Футболистът на ЦСКА Тони Уот, който пристигна това лято в тима на "армейците", се съгласи да даде интервю пред БЛИЦ. Роденият на 29 декември 1993 година нападател говори за престоя си в столичния гранд, за голямата сватба, която вдигна, преди да пристигне в София, както и за целите си с "червените". Шотландецът разкри и кой свой съотборник нарича с прякора Туриста.
- Разкажи ни за родното си място, къде си израснал?
- Роден съм в едно градче в близост до Глазгоу - Коутбридж. Фенската маса там е 90 процента за Селтик и едва 10 за другите отбори. Имашe добри условия, от добро семейство съм. Беше хубаво, бях щастливо дете.
- Как започна да се занимаваш с футбола?
- Аа, аз просто обичам футбола. Когато бях млад единственото, което исках, е да играя. Топката винаги е била в краката ми, а мечтата ми бе да играя футбол.
- Можеш ли да ни разкажеш някоя футболна история от детството си?
- Не се сещам за някоя конкретно. Имам много малки истории от времето, когато бях млад. Мога да кажа единствено, че почти не спирах да играя футбол. Много хора, които познавам, спираха да играят, но не и аз. Аз обожавам футбола и съм щастлив, че успях да стана професионален футболист.
- С кого си тук, в София?
- С жена ми съм в града.
- Имате ли деца?
- Не, все още нямаме деца. Само аз и съпругата ми сме.
- Жена ти беше на дербито с Левски. Тя стана известна в България покрай сватбата ви, която се състоя ден преди да пристигнеш в ЦСКА. Разкажи ни за приказното събитие.
- Сериозно? Не знаех, че жена ми е станала известна тук, тя също. Ще й кажа (смее се). А за сватбата, ами планирахме я още преди 2 години. Просто знаех, че исках да прекарам живота си с нея, така че се венчахме през лятото. Тя научи три седмици преди сватбата, че ще дойда тук и ми каза, че със сигурност няма да имаме меден месец. Сватбата започна на 7 юни, завърши рано сутринта на 8-и, а рано на 9-и летях за София. Но аз нямах проблем с това, защото видях възможност да дойда в голям клуб и се възползвах от нея.
- Има ли разлика между това да си ерген и сега, когато си женен?
- Не, не. Аз съм с приятелката си от много години. Няма разлика. Ние споделяме това приключение заедно - когато сме щастливи, сме щастливи заедно. Когато аз съм тъжен, тя ме прави щастлив, както и обратното. Не мога да искам повече от това, щастлив съм.
- Как се запознахте?
- Познавам я от много години. Тя е от горе-долу същото място, просто се познавахме.
- Имате ли домашен любимец?
- Не, нямаме никакъв.
- В София си от няколко месеца. Харесва ли ти и какви са първите ти впечатления от града?
- Да, до момента мястото ми харесва изключително много. Времето е прекрасно, храната е чудесна. Мястото, в което съм отседнал, също е невероятно, на стадиона има прекрасна атмосфера. Жена ми също е развълнувана да идва на стадиона, защото не е виждала атмосфера като тази. Надявам се на домакинските ни срещи да идват повече фенове, за да пресъздават тази атмосфера през цялото време. Надявам се те да ни помогнат да спечелим много трофеи.
- Спомена храната. Опита ли вече местната кухня и хареса ли ти нещо от нея?
- Да, опитах местната кухня. Много ми харесва мусаката ви, баницата и мекиците. Жена ми много обича да закусва баница и мекици. Имаме едно място до нас, където приготвят много от традиционните ви храни.
- Какво ще кажеш за местната музика?
- Ужасна, ужасна е (смее се). Туриста (б.р. - Иван Турицов) всеки път ми пуска. Той много обича чалгата... Отказвам да бъда в една кола с него (смее се). Също отказвам да го наричам Турицов, той е Туриста (смее се). Шегата настрана, не се обиждайте, просто не ми допада, защото обичам кънтри музиката, в която има много думи, а не просто дуу, дуу, дуу.
- Знаеш ли вече някои български думи?
- Да - как си, добре, четири, пет, 100, ляво... Само това.
- Лесно ли се адаптира тук?
- Да, щастлив съм тук. Всеки ме пита дали съм щастлив, но да, наистина съм. Очевидно това е нова среда, но всички говорят английски и се опитват да ти помогнат, всичките ми съотборници са добри. Нямам проблеми, всичко е лесно.
- Какво е хобито ти извън футбола?
- Ами обичам да играя на плейстейшъна, да си почивам. Обикновено в Глазгоу нямаш много възможности да излизаш на разходки заради времето, но тук почти всеки ден може да излезеш на кафе. Атмосферата е добра, животът тук е добър за мен.
- Спомена плейстейшъна. Имаш ютюб канал, в който споделяш видеа от игрите си, разкажи ни за него.
- Обичам да съм концентриран и да мисля изцяло за футбол, но когато си почивам, смятам, че това е страхотна възможност да се забавлявам. Каналът ми е посещаван от много българи, които ми пишат разни неща, но не мога да ги чета и не ги разбирам. Затова използвам преводач, за да видят хората, че не съм толкова сериозен през цялото време. Разбира се, когато дойде време за тренировка или мач, давам всичко от себе си. Дори, когато имам лош ден, давам 100 процента от себе си.
- С кой отбор предпочиташ да играеш на ФИФА?
- С всички, но обичам да играя повече ултимейт тийм, където имаш свой отбор, в който има всякакви футболисти. Иначе любимият ми тим е Селтик, но подкрепям всеки отбор, в който съм играл. В момента, разбира се, подкрепям единствено ЦСКА.
- Знаеше ли нещо за българския футбол преди да дойдеш в ЦСКА?
- Да, знаех за ЦСКА. Понякога виждах и Лудогорец в Европа. В ЦСКА обаче са играли много известни имена - двамата Петров (б.р. - Стилиян и Мартин), Димитър Бербатов, Христо Стоичков. Знаех за българския футбол. Играл съм и с трима българи - Алекс Петков, Николай Тодоров в Инвърнес и Димитър Митов от Кембридж. Аз и Дими (б.р. - Димитър Митов) играхме заедно в Чарлтън и сме си говорили за вашия футбол.
- Как се стигна до трансфера ти в ЦСКА?
- Те се обадиха на агента ми и за мен останалото беше лесно. Когато агентът ми се обади, аз му казах "да". Преговорите не се проточиха много и дойдох веднага.
- Кой е най-близкият ти човек в съблекалнята?
- Всички. Например - ходя с португалците за храна, с Греъм пък деля стая, Туриста е много добър с мен. Валентин Антов също. Когато имам въпрос, винаги мога да се обърна към тях. Нямаме проблеми в съблекалнята, имаме добра връзка.
- Как ще опишеш разликата между футбола в Шотландия и този в България?
- Трудно е, защото все още се чувствам нов тук, тъй като имам само няколко мача. Тук имаме отбор, който контролира срещите, а опонентът се защитава. В Шотландия се защитаваме повече срещу топ отборите. В някои мачове очевидно нямахме късмет, но гледаме напред и се надяваме на по-добри времена.
- Играл ли си в "Старата фирма" (б.р. - дербито между Селтик и Рейнджърс)?
- Да, играл съм. Единствено 2 минути. Атмосферата беше прекрасна, това е най-добрият мач на света.
- Кой е най-известният, с когото си играл?
- Може би Виктор Уаняма и Кенуайн Джоунс на клубно ниво. В националния Анди Робъртсън.
- Игра в във вечното дерби с Левски. Как усети атмосферата му?
- Щастлив съм, че имах тази възможност. Мисля си, че ако имаше още 10 минути в двубоя, щеше да спечелим. Чест е, че успях да играя в този мач. Всички в клуба говорят за този мач - трябва да биеш Левски. Когато виждаш колко много се трудят всички в отбора, си длъжен да победиш заради тях. Ако някой не дава 100 процента от себе си, ще е срамно и жалко заради феновете, за които този клуб значи много.
- Какви са ти личните цели, а и тези с ЦСКА?
- Да бележа много голове и да спечеля много трофеи с отбора. Когато прекратя кариерата си, искам да погледна назад и да си спомня за деня, в който съм спечелил даден трофей с ЦСКА. Щастливец съм, че успях да спечеля титлата със Селтик. Представям си да вдигна трофея пред пълните трибуни на "Армията", ще бъде невероятно.
- Какво искаш да кажеш на феновете на ЦСКА?
- Искам да бъдат търпеливи. Ще се опитаме да спечелим колкото се може повече трофеи, надявам се да успеем да го направим. Имаме страхотен клуб, страхотна инфраструктура, страхотни играчи. Треньорът също е страхотен. Трофеите са нашата амбиция. Ако не се случи този сезон, трябва да бъдат търпеливи. Тук съм през следващите три години и не искам да си тръгвам без да спечеля поне един трофей за тима.