Бившият национал и бронзов медалист от САЩ'94 Петър Александров даде интервю пред „Меридиан Мач". Изданието използва краткото му завръщане в България, за да разговаря с него и да разбере как изглеждат нещата в българския футбол през неговия поглед. Като човек, вкарал 110 гола в „А" група и още толкова за професионални клубове в Швейцария, Белгия и Германия, го попита за мнението му за нападателите на Левски, с който той стана шампион през 1994 година. Той говори много по доста актуални теми, свързани с водещите отбори в България и националния отбор. Ето какво каза.
- Господин Александров, следите ли какво става в България и по какви дела сте в София в момента?
- По лични дела съм София. Движа си мои проекти, които не са свързани с футбола. А иначе, разбира се, че едя много детайлно какво става в България. Гледам почти всички мачове по телевизията, чета много сайтовете и се стремя да бъда в течение и максимално информиран.
- След като следите, какво най-силно ви прави впечатление от това, което виждате?
- Първото, което ми прави впечатление, е, че - Левски и ЦСКА от няколко години са тежко болни. Така и ще бъде, докато не спрат на всеки трансферен период да гонят минимум по 7-8 човека и да взимат още толкова. Не мога да ги разбера и защо подписват такива дългосрочни договори с новите играчи. Взимат чужденци с 3-4-годишни договори и след три месеца се чудят как да ги изгонят. Играчите съвсем в реда на нещата казват: „Добре, тръгвам си, но ми платете до края на договора". Това си е съвсем нормално. Клубовете обаче не искат и се стига до съдене. Затова на България се гледа с лошо око в чужбина. Малко играчи искат да идват тук, а тези, които искат, го правят само заради парите. Повечето знаят, че може би няма да им платят и не смеят да дойдат. На пръстите на едната ръка се броят тези чужденци, които играха тук, развиха се и „А" група им беше трамплин за следващ по-хубав трансфер. Защо хората вече са чували за Ивайло Чочев, Антонио Вутов и Стефан Велков? Защото играят, разбира се. Убеден съм, че има още доста таланти като тях, но не им се дава шанс, а се взимат ментета. Вината за това е на ръководителите на клубовете.
- Какво бихте посъветвали шефовете на Левски и ЦСКА?
- Да намалят за известно време целите си. Всеки трансферен период летят в облаците и само обявяват големи цели. Да, може би това е нормално. И аз ако съм треньор, ще искам да съм първи. Ако не мога, ще искам да съм втори, ако и това не става - да съм трети. Лудогорец и Литекс в момента са първи и втори, защото правят най-малко трансфери. Взимат по един-двама играчи на всеки трансферен период.
- Не смятате ли обаче, че Левски и ЦСКА не могат да си понижат целите? И че ако го направят, фе-новете им ще реагират много остро.
- Аз мисля, че Левски и ЦСКА в момента нямат фенове, а запалянковци, фенът е човек, който винаги подкрепя отбора си, включително и в тежки моменти. Запалянкото пък единствено го интересува отборът му да победи, без значение по какъв начин и с какви средства. И ако не победи, той е първият, който започва да освирква и обижда. След мача пък иска оставки и да взима решенията в клуба. Ръководителите тогава за какво са? Сега научавам, че феновете на Левски разрешили на Тодор Бат-ков да продаде Антонио Вутов и не му позволили да продаде Гари Родригес. Нищо добро не чака отбор, когато решенията се взимат по този начин. Вижте и по колко души ходят на мачове на Левски и ЦСКА - около 1000.
- Все пак могат ли Левски и ЦСКА да направят това, което направи Литекс? Примерът с Лудогорец не доказва ли, че и с чужденци може да се направи силен отбор?
- Левски и ЦСКА могат да си позволят да налагат юноши, защото от много години имат школи. Лудогорец не може, защото е нов отбор и трябва да мине повече време, докато започнат да произвеждат добри футболисти. Видяхте Литекс кога започна да налага свои момчета. Някъде на десетата година от създаването на Академията. Ще дойдат времена, когато и Лудогорец няма да е толкова силен, колкото сега и ще се обърне за попълнения от школата. Трябва само с търпение да се налагат младите и те винаги се отблагодаряват. Не само Вутов и Чочев са талантите в школите на грандовете. А в Лудогорец освен чужденците и българските играчи се развиват много добре, като Светльо Дяков и Мишо Александров. Особено интересен е случаят с Мишо Александров, когото познавам добре още от периода му в Борусия (Дортмунд). Спомняте си, че като се върна в България и в Академик (Сф) му нямаха много голямо доверие, а видяхте докъде стигна сега и как играе.
- Вие бихте ли работили в България, ако получите покана?
- Разбира се, че бих приел, но при определени условия. Веднъж само имах такава покана и я приех. Тогава станах помощник-треньор на националния отбор в щаба на Пламен Марков. Загубихме само един мач, при това бенефис (б.а на Са-во Милошевич, 6:1 за Сърбия) и това ни костваше постовете. Само защото при нас българите има такава настройка, че като е бенефис, трябва само да се разходим, без да играем. Така че бих приел, но искам като треньор да знам какво става в клуба и да взимам решения. А в България треньорите обикновено последни научават за това, което става. Не искам и заради 20-30 лумпени да ме изгонят от отбора. Хайде, ако е заради 100 000 души, може, но заради 20-30...
- Как бихте коментирали последния период на Наско Сираков в Левски?
- Не искам да коментирам много в детайли, факт е, че Наско Сираков доведе в Левски най-добрия треньор в България за последните три години - Ивайло Петев. Това, което стана на представянето му, обаче е най-големият срам и най-голямото петно в историята на клуба. Въртя се в цяла Европа по телевизиите и интернет.
- Като нападател какво мислите за тези, които играят в Левски?
- Много рядко давам индивидуални оценки. Вижда се обаче, че двамата нападатели на Левски (б.а. Генков и Макриев) са много еднотипни. А това никога не е добре. Като цяло селекцията на Левски не е добра. Явно някой не си е свършил работата.
- Какви са коментарите за Иван Иванов в Швейцария и заслужено ли стана той футболист на годината?
- Доста често се виждам и чувам с Иван. Мисля, че той вече добре се адаптира и вписа в играта на Базел и се развива добре. Който и да бяха избрали между него и Ивелин Попов за футболист на годината, щеше да е заслужено. За съжаление изборът за тази награда е много ограничен, защото в момента нямаме футболисти, които да са над средното европейско ниво. Това е истината за съжаление. След Бербатов в националния отбор няма такъв. Това ни попречи и в квалификациите - че в решителния момент нямахме лидер, който да се нагърби и да поеме отговорността.
- Каква е оценката ви за работата на Любо Пенев и какво очаквате от следващите квалификации?
- Като резултати няма как да сме доволни, след като сме победили само Малта в двата мача и Армения в домакинския. Но като игра трябва да сме доволни, защото при Любо Пенев очевидно имахме подобрение. Любо обаче няма маята, или по-точно казано - не разполага с нужната класа и квали-тет на играчите. Аз пожелавам успех на Любо и на отбора, но се притеснявам, че големите очаквания могат да доведат до по-голямо разочарование в следващите квалификации. Преди да започнат предишните, всички в България си казваха „Слаби сме, нямаме шанс". Сега обаче всички си мислят, че сме длъжни да се класираме, и големите очаквания към отбора могат да му натежат и да паднем отвисоко.
- Кой трябва да спечели „Златната топка" за 2013 година и какво мислите за повторното гласуване, допълнителното увеличение на срока, което породи съмнения за манипулация?
- Аз съм човек, който не вярва в конспирации и манипулации. За мен Кристияно Ронал-до трябва да вземе „Златната топка". Вярно е, че Рибери спечели всичко тази година, но той имаше в своя подкрепа един много силен отбор на Байерн. А в Реал (Мадрид) качествата на Роналдо изпъкват много повече, отколкото тези на Рибери в Байерн. А тази класация все пак е индивидуална.
