Светослав Дяков: Искам да ни се падне Селтик и после да играем с Юве в групите

След като взе капитанската лента от Емил Гъргоров в Лудогорец, Светослав Дяков се превърна и в лидер на отбора. За Съни, както го наричат близките и съотборниците му, най-важно е семейството му - съпругата му Мариана и малкия Виктор. Едва на 17 г. Дяков играе в първия отбор на Пирин (Бл). Път му дава Йордан Боздански - Зико. Дебютът за "орлите" прави под ръководството на Петър Михтарски, а капитанската лента на зелените му връчва Йордан Самоковлийски. През 2008 г., той приема офертата на Локо (Сф). Там рита 3 г. После се мести идва в Лудогорец и сега играе мачовете на живота си. "Стандарт" потърси Съни за интервю.

Съни, първо честито за отстраняването на Партизан. Как ти се сториха двата мача със сърбите?

- Определено трудно. Първият двубой в Разград беше по-спокоен. Тогава всички знаехме, че има и втори сблъсък и някакси го нямаше това напрежение да биеш, да гоним определен резултат. Излязохме на терена и се получи хубав мач с много положения. Дори можехме да бием и с повече голове накрая, но и на това бяхме доволни. В Белград си беше истинско напрежение. Тогава не трябваше да губим. Партизан пък си подаваше добре топката. Хората казаха след мача, че са имали положения, но те стигнаха само до няколко разбърквания и това беше. Ние пък имахме няколко опасности.

Какво беше чувството, когато Христо Златински вкара дузпата?

- Нямаше време за мислене, защото оставаха още няколко минути. И аз и моите колеги, предполагам, се стегнахме, защото в последните години все си патим в заключителните минути на мачовете. Помните двубоите със Слован, Левски, а преди година и с Динамо Загреб. След последния сигнал на съдията се зарадвах истински. Усмивката ми не падна, а чувството бе невероятно. Сега обаче се готвим за следващите мачове, защото те ще бъдат много по-трудни.

Кой предпочиташ да следващия съперник на Лудогорец?

- Първо, няма значение, защото съдбата ще ни прати някъде. Аз дори и да искам, не е гаранция, че точно този отбор ще се падне. Но аз предпочитам за себе си Селтик. Не казвам, че това е най-лесния или най-преодолимия отбор, напротив. Но имам вътрешно чувство, че ако се паднем със шотландците, ще станат страхотни мачове, както за българските, така и за всички фенове за футбола. Ако се падне Динамо Загреб, обаче, също ще е интересно. Повечето от колегите в Лудогорец искат именно хърватите. Все пак имаме да си връщаме за нещастното отпадане преди година. Но съм сигурен, че който и отбор да се падне, имаме своите шансове.

Под ръководството на Стойчо Стоев имате 100% актива. С какво толкова успява да Ви мотивира?

- Искам да се върна по-назад и да кажа, че Ивайло Петев има огромен принос за успехите ни. Още от "Б" група той сглоби този отбор и го направи много силен. Преди не се познавах със Стойчо Стоев, но след като дойде в Разград имам само добри впечатления от него. Дано продължим да радваме феновете. Той показва добри качества. Тактически ни подготвя много добре. Освен това е много коректен човек. Личи си, че си разбира от работата. А когато имаш такъв треньор, играчите играят по-освободени.

Вероятно не мислиш за това точно сега, но мечтаеш ли за трансфер в чужбина?

- Мислил съм за това много пъти. Но, за да изляза, трябва да има оферти. На 29 г. съм все пак. Сега играя за Лудогорец и съм много развълнуван за предстоящите мачове. Когато дойде зимния трансферен прозорец обаче не е изключено и да изляза в чужбина. В един среден по класа европейски отбор ще ми е идеално. Но в момента ме интересува само Лудогорец и мачовете от Шампионската лига, първенството и Купата на България.

Къде предпочиташ да играеш и кой ти е любимия отбор?

- Ооо, на много места бих играл. Ако тръгна да ги казвам, няма да има време. Имам любим клуб, разбира се. От малък следя изявите на Ювентус. Не помня обаче как точно се запалих. Но е имало защо. Гледам непрекъснато мачовете им. Подкрепям ги и според мен те играят страхотен футбол. Гледам съм ги на живо. Когато играха с Левски на "Герена". Имам снимки с Дзамброта и други играчи Беше незабравим момент. Надявам се още тази зима да имам още такива. Дано се паднем с "Юве" в групите на Шампионската лига (смее се).

Вече си неизменна част от националния отбор. Правите ли сметки за класиране и какви са ни шансовете?

- За сметки не бих казал. По-скоро играем мач за мач. Наясно сме, че ще е изключително трудно и само ако сме пределно концентрирани можем да се надяваме да заемем едно от първите две места в групата. Ще ни е нужен и шанс, но ние сме сплотен колектив, който си помага. В това число не включвам само играчите, а Любо Пенев, другите треньори и целия щаб. Шансове имаме разбира се. Само трябва да ги използваме.

Ти игра доста стабилно и в Пирин, и в Локо (Сф), но стана национал в последните години. Как си го обясняваш?

- Може би самото ми идване в Разград, някакси вдигна класата ми. Пирин и Локо (Сф) са страхотни отбори. Имам много приятели там и те ми липсват. Но наистина в Разград усещам промяна в себе си. Като че ли се представям по-стабилно.

Всеки който те познава винаги казва добро за теб. Как успяваш да оставяш непрекъснато добро впечатление?

- Е, не искам да коментирам такива неща по принцип. Стремя се да съм честен човек и да изпълнявам обещанията си.

Какво е хобито ти?

- Разград е малък град. Като цяло няма неща за правене. В свободното си време най-вече гледам мачове и си почивам. Обръщам естествено много внимание на семейството си. Правим си доста разходки. Може да се каже, че харесвам да ходя на кино. Имам адски много любими филми, но тези за които се сещам сега са "Като рицарите" и "Армагедон".

Разкажи за съпругата ти Мариана, с която сключихте брак по-рано тази година, как й предложи?

- Бих се съгласил да кажа, но е тайна. А и това си е прекалено лично. С нея много се обичаме и подкрепяме. Мариана и Виктор почти не пропускат мачове на Лудогорец. Само не успяха да дойдат на един-два двубоя заради ангажименти. Те са най-големите ми феновете.

А най-голямата фенка на Лудогорец, не е ли фризьорката Здравка от Разград?

- Е да и тя е голям привърженик (смее се). Ходя при нея да се подстригвам. Но жена ми редовно я посещава.

Има ли специална история прякорът ти Съни?