Райс М'Боли: В Русия преживях много повече от расизъм

 

Благодарение на Фуед Кадир - неговия най-добър приятел, Райс М’Боли се съгласи на среща в Париж. "Ще ви разкажа моята история", започва вратарят. Тя е пълна с премеждия и отчаяния. Момчето от Асниер (северно предградие на Париж) видя всичко - от Марсилия до далечна Русия, минавайки през Бразилия, където всичко се промени след героичния му мач срещу Германия на мондиала. Накрая се озова в САЩ, където играе в момента...

 

 

След мондиала 6 Бразилия усетих, че хората промениха отношението си към мен. Аз, който съм преживял всичко, останах здраво стъпил на земята. Най-важното бе да отида в силен шампионат и да сложа край на мъките. Имаше слухове, които ме пращаха в отбори като Порто, Бенфика или в Турция, но нищо конкретно. От Франция никой не ме потърси... Бях разочарован, защото другите вратари от световното бързо си намериха добри отбори. Оставаше само един месец до края на трансферния пазар, а на мен навсякъде само ми казваха, че трябва да изчакам. Аз обаче нямах повече желание да чакам и да вярвам на празни обещания. Омръзнало ми е от това. Затова подписах с американския Филаделфия. Условията са перфектни. Промяната се крие в големите пътувания. Истинска одисея е да отида в националния отбор. Роди ми се дете и селекционерът Кристиан Гуркюф прояви разбиране, като ме освободи от ангажименти за последните два мача на Алжир.

 

 

Израснал съм в градска обстановка, близка до културата в САЩ - по отношение на музика, мода, баскетбол... Тръгнах да играя футбол в местния Асниер. Започнах като нападател, но не обичах да тичам. И един ден, за да ме накажат, ми казаха: "Отивай на вратата!". Хареса ми да пазя и така започна всичко. Преминах през няколко отбора - Курбевоа и Ред Стар. После Раба Зиани - бащата на Карим Зиани (бивш играч на Марсилия), ме заведе на проби в Троа, след това в Оксер. Изведнъж се озовах срещу Джибрил Сисе, който ме обстрелваше без никаква милост. Бях само на 15 години!

Накрая подписах с Олимпик Марсилия. Играх с Насри, Бенатия... Дори ме повикаха в юношеския национален отбор на франция, но всяка година трябваше да се конкурирам с динозаври на 34 или 35 г. като Бар-тез и Карасо. Направих малка глупост и допуснах агенти да ме подведат. Така открих тъмната страна на футбола.

 

 

През 2006 г. преминах в шотландския Хартс по време на зимния трансферен прозорец. Но когато пристигнах, открих, че има голяма разлика между това, което ми бе казал агентът, и действителността. Вратарят там бе много силен, трябваше да прекарам 6 месеца на пейката. Същият агент ме закара в Етникос Пирея. Там беше добре... С изключение на това, че не получих и едно евро. Понякога дори не се хранех. Продължих в третодивизионния гръцки Панетоликос - едно село, забутано в самия край на страната. Не бяха виждали никога цветнокож човек. Издаваха маймунски звуци по мой адрес. Пожелах да си тръгна още след 6 месеца. Ако бях останал там, щях да се самоубия. Бях в черна дупка мислех да спирам с футбола. Благодарение на Филип Трусие подписах с японския третодивизионен Рюкю. С Трусие се бяхме засекли в Марсилия, а в Рюкю останах само един сезон, защото имаше ограничения в квотата за чуждестранни играчи.

 

 

Подписах със Славия София. Това най-сетне приличаше на нормален клуб. Станах най-добър вратар в шампионата. Президентът Венци Стефанов има големи връзки и ми уреди една седмица проби в Манчестър Юнайтед! В съблекалнята рамо до рамо с Патрис Евра. Това ме промени - преди ми се налагаше да работя с пицари и пекари за треньори на вратарите, а сега изведнъж прекарвам цяла седмица в Манчестър Юнайтед. За мен това е голяма победа. Така започна и приключението ми в националния отбор на Алжир, където бях препоръчан от бащата Карим Зиани. Участвах на мондиала в ЮАР през 2010 г., ето с моята минимална заплата имах възможност-а да се изправя срещу Уейн Рууни.

 

 

Президентът на Славия ми се обади в ЮАР, за да ми каже, че ще трябват три, а после и пет милиона евро, за да ме купят. След световното той ме гласеше за проби в Уест Хем, но аз отказах, като имах страх да не се контузя. Времето минаваше, а Стефанов продължаваше да иска невероятни суми за мен. Помолих го да ме остави да подпиша в Турция, но той реши да ме даде под наем на ЦСКА София, където можех да се покажа заради участието на тима в групите на Лига Европа. След това ми заповяда да премина в Криля Советов от Самара. Не можех дори да сезирам ФИФА, защото с този човек, ако се осмелиш да направиш това, може да ти се случат някои неща... Наложи се да отида в Русия насила. Още на първия ден исках да се запозная със съотборниците ми, но някои от тях дори не ми подадоха ръка. Кошмарът започна! Това, което преживях в Русия, е много повече от расизъм. В съблекалнята след всяка загуба всички ме гледаха странно. Аз съм единственият чужденец титуляр, при това цветнокож. Аз съм черен, маймуна... Питах се какво изобщо правя тук.

 

 

През февруари 2013 г., след като свърши Купана Африка, моят съотборник в националния отбор Карл Меджани ме свърза с Галезек Аячо -втородивизионен френски тим. Отидох в Корсика почти за без пари, само исках да се покажа. Изпаднахме от Лига 2 и трябваше да се върна отново в Русия. Караха ме да спя в обща спалня с 15-годишните, да тренирам с 13-годишни-те... Искаха да ме разрушат психически. Една година преди края на моя договор се съгласиха да го прекратят, ако платя 5000 долара. Върнах се в ЦСКА и играх до края на сезона, за да съм готов за мондиала в Бразилия.