- Г-н Хитцфелд, как оценявате развитието на българския национален отбор под ръководството на Матеус.
- За мое съжаление с Лотар начело вашият национален тим се развива много добре. Наистина България на Матеус ме плаши. Той върна тима на печелившия път след двете загуби в началото на кампанията в евроквалификациите. След победата с 1:0 в Уелс вашите национали си възвърнаха самочувствието, което бяха изгубили. Съответно се върна вярата, че може да се спечели място на европейското първенство догодина в Полша и Украйна и в ръководството на футболния ви съюз, и у феновете.
- Бихте ли описали Лотар Матеус като човек и футболист?
- Когато застанах начело на Байерн през 1998-та, бях много щастлив, че Матеус е в моя отбор. Той е един от най-добрите играчи, които историята на световния футбол познава. В продължение на десетилетия той не изгуби глада си за успехи. И сега продължава да е така. За него никога не е имало значение дали е футболист, клубен или национален треньор. Винаги се събуждал с мисълта за победа. Калкулациите са му чужди. И винаги е имал успех в работата си. Това, което аз ценя най-много у него, е това, че е лидер. Той стъпваше на терена с мисълта, че трябва да поеме цялата отговорност за това, което ще се случи. И когато върху отбора се изсипваше водопад от критики, той заставаше смело пред медиите и се излагаше на удара. Абсолютно никога не се е крил.
- Добре или зле ще бъде за швейцарския национален тим в събота отсъствието на отказалия се от игра за България Димитър Бербатов и наказания Мартин Петров?
- Напълно излишно е да говорим за качествата на Бербатов. Когато е в настроение за игра, той е много добър. Изключителен! А когато наистина един футболист, колкото и голяма звезда да е той, идва на сборовете на националния отбор по задължение, а не с желание, ползата от неговото присъствие е почти никаква. Що се отнася до Мартин Петров, той също е един много добър футболист. Да си призная, въобще не се сърдя, че той няма да играе срещу нас.
- Кой е най-добрият български футболист в историята или поне кой ви е направил силно впечатление през годините?
- Ще демонстрирам липса на респект към българския футбол, ако ви дам едно име. България е имала прекалено много невероятни футболисти.
-Кой триумф в Шампионската лига ви е по-сладък - с Борусия през 1997-а или с Байерн през 2001-ва?
- И в двата случая имах извънземни преживявания. Ако наистина настоявате да избера, то аз гласувам за успеха с Борусия (Дортмунд). Това бе коронацията на един сезон, който никой не е очаквал.
- Как се чувствате - германец или швейцарец?
- И двете. Аз съм германец с корени и в Швейцария. Ако не можех да се идентифицирам с Швейцария, никога нямаше да поема националния отбор.
- Известно е, че почитате извънредно много футболната тактика. Кой според вас е по-успешният модел - герой да бъде треньорът, както е случаят с Жозе Моуриньо, или играчите - така е в Барселона?
- Може би идеалният модел е симбиозата от двете. И треньорът, и играчите са важни. Най-важната част от моята филосоия винаги е била да избера такъв тактически план, който наличните футболисти могат да приложат реално на терена според своите качества. Всяка тактика, колкото и гениална да е тя, е безсмислена, ако нямаш нужните изпълнители.
- Голяма ли ще е загубата за Швейцария от оттеглянето на Александър Фрай? Той обяви, че напуска националния тим след двубоя с Англия през юни.
- Как няма да е голяма!? Той е най-големият нападател, който швейцарският футбол е имал за над стоте си години съществуване. Да, винаги е имало добри офанзивни играчи като Стефан Шапюиза и Кубилай Тюркилмаз. Но никой не е вкарал повече голове от Фрай.
- Ритъмът. Когато водиш клубен отбор, имаш мач на всеки 3-4 дни. Не можеш да правиш големи промени изведнъж. Оптимизираш състава и работиш върху него ден за ден. Когато си национален селекционер имаш 10 или 12 мача за времето, за което като клубен наставник трябва да проведеш 50 или 60. Нямаш много време да правиш тренировки както в клубния отбор и да говориш детайлно с футболистите. Сутринта след мач на националния отбор се озовавам самотен в хотелската стая - играчите са се разотишли по страните, в които се състезават. Но не искам да се оплаквам. Знаех, че ще бъде така - че ще имам по-малко контакти с футболистите, когато се съгласих да поема националния отбор на Швейцария.
- Какво си спомняте от спечелването на първия ви трофей като треньор - Купата на Швейцария с Аарау през 1985-а? Минавало ли ви е през ума тогава, че ще стъпите на европейските върхове?
- Това, което първо изниква в съзнанието ми, е страховитият шут на моя футболист Валтер Иселин, който ни донесе успеха с 1:0. Съзнавах, че е много важно да спечеля купа в първия ми сезон като треньор в първа дивизия. След това получих възможността да се преместя в такъв гранд като Грасхопър. И имах късмета да продължа да печеля трофеи. Днес мога спокойно да заявя, че съм печелил купа с всеки елитен отбор, с който съм работил. И още в първия ми период начело на Швейцария спечелихме квалифаикационната си група и се класирахме за световното в Южна Африка.
-Каква е причината за възраждането на на немския футбол на клубно и национално ниво в последните години?
- Има едно просто обяснение. А то е, че почти всички добри германски играчи се върнаха в родината си от чуждите първенства. Лотар Матеус бе един от първите в това отношение, когато се присъедини отново към Байерн след периода си в Интер (Милано). Михаел Балак е един от последните - той напусна Челси и отново е част от Леверкузен.
- Бихте ли назовали идеалния отбор на футболистите, които сте тренирали?
- Моля ви да приемете факта, че не бих искал да отговарям на подобен тип въпроси. В мои отбори са играли твърде много талантливи футболисти, които аз уважавам много. Не бих желал да назовавам само 11.
- И накрая - защо сменихте Лотар Матеус 10 минути преди края на финала в ШЛ на Байерн (Мюнхен) с Манчестър Юнайтед през 99-та година? В онзи момент в Барселона водихте с 1:0, а после паднахте с 1:2 с голове в продължението на редовното време...
