Тони Силва: Няма да подмина и Левски

Тони, отбеляза за ЦСКА в два поредни мача. Го­тов ли си да продължиш в този ритъм?

- Това зависи от много неща, но се надявам, че ня­ма да подмина и Левски. Стига да имам тази въ­зможност, разбира се. Без да се озова на стрелкова позиция, няма как да пратя топката в мрежата. Ос­новната ми цел е да бележа и с удоволствие ще го на­правя и срещу големия ни противник.

Наясно си какво означа­ва дербито между ЦСКА и Левски. Можеш ли да го съ­поставиш с някое друго дерби, в което си уча­ствал в Англия?

- Играл съм с Ливърпул срещу Манчестър Юнайтед, макар и в юношески­те си години. Трудно може да се съпостави, защото моите мачове не са били професионални. Въпреки това знам какво е да игра­еш в такъв двубой. Наясно съм каква трябва да е на­гласата ми. Готов съм да се раздам на сто процента в събота, стига да получа тази възможност. Харе­свам напрегнатите мачо­ве, защото те са най-въл­нуващите и най-запомнящите се.

Разкажи повече за опи­та си досега. Ти си роден в Гбинея-Бисау, но след то­ва отиваш в Португалия, където играеш за Реал Масама и Бенфика. Как реши да се занимаваш с футбол и защо дойде в Европа?

- Още 8-годишен заминах за Португалия, тъй като баща ми е от тази страна. Майка ми е африканка. За­почнах да играя футбол на улицата. Доставяше ми много голямо удоволствие и бях забелязан от човек на Реал Масама. Играх за този отбор няколко месеца и се справях наистина добре. Така привлякох интереса на Спортинг Лисабон и Бен­фика. Можех да кандидатствам за място и в двата отбора, но предпочетох Бенфика, тъй като това ми е любимият клуб. Явих се на те­стове и ме одобриха.

След това отиваш в Ан­глия. Как се случи така, че замина за Острова?

- През 2009 годена Челси и Ливърпул влязоха в спор за мен. Бенфика искаше доста голяма сума за правата ми, но Челси имаше някакви проблеми с ФИФА и нямаше как да ме привлече. Така се случи, че преминах в Ливър­пул, и не съжалявам. Пре­стоят ми там в по-голяма­та си част бе чудесен. Имах възможността   да науча страшно много за футбола, а и в крайна сметка това е един от най-великите клубове в све­та, така че ми се предостави прекрасна възмож­ност. За жалост така и никога не стигнах до първия отбор. Не записах професионален мач за тима,

играех само с юношите. То­ва малко ме разочарова, тъй като амбицията ми да се реализирам в Ливърпул бе голяма. Но не бе достатъ­чно...

След това играеш за ре­дица отбори в долните ди­визии на Англия - Нортхемптън, Дагенъм и Редбридж и Барнзли...

- Правих го, за да натру­пам опит. Не съм имал ня­какво пристрастие към те­зи отбори, просто имах нужда от практика. В Ливърпул нямаше как да я получа, затова ме отдаваха под наем. Оставах за крат­ко в тези отбори, но ми по­могнаха да навляза по-сери­озно във футбола. Преди това не бях играл на профе­сионално ниво и определено имах нужда от такъв пе­риод, в който да натрупам увереност и да опозная отблизо истинската игра. След като изкарвах няколко месеца, се връщах в Ливър­пул. В един момент обаче реших да напусна клуба. Просто нямаше смисъл да бъда там, не бяха щастливи дни за мен и имах нужда от промяна. Затова подписах с Барнзли.

Да, но разтрогваш дого­вора си през миналото ля­то. Защо?

- Майка ми почина. На­право не знаех къде се нами­рам, бе ужасен удар за мен. Бях на път да спра с футбола, про­сто нямах представа какво да правя. Не мо­жех   да мисля за спорта и се върнах в Пор­тугалия при баща си. Той и останалите ми близки обаче ми вдъхнаха  ку­раж. Говориха ми по­стоянно как не бива да се предавам и посте­пенно осъзнах, че фут­болът е призванието ми. Нямаше как да спра, съ­брах сили и продъл­жих.

През ноември дойде в ЦСКА. Как стана това?

- Исках да заиграя отно­во и моят мениджър ми търсеше отбор. Той е имал контакти с ЦСКА и преди и ме предложи на клуба. Дой­дох на проби и ме одобри­ха. Наистина отидох до­ста далеч от дома cи, но сякаш имах нужда от такава драстична промяна. До този момент не съжалявам изобщо за възможността, която получих с идването си тук, в България.

Кой ти е най-близък в отбора?

- Няма специален човек, всички се държат прекрас­но с мен. Наистина съм не­вероятно    впечатлен от отношение­то. Повечето играчи имат  по-голям опит и по­стоянно се съ­ветвам с   тях. Марто (б.а. - Мартин Петров) ми помага много, говоря си че­сто с него. Направо не мога да повярвам, че нещата се подредиха толкова добре. Сега съм зареден с амбиция и енергия.

Какви са изисква­нията на Стойчо Младенов към теб?
- Да давам всичко от себе си. Да рабо­тя, да работя и пак да работя. След всяка тренировка той говори с мен и ме окуражава за влагането ми. Обръща ми постоянно внимание и това е ценно за мен. Стойчо Младенов е изключително до­бър човек. Той е много специа­лен и съм му горещо бла­годарен за всичко, което направи за мен. Ако не бе­ше той, не знам какво ще­ше да стане, дали въобще щях да играя футбол. Не мога да не отдам заслуже­ното и на останалите в тренъорския щаб, които също ми помагат доста.

Можеш ли да сравниш футбола в България с то­зи в Англия?

- Има съществена разли­ка. Английското първен­ство е най-доброто в све­та. Но футболът в Бълга­рия ми харесва. Не може да се сравни с този във Великобритания, обаче си има своето очарование. Прави ми впечатление, че е много борбен. Битката е за всяка топка, но аз нямам про­блем с това. Наистина ми харесва да играя тук, при­ятно впечатлен съм от ни­вото.

След като вкара гол сре­щу Славия, ти отиде и прегърна всички треньори в отбора. Имаше ли спе­циална причина да го на­правиш?

- Имаше. Докато загря­вах с останалите резерви по време на мача, Анатоли Нанков ме извика при себе си и ме попита: „Искаш ли да влезеш в игра и пак да вкараш гол"? Аз му отвърнах, че искам. И така, по­явих се на терена и няколко мину ти по-късно наистина от­белязах! Бях изумен от то­ва каква вяра имаше в мен Анатоли. Зарадвах се из­ключително много и реших да отида да го прегърна. Накрая прегърнах и Стойчо Младенов и неговия син. То­ва беше неповторим момент. Чиста радост.

Договорът ти с клуба е за шест месеца и изтича в края на сезона. Говорили ли са с теб за подновява­нето му?