Сами Хупия: Мога да си тръгна толкова бързо, колкото дойдох

Успешният треньор на Леверкузен Сами Хупия (39 г.) даде ин­тервю за "Билд" преди мача с Байерн днес, в което финлан­децът говори за емоциите си, за целите си и куп други теми.

Гуардиола води най-доб­рия отбор в све­та и може да си по­зволи почти всеки играч на пазара. Не искате ли да си сме­ните местата?
- Не, аз вървя по свой път. Доволен съм от това, което имам, и от мястото, където съм. Имаме добър отбор и се развиваме в правилна посока. Мнозина биха искали да са на мое място.

Леверкузен е последният отбор, който победи Байерн 6 Бундеслигата - на 28 октом­ври 2012-а. Ще се опитате ли да повторите чудото и сега?
- Ако имаме вяра в себе си и проявим воля, всичко е възмож­но. Играем срещу много добър тим и трябва да се опитаме. Ако се откажем, преди да е свър­шил мачът, ще бъде глупаво.

Имате репутация на хлад­нокръвен финландец. Какво може да ви разгневи?
- Аз съм по-тих от повечето финландци. Винаги съм вървял по свой път. Мога да бъде и шу­мен, ако се ядосам. Особено ако някой се държи неуважително, недисциплинирано...

От вас би станал перфек­тен играч на покер...
- Хм, ако имам добра ръка, трудно ми е да скрия усмивка­та си.

Край тъчлинията сте до­ста дисциплиниран.
- Такива са правилата, те са важни. Опитвам се да помагам на отбора, а това няма как да стане, ако ме накажат.

За разлика от Гуардиола и Клоп вие не подскачате от­страни...
- Ние сме различни типове хора, всеки си има стил. Чий е правилен, няма значение. Цел­та ни е една и съща - да пече­лим мачовете. Тук няма правил­но и грешно.

Вие сте на път да станете най-успешният треньор на Леверкузен, тръгнахте по-добре от Хайнкес, Топмьолер, Аугенталер или Даум. Какво правите по-добре от тях?
- Минали са едва седем мача, няма как да съм най-добрият треньор на Леверкузен. Есте­ствено, че съм доволен от ре­зултатите ни, но до края на се­зона има още доста. Важното е да продължим концентрира­но, особено на тренировките. В моята работа големи плано­ве не могат да се правят. Бър­зо стигнах дотук, бързо мога и да напусна. Не ме е страх от това.

Трябва да сте доста благо­дарен на Щефан Кислинг. Като треньор разбирате ли защо Йоги Льов не го номинира?
- Нямам желание да критику­вам националния селекционер. Той взима важни решения, как­то и аз. За мен е важно, че Кис вкарва голове и играе добре.

Миналата година бяхте в тандем със Саша Левандовски, сега сам носите отговор­ност. Предпочитате ли да сте сам?
- Миналия сезон нямаше как да съм сам, а и със Саша се спра­вяхме добре. Разбира се, че е по-трудно, когато двама взи­мат решенията, но в девет от десет случая бяхме на едно мнение. На десетия път пра­вехме компромис. Днес, ако играч дойде при мен, ще му от­говоря директно и няма да има нужда да обяснявам компроми­са си.

След десет години в култо­вия Ливърпул сте треньор на по-скромен тим като Левер­кузен. Не искате ли да се вър­нете на "Анфилд" като тре­ньор?
- В сърцето ми има място за две специални неща. Роден съм във Финландия, там национал­ният селекционер е най-важна­та длъжност. Другото е Ливър­пул. След 10 години там няма как да не искам да съм мени­джър на "Анфилд". В момента обаче живея тук и работата ми носи удоволствие.

Шампионска лига, Бундесли­гата, Купа на Германия - 7 ма­ча за 21 дни. Как се възстано­вявате?
- Намирам време да изключа с велокрос. Ако мисля само за футбол, ще свърша в болница. Колелото ми осигурява други емоции.

Изглеждате във форма. Бихте ли играли успешно в за­щита и днес?
- О, не. Вече играя футбол са­мо за удоволствие. Не мисля, че ставам за Бундеслигата.

Тихият Хупия и купонджията Кими Райконен - кой от вас е типичният финландец?