Българският страж Димитър Евтимов ще играе през следващите две години в английския „Нотингам Форест". 19-годишният вратар излезе от школата на „Чавдар" (Етрополе) и сподели очакванията си пред 24 часа.
- Честит трансфер, Митко. Защо предпочете „Нотингам Форест" пред останалите клубове, които имаха интерес към теб?
- Може би, защото вярвам, че в този отбор мога най-бързо да пробия. В другите конкуренцията бе доста по-сериозна. Пък и когато „Глазгоу Рейнджърс" дойде да ме гледа срещу ЦСКА, нямах никаква работа. „Форест" е много известен отбор и много съм доволен, че успях да финализираме преговорите.
- Новият английски посланик в София обяви, че е запален феи точно на „Форест".
- Значи още по-хубаво става. Ще има и българин в неговия любим отбор, когото ще може да подкрепя.
- Не съжаляваш ли, че нещата с „Манчестър Юнайтед" не станаха?
- Не. За мен самият факт, че те ми обърнаха внимание, е достатъчен. Дните, които изкарах в тяхната база, няма да забравя никога.
Пък и нищо не е ясно. Може би след 2 години отново да бъда на „Олд Трафорд". Ван дер Cap се отказва и със сигурност ще търсят вратар. Все пак дотогава ще трябва да съм се утвърдил във „Форест".
- На кого искаш да благодариш за този пробив?
- Със сигурност ще забравя някого. Първо на родителите си. След това да не забравя Божидар Искренов. Той ми посочи пътя за Етрополе, иначе със сигурност вече можеше да съм забравил, че съм вратар в „Левски". Благодаря му, че тогава се скри от мен, и така попаднах в „Чавдар". Благодаря на Стоичков, които първи ми се обади след подписването, на Емо Димитров, на шефа на школата Спас Джевизов, на треньора ни Атанас Атанасов, на Веско Янев, който работи с вратарите. Много хора дадоха по малко за този трансфер и съм им благодарен.
- Успя ли да разгледаш вече Нотингам?
- Разбира се. Ходихме в музея, видях двете европейски титли. Мени-джъррът Петьо Костадинов ми разказа за мачовете на ЦСКА срещу този отбор. Видях и училището, където ще бъда.
- Как се учи там?
- По същия начин, както тук. Има си график на тренировките и спрямо това се подреждат и класовете ти. Но ще остана и частен ученик в България, за да успея да си взема дипломата за средно образование.
- Каква е конкуренцията на твоя пост?
- В момента на моята възраст ставаме трима вратари. Още толкова има и в първия отбор. Единият от тях обаче ще се откаже в края на сезона, защото вече е на години. Всичко в крайна сметка си зависи само от тебе. Аз вярвам, че е по силите ми да си извоювам място в този отбор.
- Свикна ли вече да играеш с крака?
- Да. Работихме доста усилено на тренировките за това. Вече съм напълно готов и играя и с двата крака, което е изключително важно за вратарите в Англия. Малко ме затрудни, но все пак започнах да свиквам. Още малко ще поработя и там.
- Кога пътуваш за Англия?
- Тръгвам на 28 април. След това обаче ще трябва да се върна обратно, защото с юношеските национали имаме две контроли срещу Турция в Истанбул. Те са изключително важни, защото комшиите са едни от най-добрите в нашата възраст.
- А успя ли да научиш английския?
- Това ми бе първата задача, още след като се прибрах от пробите в „Манчестър Юнайтед". Смятам, че вече нямам проблеми. Дори когато оформяхме договора, ми казаха, че се справям достатъчно добре. Но има какво да се желае. Все пак там отивам да уча и това още повече ще ми помогне.
- А „Чавдар" как ще се оправя без тебе?
- Ще се справят. Имаме много добри вратари както в отбора, така и в школата. Сигурен съм, че треньорите ще намерят още някого като мен.
- Сега сигурно си благодарен, че Стоян Ченешков те сложи на вратата.
- Така е. Той ме преориентира и съм му благодарен. Иначе бях защитник, но се разболях и доста време не тренирах. Сигурно съм му харесал и заради ръста.
- Защо толкова трудно се продават вратари?
- Защото всички гледат полеви играчи. Всеки зяпа нападатели и полузащитници и всички забравят, че вратарят е половин отбор. Но вече свикнах да съм виновен, дори само един гол да съм пуснал.
Тези отпред могат да се скъсат да пропускат, но те винаги са гениални, когато вкарат. Харесва ми да съм вратар и съм доволен, че избрах този пост.