Нджонго Присо е интересен футболист. Хвален или обругаван, той в никакъв случай не е безразличен на феновете на ЦСКА. Камерунецът е може би най-агресивният футболист на „червените", но и нападателят, който пропуска чисти положения с най-голяма лекота. Не може да се отрече обаче, че Присо винаги „гори" в големите мачове. Така бе и в дербито с Левски. Предлагаме ви откровен разговор с камерунеца след победата.
Нджонго, честита победа в дербито. Как ти се стори мачът, след като вече мина еуфорията?
- Това беше много голяма победа за нас. Бих казал исторически успех и съм щастлив, че съм част от този отбор на ЦСКА. Бяхме много щастливи, защото заслужавахме тази радост след всичко, което ни се случи в началото на сезона. Това е голямо дерби и победата в него е още по-ценна.
- Оценката на специалистите е, че ти беше сред най-добрите на терена. Как оценяваш собственото си предетавяне?
- Не съм важен аз, а отборът. Мисля, че всички се представиха отлично, бяхме силни като колектив. Такива мачове се печелят от целия отбор, не от отделни играчи. Победихме Левски, защото бяхме по-агресивни и по-концентрирани. Все пак мисля, че и аз се представих на ниво. След последните 2-3 мача, в които играх слабо, сега подобрих представянето си. Това ме зарадва.
-Това ти беше второ дерби срещу Левски и първа победа. Какво си спомняш от предишния сблъсък?
- Когато Левски ни победиха с гола на Рамос? Мисля, че не заслужавахме да загубим, защото създадохме много положения. Сигурно нормалният изход беше равенство, а не загуба, но така е. футболът не е математика, никога не можеш да си сигурен в крайния резултат. Тогава имахме големи амбиции, защото се борехме за титлата и за право на участие в Шампионската лига. Тежко беше, но това остана зад гърба ни.
- Според теб защо ЦСКА направи толкова кошмарен старт на сезона?
- Мачът с Мура ни свали на земята. Разочарованието беше oгромно. Върху нас се стовари нечовешко напрежение, не знаехме къде сме. Трябваше ни време да излезем от шока. Това стана постепенно и виждате, че вече отборът няма нищо общо с първите мачове. Да не забравяме и проблемите с картотеките. Но сега вече сме заедно и сме много по-силни. Работихме много здраво през всички тези седмици. Мога да ви уверя, че в момента всички гледаме в една посока -президент, треньор, футболисти. Затова нещата се получават.
- Вярваш ли, че ЦСКА може да спечели трофей в края на сезона?
- Разбира се. ЦСКА е голям клуб, машина за победи. Ние никога не се предаваме, каквото и да стане.
- Жребият за Купата на България ви изправи срещу Лудогорец. Ще го използвате ли за реванш?
- Защо реванш? Просто ще се опитаме да ги победим и елиминираме в два мача. Това не е един сблъсък и треньорът ни ще предложи най-добрата тактика. Не мисля, че ще играем защитно в първия мач в Разград. Още там трябва да постигнем нещо, за да сме по-уверени на реванша пред наша публика. Сигурен съм, че можем да излезем победители.
- Кой има най-голяма заслуга за вдигането на ЦСКА?
- Според мен треньорът. Стойчо Младенов е отличен специалист. Всички знаят, че е отличен мотиватор, но трябва да му се признае, че той може да работи с хора и да печели доверието им. Треньорът винаги е близо до нас - и в хубави, и в лоши моменти, и на терена, и извън него. Затова му вярваме и играем и заради него.
- Често те обвиняват, че си много агресивен и пробивен, но имаш проблеми пред гола. Така ли е?
- Така е, приятелю. Това си е мой проблем, върху който трябва да работя. Често ми липсва концентрация. Когато имам някакви съмнения, губя увереност. Предполагам, че така е с всеки играч, но говоря за себе си. Опитвам се сам да се мотивирам преди мачовете, невинаги се получава. Понякога чувам и подвикванията от трибуните. Разбирам, че има хора, които не ме харесват. Чувствам, че е така, но аз не се сърдя на никого. Уважавам всеки, който идва на мач да ни подкрепя.
- Отстрани изглежда, че ти е по-лесно да асистираш за гол, отколкото сам да вкараш...
- За мен е важно отборът ми да печели. Моята задача е да направя всичко възможно за това. футболът е колективен спорт, не индивидуален. Нямам за цел да блесна на терена. Винаги когато видя съотборник в по-добра позиция, ще му подам топката. За мен няма да има смисъл да вкарам десет гола през сезона, при положение че отборът ми допусне много загуби. Обаче
много ми липсва гол в дербито срещу Левски. Много искам да вкарам, защото това е по-специален мач заради атмосферата, хората на стадиона и пред телевизорите. Може би другия път ще успея.
- Наясно ли си, че ЦСКА още не е платил на АЕК Ларнака за трансфера ти?
- Честно казано, не ме касае дали ЦСКА плаща на АЕК Ларнака. Чух, че има някакви разминавания, но май вече са разрешени. Това няма значение. Аз съм само футболист. Задачата ми е да играя, не да вземам отношение при спорове между клубове.
- Как ти се отрази инцидентът в Пловдив миналата година, за който бе наказан тежко?
- Забравил съм го вече. Няма смисъл човек да се връща постоянно към лошите моменти. Тогава ми беше трудно, защото това се случи в началото на престоя ми в България. Но пък видях, че има много хора, които ме подкрепят и държат на мен. Така преодолях по-лесно наказанието.
- Ти си един от тъмнокожите играчи в България. Колко често се сблъскваш е расистки обиди?
- За съжаление има го това. Вече казах, че усещам хората, които не ме харесват и викат по мой адрес. Не мога да ги разбера и се опитвам да ги игнорирам напълно. В крайна сметка всички сме преди всичко човешки същества. Не мисля, че преча на някого и затова очаквам същото отношение съм мен.
- Не е тайна, че ЦСКА има финансови проблеми. Имаш ли оплаквания с получаването на заплатата?
- Сега нещата са по-добре. Миналата седмица получихме заплата, имаше и бонус за победата над Левски. По-спокоен съм, защото усещам, че организацията в клуба вече е по-добра. Това стана с идването на новия спортен директор.