Симеон Славчев направи голяма крачка в кариерата си през лятото, след като премина в Спортинг Лисабон. 20-годишният халф чака с нетърпение сблъсъка с Азербайджан за началото на европейските квалификации и се надява, че Любослав Пенев ще му гласува доверие да започне като титуляр. Преди двубоя той говори за "7 дни спорт".
- Тръгвате за Азербайджан, какви са очакванията и с какво настроение дойде в националния отбор?
- Очакванията като цяло са високи, надяваме се всичко да тръгне като по вода. Иначе за моето пристигане тук дойдох с големи очаквания, с голяма амбиция и с голямо желание, защото в клуба ми липсват някои неща и дойдох така малко да понабера от тях, да изпитам удоволствие и да постигнем каквото е нужно и каквото трябва.
- Последните 2 години игра много мачове, сега как се чувстваш, като не играеш редовно?
- Винаги има едно такова влияние върху психиката, но точно тогава е моментът, когато трябва да се покажеш силен, да покажеш сили и да се измъкнеш от ситуацията, да тренираш много повече и успехът рано или късно ще дойде.
- Как те приеха в новия ти клуб и въобще там каква е ситуацията?
- Ситуацията там е много добра. Приеха ме добре и засега всичко върни нормално. Спортинг е голям клуб, един от най-сериозните в Португалия, за мен е огромен шанс, че съм там. Амбициран съм да се докажа, но знам, че няма да е лесно.
- Преди няколко дни играхте мач с Бенфика. Какво е усещането да стъпиш на такъв стадион в дерби в Португалия?
- Чувството е уникално, превъзходно, все пак от малък се запалих по футбола точно заради това, заради феновете, заради емоцията и единственото, което съм искал, е да играя в такива мачове. Двете неща, които не ми харесаха, бяха, че не можах да изпитам тръпката от този двубой и не можахме да победим.
- Можеш ли да направиш един паралел, в Ловеч си играл пред не повече от 5000 души, сега отиде и стъпи на "Да Луш", където стадионът е препълнен?
- Точно това ми харесва в моя отбор, че винаги има страшно много хора по трибуните, които подкрепят непрестанно отбора независимо от резултата, от състоянието на отбора, те винаги са там и чувството е неописуемо, превъзходно и заради това си заслужава да си в тази професия. И си помислих точно това: където бях допреди месец и къде съм в момента. Наистина в България няма чак толкова много фенове, но пък започват малко по малко да се връщат по стадионите. Общо взето, не може да се правят сравнения между България и Португалия.
- Има ли по-специално отношение към теб, българин си, там са играли и Краси Балъков, и Ивайло Йорданов?
- Отношението към българите там е много, много добро. На практика са си респектирани, когато разберат, че си българин, защото преди мен доста футболисти са оставили следа в този клуб специално. И заради това в Спортинг уважават българите. Краси Балъков и Ивайло Йорданов още са уважавани тук, говорят за тях и за нещата, които са направили
- Вярваш ли, че можеш да ги надминеш?
- Доста съм амбициран и силно желая това да стане. Пожелавам си само да съм жив и здрав, а другото ще дойде после.
- Справяш ли се вече с живота в Португалия, учиш ли езика?
- Оправям се с езика, отначало ми беше не чак толкова добре, но с времето всичко ще се оправи. Уча португалски, има и много хора, които ми помагат. Съотборниците ми знаят английски, така че комуникацията не е толкова голям проблем.
- Да се върнем към националния отбор. Доколко е възможно да победим Азербайджан, знаем, че играе доста силов футбол?
- Така е, ще ни бъде трудно, но бъдете сигурни, че ще дадем максимума от себе си да си тръгнем с успеха и да изпълним нашите цели.
- Тежат ли големите очаквания към вас, сковават ли ви?
- Всички знаем защо сме се събрали. Удоволствие е да се тренира и на лагер с тези футболисти просто е удоволствие, приятно е и така. В националния изградихме силен колектив и не се страхуваме.
- Какво ви каза треньорът, като се събрахте?
- Постави ни някои задачки за изпълнение, обясни ни каква е ситуацията и като цяло ни насочва по правия път.
- Рано е да се дават обещания, но ще се класираме ли на европейското първенство?
- Това по-скоро искам да го покажем на терена, без да издигаме лозунги, големи обещания и т.н. По-добре е да работим здраво и рано или късно целите ще дойдат. Нека да работим повече, а да говорим по-малко.
