В последно време името на Радостин Стойчев стана нарицателно за селекционер на някои от най-силните отбори в света. Сред тях Полша, Иран и Италия. Отделно специалистът е спряган и за редица клубни състави. В края на годината „Тема Спорт” се свърза с най-успешния клубен български треньор, който говори за актуалните новини около него, както и по други интересни теми.
- Г-н Стойчев, каква е истината около преговорите с Иран? Местната преса съобщи, че от вас се е искало влизане в Топ 4 на Олимпиадата в Токио...
- Това не е вярно. Никога не съм водил такъв тип преговори не само с иранската федерация, но откъдето и да е. Аз получавам различни предложения, които обмислям и на които отговарям. Но това е вследствие на много различни условия и ситуации. Обмислям предложенията и отговарям, това е нормалната практика. Докато не се договоря с някой, няма какво толкова да коментираме. Единствената истина за Иран е, че съм водил разговори с представител на федерацията, но както и с Полша това нищо не означава. Когато получа най-доброто за себе си, тогава ще реша. Нещата са много по-прости, отколкото ги изкарват медиите. Аз гледам много спокойно към ситуацията и не смятам, че всеки ден трябва да се правят новини от това.
- Каква е истината за Полша? Вие ли не бяхте съгласен с определени условия, те, или пък е някъде по средата?
- Истината никога не е по средата. Аз съм поел ангажимент към полската федерация за конфиденциалност. Благодаря им за предложението, което е проява на уважение и респект. В резултат на постигнатото от техния национален отбор се съгласих на среща, видяхме се, разговаряхме повече от 3 часа, обяснихме си своите виждания. Това, че съм отишъл и съм се съгласил на разговори, не означава автоматично, че ще поема работата. Не бих се съгласил на каквато и да е работа само по отношение на заплащането или същността на договора. За мен тези неща се решават последно.
- Самият факт обаче, че световният шампион Полша се интересува от български треньор, няма как да не вълнува обществеността. Поласка ли ви и чувствате ли разочарование, че не се стигна до договор?
- В никакъв случай не става въпрос за разочарование. Благодаря им за офертата, за интереса, но на този етап смятам, че по-правилно за тях бе да изберат Де Джорджи, когото познавам добре и му пожелавам успех. Категорично не съм разочарован, че не стигнахме до договорка.
- Две анкети на привържениците там искаха вие да сте на този пост...
- Не ме главозамайва. Аз съм здраво стъпил на земята. Това са нормални неща. В Италия също имаше подобни анкети, както и в други държави. Това не променя отношението ми към работата. Подобни неща се решават от дълги преговори и става въпрос за двустранен процес. Не искам да коментирам колко оферти съм отказал, за да не излезе, че съм претенциозен. Благодаря на всички, които са ми ги отправили, уважавам това. Но все още не съм решил точно кое е моето място.
- Определят ви като работохолик. Не ви ли липсва работата през този период на почивка?
- Почивката ми действа ползотворно, защото мога да видя отстрани някои неща, да си почина и да променя много неща в живота си. Не съм имал проблеми с мотивацията, но когато се върна, тя ще е още по-голяма. Когато му дойде време, ще започна работа отново. Липсват ми адреналинът и емоцията покрай спорта на високо ниво.
- Предполагам най-доволни са близките ви?
- И да, и не, защото трябва да прекарвам повече време в България и не съм постоянно със семейството си, но сега съм в Италия за празниците, нещо, което от дълго време не ми се е случвало.
- Казахте, че сте имали достатъчно време да премислите някои неща. Сега е време за равносметка. Каква е вашата?
- Специално за последната година не съм доволен, защото играхме три финала с Тренто и загубихме и трите. Най-голямо разочарование остана от финала за Шампионската лига, където водехме с 2:0, но не успяхме да затворим мача. Има какво да желая, но като цяло от кариерата си съм доволен, защото сме постигнали много резултати и победи, но това не ме успокоява или да променя отношението ми към работата. Искам да спечеля още.
- Колко повече може да спечели човек, който има всичко?
- Всичко може да се спечели по много пъти. Все още не съм си осъществил нито една от двете мечти. Не съм имал отбора, който съм искал, нито пък съм спечелил Олимпиадата. Това са цели, които искам да постигна рано или късно. Не знам дали и кога ще мога да ги постигна, но това е сериозен мотив за работа. Не съм променил нищо от първата година в Италия. Даже последните две години бяха много по-тежки и те ме накараха да преосмисля някои неща и да си взема почивка. Защото вършех друга работа, много по-различна от тази на треньора.
- Токио 2020 реалистична цел ли е?
- Рано е да се говори, защото нямам конкретни планове. Към настоящия момент са все още мечти. Всичко ще се случи, когато му дойде времето.
- Какво би представлявал за вас идеалният отбор?
- Сбор от талантливи играчи, които освен всичко друго имат и нещо повече. През годините в Тренто сме били близо до идеалния отбор, но не победите и титлите са единствената цел. Искам да изградя клуб или национален тим, който да се отличава от всички останали. Това са ми съкровените мечти.
- Една Бразилия доближава ли се до идеалния отбор?
- Бразилия е с различен манталитет, култура, стил на работа от всички останали. Аз си го представям малко по-европейски всичко.
- В България искаме нашите национали да са идеален отбор. Колко се отдалечихме обаче от това прозвище?
- Съжалявам за това, което се случва и като резултати. Отдавна нямам нищо общо с националния отбор, но много ми се иска да се подобри ситуацията и да имаме по-добри резултати. Това пожелавам на националния ни отбор и преди всичко на играчите. Моето мнение обаче е ясно и съм го заявил преди толкова много години вече.
- Потвърждава ли се то сега на база пропадането ни до 16-ото място в световната ранглиста?
- Каквото съм имал да казвам, съм го казал. Който го е чул и разбрал – добре. Всеки има право на мнение. Аз си нося последствията и си плащам сметката за онова, което съм направил. Знам колко ми е струвало да го сторя и затова съм много спокоен. Всичко си има цена и съм готов да я платя.
- Скъпа ли излезе за Радостин Стойчев тази цена?
- Естествено. Това е една загубена мечта. Тя беше България, не да участва на Олимпиада, а да я спечели. Това беше целта, когато поех тима, но нещата сега са различни.
- Мечта ли е школата на Стойчев и Казийски да се превърне в клуб, който да печели медали?
- Това не е толкова трудно. Не е мечта, защото е лесно постижима цел. Въпрос на малко повече пари и организация. Мечтата ни е да създаваме добри волейболисти и условия в школата. Интересува ни приемствеността на проекта. Това е по-амбициозно и бих се радвал да я осъществим, но ни чака доста работа.
- Един проект има завършен вид, когато се стигне до мъжки отбор. Близко или далеч е това?
- Наистина не го гледаме в тази посока и не сме обсъждали такова нещо. Искаме да разширяваме школата на все повече локации, все повече деца, а не да побеждаваме в България. С бюджета тази година можехме спокойно да направим отбор, който да е конкурентен. Имаме много по-идеалистични цели.
- Има ли къде да се развива школата в София?
- Залите ги вземаме под наем. В случая с Българско школо ни помогна Сашо Дончев, в НСА си плащаме наем. Има зали в София, не са толкова много и може би струват скъпо, но е въпрос на организация. Целта ни е да нямаме проблеми нито с локацията, нито с условията.
- Включва ли това разширение и собствена зала?
- Не, към настоящия момент не бих казал. Това е много по-сериозен проект, за който трябват много повече средства.
- Мислите ли за разширение извън столицата?
- Да, но не в тази година. Със сигурност е в приоритетите ни в следващите години, но трябва да намерим подходящите хора и условия. Тогава да.
Хари ЛАТИФЯН, в."Тема спорт"
