Стоичков: Ван Гаал е тъпак, приятел съм с Алекперов

- Не! Никой не може да ме промени! А и защо?

- С годините хората ста­ват по-сдържани...

- Мен това не ме зап­лашва. Вижте - дори външ­но не съм се променил. Само ми се появи малко коремче. Какво да разсъждаваме за характера? Ненавиж­дам хората, които едно и също нещо днес наричат бяло, а утре - черно. Аз ви­наги се движа направо. И в живота, и на терена.

 

- Разбира се. Бях в Мос­ква за финала на Шампи­онската лига Манчестър Юнайтед - Челси. Тук имам приятели. Като президен­та на "Лукойл".

- За Леонид Федун ли говорите? Той още не е президент...

- Какъв Федун? Говоря за Вагит Алекперов. Мой приятел. Познаваме се от десет години. Дружа и с Валентин Златев, предста­вителя на "Лукойл" в Бъл­гария.

 

- Така е. Аз също съм получавал много подаръ­ци. Виждате ли този часов­ник?

 

- Да, шикозен е. Много скъп, не се разделям с не­го. Това е подарък от ва­шия "Лукойл" за рождения ми ден.

 

- Не. Всъщност не го­воря толкова добре.

 

- Животът ме принуди. Това бе най-важният мо­мент в кариерата ми. Трябваше да разбирам какво говори Йохан Кройф и играчите на тере­на.

 

- Разбира се!

- Вагнер е бразилец, на­ли? Това казва всичко.

 

- И какви?

 

- Какви са тези глупос­ти? Никога не съм казвал такова нещо, който го е написал,е глупак, така му кажете. Представа си няма как­ва душа имам. Затова и не се погаждах много с жур­налистите. Ако пишеш ис­тината за Стоичков, всич­ко ще получаваш. Но ако излъжеш - първият разго­вор между нас ще бъде и последен.

 

- Пошегувах се. Руски­те войници освободиха България на 9 септември. А мачът бе на 10-и.

 

- Наистина? Имате от­лична памет. Аз бях заб­равил.

 

- Момчета, играх фут­бол 20 години. И никога не съм молил съдия за по­мощ. Нито веднъж! Не си спомням някога рефер от­кровено да е помагал на България. Без значение Крондъл или някой друг. Бихме 1:0, заехме първо място, Русия - второ, и мо­же да говорите каквото си искате. Имахме отбор - Балъков, Лечков, Иванов, Михайлов, Сира­ков, Костадинов...

 

- Лечков е кмет на Сли­вен. Костадинов отдавна работи в ЦСКА, Пенев - в Литекс, Сираков много години бе в Левски, пос­ле отиде в националния отбор. Сега си почива.

 

- Борислав Михайлов? Президент е на футболния съюз. Трифон Иванов си има бизнес. Не знам какъв. Може би успешен, щом футболът вече не го влече.

- Лечков стана кмет. А вие не се ли опитахте да влезете в политиката?

- Да знаете само колко пъти са ме дърпали. Но не искам. Какъв по­литик ще излезе от мен, щом не мога да извъртам нещата?

- Добре го казахте. На световното в САЩ наши­ят национален отбор също игра добре. Често са ме питали: "Кой тим на Барса играе по-красиво - този от 1992-а или сегашният?". Мразя този въпрос. Стран­но, че още не сте ме пита­ли...

 

- Сегашният отбор съ­що много ми харесва.

 

- Нищо. Защо да го пра­вя? Барса вече много го­дини играе с една концеп­ция - футболистите се избират според обстоятелст­вата. По един и същ прин­цип и затова винаги ще е наред. И сега, и след пет години. Кройф измисли то­зи модел през 1988 г.

 

- А, дреболия. Обичай­ната история между треньор и играч. Сега сме приятели, на всеки два дни се чуваме по телефона. Йо­хан е много важен човек в живота ми.

 

- Отборът вече си има прекрасен треньор. Хуба­во е да гледаш работата на Пеп. Аз не кроя никакви планове - всеки нов ден за мен е приключение.

- Помните ли Игор Доброволски?

- Който играеше в "Мар­силия?

 

- Не мога да си предста­вя как отбор с такива вза­имоотношения може да побеждава. Не вярвам. Много е важно в съблекал­нята да има мир. Кройф от­лично подбираше момче­тата - от Алесанко до Су­бисарета. Всички бяхме приятели.

 

- В Парма изгубих ця­ла година. Този трансфер бе много голяма грешка.

 

- Глупости. Барса пла­ти всичко. Аз бях щастлив, че се връщам. През 1996 г. в клуба дойдоха Боби Робсън и Моуриньо. Не спече­лихме титлата, но пък взех­ме Купата на Испания, Суперкупата и КНК.

 

- Беше великолепен.

- Странно - Жозе бе преводач на Робсън. Вед­нъж в Порто Сергей Юран изрита този прево­дач по задника.

- В Барса Моуриньо ве­че бе помощник треньор. Веднага почувствах, че то­ва момче ще отиде далеч. Забелязваше всичко нао­коло. Десет години с Роб­сън е голяма школовка. Всички отбори, до които се е докосвал Моуриньо, за­почваха веднага да прогре­сират. И забележете - нито един играч, който е рабо­тил с Моуриньо, не е казал лоша дума за него. Това съ­що е показателно.

 

- Най-интересен ми е Кройф. И до днес не могат да му стъпят на малкия пръст, той и сега щеше да побеждава. Като никой друг умееше да подбира иг­рачите и да създава стра­хотна атмосфера.

 

- Разбира се. Както и академията на "Барса". То­зи клуб почти не дава пари за трансфери. И защо да го прави, след като е пълен със свои възпитаници.

 

- Отстрани изглежда­ше, че най-слабият в "Бар­са" по ваше време бе вра­тарят Субисарета.

- Е, как може да кажете това за човека, който изиг­ра 126 мача за Испания? Счупи всички рекорди!

- В Русия помнят най-вече грешките му?

- Всеки вратар прави. За мен Субисарета е най-доб­рият. Може би наравно с Михайлов. А от днешните Валдес няма конкуренция. Обек­тивен съм.

 

- А има ли по-добър иг­рач от Меси?

- Не. Кристиано Роналдо също е добър, но не мо­же да стигне аржентинеца. Меси е изключителен фут­болист. Може да вкара гол от нищото.

 

- Преди пет години раз­брахте ли го какъв играч ще бъде?

- Разбрах го много по-рано - когато видях Меси в школата на Барса. Беше на 13. Ключов момент в ка­риерата му бе преходът в първия отбор, за който по­могнаха треньорът Рийкард и техническият ди­ректор Бегиристайн. Всъщност първият мач на Меси не бе много добър. Вторият и третият също. Но продължиха да му вяр­ват.

 

- А вие познавате ли го лично?

- Разбира се. Невероят­но приятно момче. Скро­мен, спокоен, не е поква­рен от парите и славата. Човешките му качества оценявам с 10!

 

- Достатъчни ли са ви десет минути, за да опре­делите нивото на някой иг­рач?

- Десет са много. И една ми стига. Винаги с удовол­ствие отивам да гледам ма­чове в школата на "Барса". Веднага виждаш от кои момчета на 12-14 години ще стане нещо в близко бъ­деще. Разбира се, не съм Господ и може да сбъркам, но това е рядко. Имам на­бито око.

 

- Кой от мачовете си сте гледали отново наскоро?

- Не се учудвайте, но никога не съм го правил. Свършил ли е мачът, бас­та! Нямам нито време, ни­то желание за носталгия. Живея с днешния ден.

 

- Веднъж попитали Лобановский: "Гениален треньор ли сте?" Той отго­ворил: "Не, просто добър." Стоичков беше ли гениален?

- Как да се нарека ге­ний? Мразя, когато някой започне да се хвали: "Аз вкарах... Аз подадох... Аз направих... Аз, аз, аз..." Тъ­пак! Може да си прекрасен вратар или супернападател, но така или иначе сам нищо не можеш да спече­лиш. Без отбора си никой.

 

- Срещу кои защитни­ци ви е било най-трудно?

- Ще отбележа трима - Куман, Барези и Малдини. Не се церемоняха със съ­перниците, но ничий крак не са счупили. Уважение.

 

- Сблъсквали ли сте се с подлост на терена?

- Какво имате предвид?

 

- Например удари с ла­кът.

- Това е дреболия. Ние сме на терена, а не в театъ­ра. Но откровени гадняри не си спомням.

 

- Късметлия...

- Просто малцина можеха да ме настигнат. Бягах много бързо. За­щитникът тъкмо си намис­ли нещо лошо, а аз вече съм далеч.

 

- Имаше ли по-бърз на­падател от вас?

- Приятелят ми Олег Блохин. В Динамо (Киев) имаше много ярки личнос­ти - Протасов, Заваров, Беланов и... Един много до­бър играч, номер 8... Хай­де, помагайте!

 

- Литовченко?

- Да! Гена Литовченко. Малко играчи съм виждал с такъв удар.

 

- Помните ли имената на други руски играчи?

- Обиждате ме. Карпин, Мостовой, Онопко, Корнеев.. Дълго мога да изброя­вам. От всички най-добре познавам Карпин.

 

- За разлика от Корнеев обаче с него не играхте в един отбор.

- Голяма работа! Зато­ва пък много години бяхме заедно в Испания. Засичах­ме се и на национално ни­во. Валера е блестящ фут­болист, великолепен чо­век. Преди два часа се чух­ме по телефона.

 

- Карпин изненада ли се?

- Не, знаеше, че съм в Ростов. Каза: "Когато дой­деш в Москва, ела ми на гости."

 

- Един руски журна­лист, с когото Корнеев ви запознал в Барселона, бе поразен, че разреждате бирата с лимонада. Това става ли за пиене?

- Не с лимонада, а с фанта лимон. О, това е мно-о-о-о-го готино! По добра на­питка в жегите няма. В Ис­пания много хора пият би­ра с фанта.

 

- Кой от руските напа­датели ви е най-симпати­чен?

- Павлюченко. Много интересен футболист. Кол­ко е висок - два метра?

- По-малко.

- Добре де, сигурно₁ 1,98 (Стоичков не познава с 10 сантиметра). Павлючен­ко прилича по не­що на Фернандо Тореси Фернандо Йоренте.Такива нападате­ли са находка за всеки от­бор.

 

- Но Гуус Хидинк нарече Ро­ман "спящ ги­гант".

- За напада­тел това е нор­мално. Стига да вкарва. Аз например на жеги­те също си стоях на едно място. Тичах, ко­гато бе студено.

 

- Веднъж треньо­рът на един наш хокеист му изрева: "Целия от­бор разстреля в гръб с "Калашников"!" Вие чували ли сте странни фрази от страна на треньорите?

- Случвало се е. Но та­кова нещо никой не си е позволявал. Умът ми не го побира - как може да каже това! Дори да е бил ядосан. А какво им е каз­вал след победи? Че са разстреляли съперника с "Калашников"? Тъпак е този треньор! Разбирам емоцията му, но има гра­ници, които не трябва да преминаваш. Знаете ли, Кройф ми даде един съ­вет: "След като си станал треньор, забрави какъв футболист си бил. Не каз­вай на момчетата, че в та­зи ситуация е нямало да пропуснеш или си щял да направиш всичко по-доб­ре от тях. Това не води треньора доникъде." Вед-нъж помолих Кройф:' "Господине, покажи ми как правеше своите про­чути пасове." Той излезе и ми показа. Беше на 50, но техниката му не се бе изгубила.

 

- Той за вас е най-ве­ликият треньор. А кой е номер 2?

- За мен има Кройф и всички останали. По­точно - Кройф, всички останали и минус един треньор.

 

- Ван Гаал?

- Разбра се. Така и не разбрах какво искаше. Ван Гаал разби атмосфе­рата в отбора. А мен пос­тави като ляв бек. Каза ми: 'Ти си роден за защит­ник." Глупак, пълен глу­пак.

 

- Ако го срещнете, ще му подадете ли ръка?

- За нищо на света. Той прогони зрителите от "Hoy Камп". Барса спе­чели две титли, но зрите­лите ставаха все по-мал­ко. Беше ми мъчно да гле­дам това. "Барса" е моето сърце. FCB е повече от ед­ни букви. 20 години жи­вея в този град, там е до­мът ми, децата ми...

 

- А България?

- За мен е важно от вре­ме на време да отскачам до България. Там имам приятели. Но ще продъл­жа да живея в Барселона.

 

- Всеки руснак ведна­га си спомня трима вели­ки българи - Живков, Ванга и Стоичков.

- На Живков дори му подарих фланелка на Барса с номер 8. Но с Ванга не съм се срещал.

 

- Вярвате ли в мистич­ното?

- Само Той вижда всич­ко... (Христо сочи наго­ре). Никой друг. Господ е казал: "Помогни на сла­бия и ще бъдеш щастлив." Ето в това вярвам.

 

- Кой е бил най-теж­кият ден на треньора Стоичков?