Килиън Шеридън е най-скъпият футболист в България със заплата от 36 000 лева, но още не е титуляр. В летящия старт на ЦСКА нападателят на националния тим на Ейре влезе два пъти като резерва накрая. Шеридън не е типичен ирландец. Изглежда прекалено спокоен, а не луда глава. Ходи с огромни слушалки на ушите, все едно работи в НАСА. В интервюто премерва всяка своя дума. Безкраен родолюбец, но и професионалист. Мечтае за звездна кариера във Висшата лига и е наясно - пътят дотам минава през силни мачове за ЦСКА.
- Успяхте ли да се адаптирате към ЦСКА?
- Все повече успявам. Трябваше време за адаптация, идвам от различен свят. Не бях в ЦСКА от самото начало на сезона. Надявам се да играя повече минути през тази година.
- Бяхте ли чували преди за ЦСКА?
- Като име - да. Но си признавам, че не знаех много за отбора. ЦСКА играеше в Лига Европа. Имаше и мачове срещу „Фулъм". Знаех, че е най-известният отбор от България. За останалото научавам сега с очите си.
- Къде и кога разбрахте за интереса?
- През лятото. Поканиха ме. Помислих, обсъдих го с близките и семейството си и приех.
- Идвате от „Селтик", а британският футбол е най-атрактивният в света. България не е ли крачка назад?
- Като гледате английски футбол, със сигурност е страхотно. Но не за всеки. Не всички могат да са във Висшата лига. За мен беше важно да отида в отбор, в който да играя постоянно. Искам да съм в голям клуб. Някой ден мога да се върна в Англия, но това е въпрос на време и на работата ми на терена. Затова се фокусирам изцяло върху тренировките. Знам, че Елиот Гранден например игра шест месеца в ЦСКА и сега е в „Блекпул". За да стигнеш до най-доброто, което е Висшата лига, трябва да го заслужиш.
- С кого се разбирате най-добре в отбора?
- С италианците, с холандеца Грегъри Нелсън. По принцип с останалите чужденци, които говорят английски. Българските футболисти не разбират добре езика и ми е трудно да комуникирам с тях. Не знам български, нямам учител. Разбирам само някои футболни думи.
- Има ли конфликти между българи и чужденци в ЦСКА?
- Не бих го нарекъл конфликти, а различия. Има ги навсякъде. Никой не се е бил, не е имало кръв. Подобни различия има във всеки отбор, затова ги приемам за нормални. Не е лесно да си чужденец. Животът е различен, езикът е труден, чувстваш се самотен. Няма ги приятелите ти.
- Защо не се наложихте като титуляр?
- Не мога да отговоря на този въпрос. Искам да играя редовно, да вкарвам голове. Но треньорът решава кой да е на терена. Моята цел е да съм сред 11 -те на ЦСКА.
- Разочарова ли ви слабата форма на ЦСКА през голямата част от есента?
- Действително не беше добър полусезон. Направихме доста ремита, загубихме мачове. Накрая успяхме да влезем в победна серия. Но ето виждате сега - ще бъде голямо надбягване до края на сезона.
- Знаете ли, че в ЦСКА се цени само титлата. Има ли отборът шанс?
- Ако в главите ни сме убедени, че сме я загубили, значи никога няма да я спечелим. Във футбола стават странни неща. Трябва да излизаме и да побеждаваме. Не мога да обещавам, че ще станем шампиони.
- Какво ви харесва в българския футбол?
- Много е различен. В България обичат нарушенията. В Англия и Шотландия никога не биха отсъдили подобни фаулове. Тук футболът е по-техничен, а на Острова се играе с центрирания, дълги топки. В България е пас, пас и пас.
- Кой български футболист ви впечатлява най-много?
- Димитър Бербатов безспорно. Най-добрият голмайстор във Висшата лига. В последната година и половина не вкарваше много, но сега играе страхотно.
- А от „А" група?
- Не гледам български футбол, а и по принцип не обичам да гледам по телевизията.
- Защо?
- Всеки ден съм на терена. Пред телевизора биха ме задържали само най-големите мачове от Шампионската лига. И може би от Висшата лига. Тук е странно - в България се предават много повече английски мачове, отколкото във Великобритания.
- Какво е да се играе на „Олд Трафорд"?
- Връщате ме към мач срещу „Манчестър Юнайтед". Това е един от великите моменти в кариерата ми досега. Искам да се върна на този стадион. И може би ЦСКА ще ми помогне да го направя. Тогава влязох за 15 минути в „Селтик", но нямах никакво положение. Пазиха ме Видин и Евънс. Не персонално, но трябваше да се боря с тях. А те са невероятни.
- Миналата година се изправихте срещу Лионел Меси.
- Точно в този мач не успях да направя нещо кой знае какво, въпреки че Аржентина победи Ейре с 1:0. Но Меси е най-добрият футболист в света. Чест е да си до него на терена, дори в противниковия отбор. За мен той си заслужаваше „Златната топка”.
- Харесват ли ви българските жени?
- Да, много по-красиви са от британките.
- Имате ли вече дама на сърцето?
- Нямам, но се надявам да си намеря. Търся я.
- Ходите ли в ирландски пъбове в София?
- Имах няколко свободни дни преди известно време и моите родители дойдоха на гости. Отидохме в един от пъбовете, ядохме наша храна. Хубаво е, когато видиш нещо от родината си. Иначе залагам на италианската кухня.
- Не ядете ли българска храна?
- Някои от ястията наистина са хубави, но не обичам да експериментирам. Веднъж ядох свинско със зеле. Много беше вкусно.
- Свикнахте ли с обратното за вас движение?
- Само два пъти шофирах и си признавам - предадох се. Оставям италианците да ме возят. Българските шофьори са напълно луди.
- Как се придвижвате?
- Делим една кола с Грило, Акуаро, Трекаричи и Нелсън. Живеем в комплекс „Макси". Петима души заедно ходим на тренировки. Понякога вземаме такси. Но забравете да си купя кола в България. По-добре в таксито.
- Кога за последно бяхте в Бейлибъро?
- Точно седмица преди да дойдем в Анталия. Не очаквах да знаете името на моя град. В него живеем само около две хиляди души. Всички се познаваме. Едно малко общество сме.
- Вие може би сте най-известният от града?
- Може би е така.
- Там ли за първи път ритнахте топка?
- Първо играех галски футбол, а след това сокър.
- Що за спорт е галският футбол?
- Играе се само в Ейре и Северна Ирландия. Много стар спорт е. Прилича на футбол. Ако го гледате за първи път, ще кажете, че е страшно груб. Но в действителност не е така. Играе се с фланелки и гащета. Нищо страшно няма в него.
- Защо се играе само в Ирландия?
- Не знам, просто това си е само ирландски спорт. Аматьорски е. Няма професионални отбори. Всички млади момчета играят. Докъм 20 години.
- Бихте ли играли пак?
- Нека първо да спра със сокъра. После с удоволствие пак ще играя галски футбол.
- Колко общо има между двата спорта?
- Топката е кръгла. А в галския футбол е no-тежка. Освен това играчите са 15, а не 11. Теренът е доста по-голям.
- Учили сте осмография. Продължавате ли с нея?
- Това е като география. Започнах да уча, когато бях на 17 години. В Англия и Шотландия има закон - играеш ли професионален футбол, трябва да учиш. Аз се записах в колежа в Глазгоу. Но това продължи само година. Не ме питайте подробности, забравил съм всичко.
- Освен на пиано свирите ли на гайда, пиете ли бира?
- Гайдата е шотландска, а ние сме ирландци. Пия бира, но не като останалите ирландци. Знам каква слава ни се носи и има за какво. Но аз бих изпил няколко бири само когато съм на почивка.
- Как ви звучи - ЦСКА побеждава „Селтик" с 1:0 в Глазгоу с гол на Килиън Шеридън и влиза в Шампионската лига?
- Какъв въпрос? Ще го запомня. Мечтая да се случи в действителност и ще ви отговоря тогава. Обещавам!