха само добри приятели. Иначе 20 години бяхме съседи с Цеца. Аз живеех през две къщи от нейната в Белград. Засичали сме се и сме си говорили по съседски. Децата ни се познават по-добре от нас, защото ходеха в едно и също училище.

Работил ли си с футболисти играли в България?
-  През 1998 година, когато работих с Милиционар (Белград), две години обучавах Оливър Ковачевич, който после пази за ЦСКА и за националния отбор на Сърбия.

Работил си и в Обилич. Какво ще кажеш за Аркан?
- Аз тогава бях и треньор на вратарите и спортен директор в този клуб. Това беше мой първи пост в Сърбия извън терена. Като директор направих сделката с Аркан и хората, които финансираха тогава Обилич, да купят клуба. Направих им среща и им казах вече да преговарят те. Напуснах клуба, защото започнах треньорската школа, за да взема последователно лицензите, които са ми необходими, за да мога да работя на най-високо ниво.

Когато дойде в ЦСКА ми направи впечатление, че знаеш историята на ЦСКА? В историята си, ЦСКА бие Цървена звезда, а след това и Партизан на „Юна” с 1:4 с великия Шекуларац в състава на „гробарите”. Знаеш ли подробности от тези мачове?
- Подробности – не. Но знам, че легендите на нашия футбол уважават много тези на вашия. А през 1974 година, загубих финал с младежите на Сърбия срещу България на европейското първенство в Швеция. Тогава бях контузен и пропуснах мача.

Как е при дузпите – изпълняващият ли пропуска или вратаря спасява?
- Дузпа се изпуска, не се спасява. Вратарят, ако има добра интуиция, може да хване дузпата. Вратари като мен – високи и едри, имат голям шанс да спасят. Трябва да ти се отдава да пазиш дузпи, а не да ти е мъка. В моята кариера аз имах късмета да се наложа като вратар, който имаше голям късмет в това отношение. В моите десет години като играч на Партизан, спасих няколко дузпи в много важни мачове. Имаше случаи, в които влизах само за да спася дузпа. Това е фантастична възможност за всеки вратар да покаже, че е много необходим на отбора си, и да затвърди своите качества. Ако допуснеш гол – това е нормално, но ако спасиш дузпа, ти идва самочувствие и дишаш по-леко.

Футболът само една игра ли е?
-  Не. Преди беше само игра, но сега е сериозна работа. Бизнес - реклама , телевизионни права и начин на живот.

На кой известен футболист си хващал дузпа?
- Важно е моите вратари сега в ЦСКА, да си вършат отлично работата. А моята кариера вече е в миналото. Сега важен е отборът. Това искам да кажа на всички почитатели на футбола в България, но най-вече на феновете на най-големия български отбор – ЦСКА.

Коя фраза си запомнил във футбола?