Стойчо Стоев: Партизан вече се страхува от Лудогорец

Очаквано или не, Стой­чо Стоев бе освободен от Лудогорец ден след ну­левото равенство с Партизан. За рокадата наче­ло на шампионите се говореше от известно вре­ме, но бе изненадваща с оглед на приноса на тре­ньора и заслугите му за титлите у нас и пробива в Европа. Няколко дни след рокадата с Георги Дерменджиев е премис­лил последните събития, Стоев даде голямо ин­тервю за „Меридиан Мач".

Господин Стоев, как оценявате пери­ода си начело на Лу­догорец няколко дни след раздялата ви?
- Със сигурност това бе най-положителният момент в треньорска­та ми кариера. Постиг­нахме много победи, успехи. За мен и отбо­рът основен двигател бе участието в Европа Показаното лице там бе истинското. Именно срещу таки­ва съперници се виж­да силата, разбира се, и слабостите на един отбор.

Ако изключим реванша със Слован, започнахте в Лудогорец срещу Партизан и сега приключихте след мач с Партизан. Виждате ли в това намигване от съд­бата?
- Да, наистина ци­кълът се затваря, но това е случайно сте­чение на обстоятелс­твата. Двете срещи обаче са доста раз­лични. Преди година нямахме увереност, липсваше ни още опит и самочувствие в евротурнирите. До­като въпреки нулево­то равенство сега не бяхме сковани от напрежение като ми­налия път.

Как оценявате вие лично двата от­бора година по-къс­но? Докъде са стиг­нали в развитието си?
- Да ви кажа чест­но, мисля, че сега Партизан бе много респектирай от нас. Страхуваха се. Пре­ди година, когато за­почнах, те нямаха такива притеснения, надиграваха се и в двата мача. Беше ни изключително труд­но въпреки двете по­беди. Сега сърбите се опитваха да ни из­лъжат в първия мач. Това е характерно за по-слабите отбори и донякъде е и показа­тел за развитието на Лудогорец.

Защо български­ят шампион се представи толкова силно в контролите и започна толкова колебливо офици­алния сезон?
- Аз имах възмож­ност и тогава да ка­жа, че се притесня­вам, защото наисти­на играехме много силно в контролите. Но така бе планира­на подготовката. Бях­ме предвидили мачо­вете срещу Дюделанж да са част от подготовката за да може да сме във върхова форма срещу Партизан. Цел­та бе да си върнем лицето от пролетта. И мисля, че постепенно започваше да се по­лучава. В последните мачове не съм имал основания да бъда недоволен от отбора. Дори срещу Черно море във Варна, къ- дето по традиция иг­раем много трудно, създадохме повече положения, отколко­то в последните ни няколко срещи с „моряците". Същото се отнася и за дву­боя с Партизан, в който контролирах­ме събитията. Един­ствено головете ни липсваха, но и те ще дойдат.

В този ред на мисли не е ли странно да бъдете сменен точно в мо­мент, в който Лудо­горец тръгва отно­во нагоре?
- Да, странно е. Но това е решението на собствениците, кое­то се приема, не се коментира. Няма ни­какъв смисъл да се разсъждава дали са прави или не, защо­то в крайна сметка те са хората, които взимат генералните решения за клуба и носят отговорността за това.

При смяната на Ивайло Петев с вас явно се целеше шокова терапия за отбора, което бе постигнато. Сега същите ли са моти­вите за рокадата?
- Да, може да го има същият еле­мент. Всяка промяна носи нещо ново, ве­роятно се търси и положителен ефект.

Защо новите попълнения на Лу­догорец не са на висота в началото на сезона? Защо най-скъпият транс­фер - Браян Ангуло, все още не е ти­туляр?
- Така се получи. Специално Браян Ануло ни липсваше дълго време Той е правил почти изцяло индивидуал­но подготовка. Дока­то другите тренира­ха, той пътува посто­янно между Испа­ния, България и Ко­лумбия. След това тренира с нас 3-4 дни в Смолян и зара­ди технически проб­лем с визата му не успя да дойде с нас на подготвителните лагери. Затова още няма как да е решаваща фигура. На но­вите и чужденците наистина им трябва време за адаптация.

Съжалявате ли за някои пропуски в селекцията?
- Съжалявам само, че искахме да прив­лечем нов централен нападател, а не ус­пяхме да го напра­вим. Имахме няколко опции, водиха се преговори, но не се получи.

Предполагам, че сте се целили висо­ко?
- Да, ставаше въп­рос за добри футбо­листи от силни пър­венства. Но такива играчи все още много трудно биха дош­ли тук. България не е привлекателна дестинация. Освен това на някои от тях просто не можем да платим. Няма как да се извадят подобни пари за родната действителност.

Не се ли изто­щихте твърдо мно­го физически и психически през последния сезон?
- Като си напра­вихме равносметка­та в края, се оказа, че сме изиграли цели 64 мача на трите фронта. В България много отбори играят по 30-35 срещи на се­зон. Тоест ние вдиг­нахме двойно миза­та. Въпреки умората и дългия сезон се справихме отлично. Спечелихме шампи­онската титла три кръга предсрочно, като накрая имахме 12 точки преднина пред преследвачи­те. Вдигнахме и Ку­пата на България. В Европа знаете до­къде стигнахме, то­ва бе голямата ни тръпка.

Отпадането от Валенсия като че ли разстрои отбо­ра ви?
- Да, и това се от­рази в два-три ма­ча, в които бяхме колебливи. Преди това с голямо нетърпения се чакаха сблъсъците в Лига Европа. Те ни бяха стимул, нещо, което ни държеше на нок­ти.

Ще продължите ли да следите раз­витието на Лудого­рец оттук нататък?
- Разбира се. Отбо­рът не е затворена страница за мен, ни­то пък искам да си затварям пътищата към Разград. Дълъг път изминахме с тези футболисти, няма как да ги забравя от днес за утре. От 365 дни в годината 300 дни сме изкарали за­едно с тях. Повече време съм бил с иг­рачите, отколкото със семейството ми. С тези момчета сме изградили взаимно доверие, били сме заедно и при успехи­те, и в колебанията.

В какви отноше­ния сте с наследни­ка си Георги Дер­менджиев? Наисти­на ли е имало тър­кания между вас?
- Не бих казал, то­ва са спекулации. Не може да е имало търкания и различия между нас, защото аз бях старши-треньор, а той – помощник. Спокойно мога да кажа, че спортно-техническата и так­тическата подготов­ка съм я правил аз.

Не намеквам,че Дерменджиев е бил треньорът в сянка...
- Но се появиха и такива спекулации. Истината е, че зас­лугата Лудогорец да стигне наистина далеч е обща. Възхо­дът се дължи в най-голяма степен на иг­рачите, но и треньо­рите имаме заслуга за успехите.

Чухте ли се с Дерменджиев по телефона, пожелахте ли си успех?
- Не, дотам не се е стигало. И не виж­дам защо в Бълга­рия толкова се дър­жи напускащ и новоназначен треньор да седнат на една маса. Нали не вяр­вате, че когато Моуриньо е напускал Реал Мадрид, се е обадил на Анчелоти да му каже, че пътят му е разчистен и да му пожелае успех. Така е в живота -един си тръгва, друг идва на неговото място.

Какво ви предс­тои сега?
- Надявам се из­вестна почивка, коя­то мога да прекарам със семейството и близките си. Ще им отделя повече вре­ме. Ще чакам офер­ти.

След раздялата с Лудогорец името ви веднага бе свързано с маке­донския Шкендия, с Динамо Тбилиси. Има ли нещо вяр­но?
- Засега не, това са интерпретации на медиите. Не съм получавал конкрет­на оферта от Шкен­дия или друг отбор. Получа ли, ще мис­ля.

Литекс?
- За интерес на Литекс към мен чух още по пътя, когато си тръгвах от Разг­рад. А истината е, че няма нищо вярно в тази информация.

Вярно ли е, че предпочитате да продължите карие­рата си в чужби­на?
- Наистина е така, не го крия. Има и хора, които са анга­жирани да ми тър­сят отбор зад грани­ца. Не е тайна и че съм подписал договор с английска спортна агенция, коя­то също се грижи за интересите ми и е оторизирана да ми намери отбор на Острова. Преди месе­ци имаше вероятност, и тонемалка, да за­почна работа в чуждестранен отбор. Тогава обаче предпоче­тох да остана в Лудогорец.

Защо?
- Защото сe виждах с отбора за втора поредна година в групите на Лига Европа.

Казвате Лига Европа, а Лудо горец още не е от­паднал от Шампи­онската лига...
- Да, така е. Но аз споменавам най-ло­шия ва­риант, другият би бил мечта. Пожела­вам на всеки тре­ньор у нас да изпита емоциите, които пре­живяхме ние през миналия сезон. Нео­писуемо е!

Как се разделихте с Лудогорец?
- Съвсем нормал­но. Аз съм благода­рен на Лудогорец. Благодарение на то­зи отбор аз направих треньорско име, кое­то си давам сметка, че нямаше как да се случи при други обстоятелства. Оценявам шанса, който ми бе даден да работя и да се развивам. Наисти­на съм благодарен. Надявам се и двете страни да сме си би­ли от полза и аз да имам принос за мяс­тото и успехите на отбора.

Търсите ли неус­тойка за преждев­ременното разтрог­ване на договора?
- Не, не, не. Нищо не търся. Както ви казах, отношенията ни са добри и всичко е точно.

Често се споме­нава, че в Лудого­рец нещата не за­висят толкова от спортно-техничес­кото ръководство, защото съставът се определя от шефо­вете. Така ли е?
- Собствениците на Лудогорец ни дадоха цялата спортно-тех­ническа власт в на­шите ръце. В нито един момент те не са ни се бъркали, не са определяли кой да играе или да питат „защо не играе този или онзи?". В Бълга­рия се получава това клубни шефове да редят съставите, но мога да ви уверя, че в Лудогорец не е та­ка. Там всеки си знае мястото и задълже­нията.