-Представянето на Веселин Топалов на претендентския турнир в Хантимансийск си е истински провал за неговите възможности и амбиции, защо се стигна до него?
- Да, такава е оценката до този момент, не може да си кривим душата и да кажем друго. За съжаление е абсолютно неочаквано и необяснимо след 6-месечна добра подготовка.
- Вие сте най-близо до него и най-добре можете да намерите обяснение...
- Да, така е. Според мен на 39 години Веско знае, че няма да има много други шансове да играе за световната титла и се получи едно пренапрежение. На всяка цена той искаше да стане първи, защото друго място на такъв турнир няма никакво значение.
- Тоест за Топалов това е паническо преследване на последния влак ли?
- Не, не - влакът не е последен. Вижте Вишванатан Ананд - той е на 45 години, а играе силно. Не става въпрос за годините. Веско изпусна шансове досега, включително и мача за титлата с Ананд в София през 2010 г. Но нека бъдем реалисти - това е един от последните влакове. Ананд и Борис Гелфанд играха скоро мач за световната титла, а са на 45 и 44 години. Но това е рядък случай. Младите играчи изместват старите. Такъв е законът на живота. Иначе специалистите признават, че Веско има добра дебютна подготовка, но после прави необясними грешки. Според мен това идва от сковаване и пренапрежение и както ви казах - от прекомерното му желание да спечели бързо и на всяка цена.
- Но на базата на неговия опит и години точно това е необяснимо - логично е да бъде по-мъдър и търпелив в играта си?
- Теоретично е така и го показва Ананд, за който се очакваше да бъде пълен аутсайдер, а той не е. Играе спокойно и уверено точно като човек с опит. Това трябваше да бъде и Веско, но има нещо, което го изнервя.
- Все пак това не е краят на Топалов в елитния шахмат, нали?
- В никакъв случай, той е четвърти в ранглистата и има още какво да даде на шахмата. Просто на този турнир не се получи, въпреки добрата шестмесечна подготовка.
- Явно тактиката с фокусирането върху тази подготовка и отказването от други турнири се оказа грешна...
- Да, има и такова мислене. Винаги когато резултатът е лош, това, което си правил, е грешно. На нас ни се стори, че изолацията е подходящият вариант. Да не пренебрегваме обаче още нещо - Веско има 6-месечна дъщеря и точно в този период той не можеше да си позволи да бъде за дълго далеч от семейството. Донякъде беше принуден да отделя време за детето и това бе силен мотив да изберем да не играе на турнири. Сега му остава единствено да завърши достойно тук, защото това класиране не му подхожда. Той е име в шахмата и трябва да го защитава.
- Как ще го направи занапред като стратегия - ще промените ли нещо и ще преследва ли той отново световната титла?
- Тя винаги е най-големият дразнител, всички останали турнири са рутинни. Световната титла в шахмата е като олимпиадата за останалите спортисти - всички се стремят към това. Веско няма да се откаже да гони титлата, това е адреналин, който ще продължи да го мотивира. Но има фактор време, който не работи в негова полза - все пак не е на 20 години.
- Как се чувства той на руска земя на фона на скандалния мач в Елиста през 2006 г. за титлата срещу Владимир Крамник?
- Признаваме, че тук отношението е много добро. Руснаците са се променили много, няма никакви негативи. Хората са любезни и каквото сме поискали, са го изпълнили. Не мога да кажа една лоша дума. Тази история с Елиста вече омръзна на всички...
- Дори и за руските журналисти...
- Да, не казват нито една дума накриво. Е, когато Веско победи Крамник сега, не им стана приятно, но го поздравиха за страхотната партия. Бяха обективни и се държаха достойно.
- А как се държи Крамник с Веско - студената война между тях продължава ли?
- Крамник призна добрата идея на Веско в партията и победата, но студената война е завинаги. Не могат да бъдат приятели, но всичко е в границите на нормалното. Да, не се ръкуват, но като не се харесват, няма и нужда да го правят.
- Мислили ли сте Веско да направи първата крачка и той да му подаде ръка?
- Не, няма как да стане. Лично за тях двамата скандалната история от Елиста не се забравя и си остава за цял живот.
- Как се коментира във вашите среди политическата криза между Русия и Украйна - две страни, които имат традиции в шахмата?
- Аз пътувам много заради позицията ми на шеф на Европейския шахматен съюз (ЕШС), но не съм забелязал агресивност към руснаците в шахмата, с изключение на украинците. Но това е нормално. Комуникирам наистина с много хора, но не срещам негативизъм и проблем. Да, има различни позиции, но не виждам да се тръгва срещу Русия в шаха заради политиката. (Звън на телефон прекъсва интервюто - б.р.) Извинявам се, но се обажда Гари Каспаров...
- Говорим за политика и ви звъни точно Каспаров - какво си казахте?
- С него имаме общи проекти и кампания. Всички знаят, че се подкрепяме при изборите на президент на Международната федерация (ФИДЕ) за него и на Европейския шахматен съюз при мен. Освен това продължаваме усилено работата си по проекта “Шахмат в училище”. Наскоро бяхме по този повод и в Исландия.
- Какви са шансовете на двамата да спечелите битките с оглед на окопаването на президента Кирсан Илюмжинов във ФИДЕ и влиянието му в шахмата като цяло?
- Ще е трудно, защото той и хората около него са 18 години на власт. Европа е била винаги в опозиция на Илюмжинов, хората около него знаят това и се борят здраво срещу мен вече 4 години. Но аз не се давам, работя сериозно за развитието на шахмата и хората го виждат. Илюмжинов и ФИДЕ искат да ме свалят, но гледат да спасят себе си във ФИДЕ - Каспаров е големият им проблем. Аз съм на втора линия. Нямам съмнения за себе си, че ще ме преизберат. Хората виждат какво съм свършил и това няма как да се отрече. Аз съм спокоен, но искам промени и във ФИДЕ. На Илюмжинов, с когото иначе сме в добри лични отношения, съм казал - ако искаш нещо да направиш, трябва да смениш целия си екип. Трябват нови хора и нови идеи. Но той не иска. Тогава трябва да си отиде с тях.
- Не се ли страхувате от лицемерие и предателство на самите избори, каквато практика историята помни неведнъж при всякакви избори?
- Да, на избори всичко е възможно. Но дори и да се получи така, няма да е трагедията на живота ми и светът не свършва. Шахматът има огромен потенциал и този апарат на Илюмжинов не може да му даде нищо ново. Каспаров е подходящият човек.
- Споменахте Исландия, а там приключи животът на един гений - Боби Фишер. Какво усетихте на неговия гроб?
- Това място е впечатляващо. Фишер е погребан в едно малко градче на 60 км от Рейкявик - Селфос. Казал на свои приятели, че иска да го погребат там, защото не искал на гроба му да идват всякакви хора. А само такива, които наистина обичат шахмата. На гробищата има една малка църква и скромен негов гроб. Трудно е да се опише емоцията на това място - просто е впечатляващо. Аз съм фен на Фишер от малък и за първи път бях там. Хората там се гордеят с него, има и музей.
- Срещали ли сте се с него на живо?
- Не, никога. Единственият контакт с Фишер, и то не директен, бе през 2005 г., след като Веско стана световен шампион. С мен се свърза негов близък приятел точно от Исландия - казва се Ейнар Ейнарсон. Обади се този човек да пита дали Топалов се интересува да играе мач с Боби по правилата на неговия вид шахмат. Поискаха едно количество унции злато, което изчислено в пари тогава се равняваше на 3 милиона долара. Бяха много пари и не се случи. И сега се запознах лично с Ейнарсон в Исландия. Той е бил шеф на комитета за освобождаването на Фишер от затвора в Япония и издействал от парламента да се гласува издаването на исландски паспорт за американеца. Така Фишер го освобождават и пристига да живее в Исландия. Тогава го канихме като гост на турнира “М-Тел мастърс”, но се оказа, че е в списък на хора, които, ако кацнат в София, ще бъдат арестувани. Защото бе преследван от законодателството на САЩ.
- В Исландия бяхте и заради проекта “Шахмат в училище”. Докъде стигнахте с него?
- Върви с пълна сила в много държави. В Полша, например, е стартирал като учебен предмет в 500 училища. Очаквам да има огромен ефект, но след години. Сега просто създаваме база за развитието на шахмата.
Интервю на вестник "Труд"
