Пламен Гетов: Лудогорец - ЦСКА ще е като Ливърпул - Челси

Пламен Гетов бе част от могъщия състав на ЦСКА през есента на 1988 година редом с Христо Стоичков, Любослав Пенев, Емил Костадинов, Трифон Иванов и завърналия се от Сент Етиен Георги Димитров-Джеки. Мнозина смятат точно този отбор за най-силния в историята на българс­кия клубен футбол. Есента на 1988-а минава при тотална червена доми нация във вътрешното първенство и блес­тящо представяне на ЦСКА в турнира за КНК. Там от­борът печели два пъти над Интер Братислава с общ резул­тат 8:2, а след това е преодолян и гръцкият гранд Панатинайкос също след победи и в двата мача с общ резултат 3:0. Така ЦСКА стига до четвъртфинал с Рода през пролет­та, който също е елиминиран, но вече без Пламен Гетов, и полуфинал с Барселона. Допреди година Гетов бе на работа в Лудогорец. В средата на 80-те той бе съперник на терена със Стой­чо Стоев и Стойчо Младенов. Именно фамозният изпълни­тел на преки свободни удари говори пред "Тема спорт" преди дербито в Разград:.

Г-н Гетов, играли сте срещу Стой­чо Стоев и Стойчо Младенов като футболист. Познавате отлично и двамата. Какво си спомняте от сре­щите ви на терена с тях?

- Запомних ги най-вече като изклю­чително  добри  футболисти. Със Стойчо Младенов бях съотборник в националния и играхме заедно на Мондиала през 1986-а в Мексико. Иначе и Стоев, и Младенов бяха едни от най-качествените левичари по наше вре­ме. Малко нескромно ще прозвучи, но аз играех и с двата крака - за разлика от тях. Двамата имаха близък стил на игра. Търсеха топката на скорост, тъй като бяха много бързи. Младенов обаче имаше далеч по-голям голов нюх, вкарваше повече голове. Умееше да се позиционира правилно. Пример за yceта му са головете срещу Ливърпул през 1982 година, които ще се помнят и след 100 години. Общо взето Младенов бе по-комплексен състезател. Но и Стоев бе доста класен футболист, един от лидерите на много силния по онова време отбор на Локомотив Со­фия.

Какво мислите за тях като треньори?

- Стойчо Младенов е доста по-напред с материала, защото се изя­вява на много високо ниво вече близо 15 години. Но все пак Стоев е и по-млад. Това, което показва, кара те­зи, които разбираме от футбол, да мислим, че е на прав път и се разви­ва положително, философията им е коренно различна. Младенов практи­кува по-сигурен и стабилен футбол, докато Стоев търси атрактив­ност и притежание на топката, акцентира повече на атаката. През годините Младенов се е сблъскал с много повече типове треньори и методи на работа, с което е развил и своя. Определено той има огромен опит. От неговата работа може да си направим изводите, че той е го­лям тактик и умее да внася изключи­телно спокойствие в защитата. Виждате, че винаги при Младенов ЦСКА е бил силен в отбрана. Оставя впечатлението, че едва ли не е дефанзивно настроен, но това не е та­ка. Просто в момента той не разпо­лага с нужната класа футболисти в офанзивен план и се нагажда към налич­ното. Ако си спом­няте, през 2002/03, когато ЦСКА спече­ли титлата за пър­ви път при него, отборът вкарваше доста голове и игра­еше атрактивно. Спрямо Стоев Мла­денов е прегорял в много повече реша­ващи битки. Все пак младият треньор е като младият фут­болист - трудно стъпва и набира увереност. От мал­кото време, в което имах, за да кон­тактувам със Стоев, бих казал, че футболът му е много ясен, той си има избистрени идеи. До момента в кариерата си не бе работил в голям клуб и това за него е ново в Лудого-рец. Тук може да експериментира и да опитва нови неща. Той има пове­че амбиция отборът му да атакува. Забелязва се, че мисли много в тази насока - за комбинации, заучени поло­жения и т.н. Младенов също е майс­тор при отработените ситуации като корнери и фаулове. Виждате, че Левски падна в капана му точно след свободен удар. Освен откъм ви­зия за играта разликите и в характе­рите им е осезаема. Младенов е с по-буен нрав, кипи и гори, докато Сто­ев изживява нещата вътрешно. Едва ли обаче ще е толкова спокоен на фи­налната права, когато се решава титлата.

Допускате ли, че в трети пореден сезон титлата може да се реши в последния кръг?

- Традициите са, за да се наруша­ват. Досега никой отбор не е ставал три пъти шампион, след като е влязъл от Б група. Ако Лудогорец успее да триумфира отново, ще е рекорд. От сърце им пожелавам да стане. Но знае­те, че и Ливърпул трябваше да бие Челси, а...стана 0:2. Не виждам обаче какво може да стане, при положение че Лудогорец има мач по-малко и четири точки аванс. Дори ЦСКА да спечели, нещата няма кой знае колко да се променят. За да стане някакво чудо, разградчани трябва да паднат три пъти до края или да имат две загуби и равенство, а ЦСКА да спечели всичките си срещи. Лудогорец не са хванати от го­рата, няма как да стане. Ще вземат отново титлата. Аз лично обаче мис­лех, че ще отворят голям аванс пред втория, но явно няма да се получи.

На какво отдавате спада в игрово отношение при Лудогорец в послед­ния месец?

- Нормално е. По едно време рабо­теха само Лудогорец, светофарите и атомните централи. Постоянно мачове, лагери, пътувания, и то ти пис­ва. Психическата умора също не е ма­ловажен проблем. Така, че е съвсем нормално да има леко игрово отстъп­ление. Само този, който не е наясно с футбола, не може да разбере, че това са съвсем нормални спадове. Все пак до края на първенството има още 4-5 кръга. С Литекс те изиграха по шампи­онски мача и взеха една точка, сега ос­тава да бият ЦСКА, ако го сторят, всичко приключва. После вече остава да мислят само за купата. Може да из­бутат до края на сезона и без да са във върхова форма. Най-важният им мач е финалът за купата с Ботев, да дубли­рат трофея. Това е реално пред тях целта.

Договорът на Стойчо Стоев из тича в края на сезона. Считате ли че той трябва да остане на поста. или е необходима промяна?

- Може би някой не е доволен от ра­ботата му и са искали да продължат още напред в Лига Европа и тимът да стане с 25 точки преднина шампион. Не съм запознат с желанията им. В клу­ба може да искат да доведат по-добър специалист, така се написа по медиите. Не мога да давам крайни оценки. Има време до лятото, ще ви­дим какво ще стане. Какво още тряб­ва да постигнеш, ако си станал шам­пион и си взел купата?

Как очаквате да подходят Лудо­горец и ЦСКА?

- ЦСКА няма какво да губи. Очаквам мачът да е копие на този между Ливърпул и Челси преди няколко дни. Армейците сигурно ще са доста за­щитно построени и ще изчакват шанс да вкарат на контраатака. Лу­догорец отново няма да изневери на стила си. Те общо взето ще са в роля­та на Ливърпул. Ще натискат и ще търсят успеха. Разликата е, че този мач не е толкова решителен за разградчани, колкото беше за мърсисайдци. Реално Лудогорец вероятно ще спечели титлата и без да бие ЦСКА. Далеч съм от мисълта, че ЦСКА нямат добри изпълнители, напротив, имат. И Гъргоров, и Иван Стоянов са хора, които могат да решат всеки мач.

В последните няколко месеца мно­го се шуми около младите футболис­ти на ЦСКА - Ивайло Чочев, Тони Силва и Иван Маркович. Как виждате тяхното развитие и какво ви прави впечатление в поведението им на терена?

- Приятно съм изненадан от Чочев, който е момче от плевенския край. Той може би е един от най-постоянни­те млади футболисти в ЦСКА и въоб­ще в българския футбол. Техничен е и има много силен ляв крак. Хубавото е, че не се главозамайва и не приказва из­лишно, а слуша. Щом старите го прие­мат, това говори, че е скромен, не се надува и не се мисли за звезда. Защото имаше много звезди, ама се оказаха па­дащи. Маркович е с една идея по-дина­мичен играч от Чочев. Ето в тази на­сока Иво трябва да работи - за подоб­ряване на динамиката в действията си. Но и двамата имат сериозен по­тенциал. Маркович е комбинативен и влиза в къси подавания много добре. Тони Силва ми хареса много специално в мача с Левски. Този, който го пазеше от Левски - Рикардо Нунеш, не можа да хване един път посоката, в която ще тръгне. Силва направо го развинти.

Какво си спомняте от престоя си в ЦСКА през есента на 1988 година?