Селекционерът на националния отбор на България Камило Плачи използва последните дни в Италия, за да се види с колкото се може повече приятели. Специалистът, който е роден в Спекия, в областта Пулия, присъства на откриването на новия сезон в намиращия се наблизо град Остуни. Там ще се състезават два отбора - един в Серия С и един в Серия D, след като зала „Челесте" бе ремонтирана. Камило Плачи не отказа да говори пред камерата на местна телевизия.
- Как ви се струва настроението в Остуни?
- Прекрасна спортна инициатива, както винаги. И освен това имам възможност да се видя с много приятели, с които не съм се срещал отдавна заради ангажиментите ми с националния отбор на България. Президентът на местния отбор в Остуни ми звъня по телефона, за да ме покани на това събитие, и аз му казах, че стига да имам време, ще присъствам с най-голямо удоволствие. Винаги съм на разположение да гледам мачове и спортни прояви в Пупия. Остуни е сравнително нов волейболен град, който през новия сезон ще има два отбора и ще се радвам да мога им гледам някой мач. Между другото разбирам, че треньор на тима е станал Джакомо Вива, който е мой бивш играч, а в събота ще дебютира срещу Болей (Спекия). Радвам се за него и за всички, които познавам.
- Приключи сезонът на националните отбори, като вашата България завърши на четвърто място на европейското първенство в Полша и Дания...
- През последната календарна година завършихме на четвърто място в четирите най-важни турнира. Това означава, че България е между най-силните отбори в света. При това, след като достигнахме до това ниво, успяхме и да се задържим, което е винаги по-трудно. Освен това с доста подменен състав, защото по всяка вероятност с Матей Казийски, Андрей Жеков и Владимир Николов щяхме да спечелим и медал в няколко състезания. Тези играчи ги няма обаче и линията, която следваме, е да се налагат младите. И с младите този отбор показа, че има място сред най-големите.
- Какво ви предстои?
- Следващата ни задача е световната квалификация в Чехия в началото на януари. Всички по-големи национални отбори искат да участват на мондиала в Полша и няма да е никак лесно, защото ще играем срещу опасните тимове на Холандия и Чехия. Последният отбор е Кипър, който се води „боксова круша", но е такава за всички, не само за нас. Точно заради това ще бъде доста трудна квалификация. Ще играем между другото в Чехия, въпреки че България се радва на високо място в световната ранглиста, но така ни отреди жребият.
- Какви са основните разлики между българския и италианския волейбол?
- Да кажем, че в Италия има една организационна структура, която няма равна по света, защото клубовете са много добре организирани от всяка гледна точка - от администрацията до техническия и медицинския щаб. В много държави все още позициите на остеопат, терапевт или дори масажист липсват или са на заден план. Но не защото не ги смятат за важни, а по-скоро заради липса на финансов ресурс. Да се поддържа качествен щаб изисква средства. В България има някои талантливи състезатели, като, разбира се, не може да се сравнява с Италия, Русия или Брази лия, защото България е държава със седем милиона жи тели. Четири милиона са в чужбина и по тази причина броят на играчите в страната е силно ограничен. Клубове обаче има, като някои от тях не плащат заплати с 10, 12 и дори 16 месеца, въпреки че заплащанията на играчите не са високи. Италианският модел все още остава водещ и мога да заявя това, защото съм видял доста по чужбина. Полша се доближи, Турция също, докато в Русия предлагат отлични договори, но от организационнагледна точка не са на толкова високо ниво.
Как гелдате отфалеч на волейбола в Пулия?
- Съжалявам, че го няма вече в Серия А1 отборът на Кастелана Гроте. През последното лято преживях и аз драмата на този клуб, защото Виктор Йосифов беше преподписал договора си за още един сезон, но когато от Кастелана взеха решението да се откажат, той бе поставен в доста трудна ситуация. За център като него не е лесно да си намери отбор. Не знам чия е вината и кой има право, но е факт, че Кастелана го няма вече. Щастлив съм за завръщането на Молфета, който е доста горещ град, има глад за волейбол от високо ниво и ще се опитам да гледам някой техен мач. В областта има доста отбори от по-ниските дивизии, като се надявам, че ще се намери някой магнат, който да финансира волейбола в региона и да върне още някой тим от Пулия в най-високото ниво - Серия А1. Пулия от доста години е силна област във волейбола и е бил сред водещите региони, освен че винаги е имало силни школи. Сега школите и центровете са налице, въпросът е да се завърне местният волейбол към върха. Надявах се, че и Таранто може да получи силен отбор в А1, но не стана.
