Николай Илиев: Имах много идеи, но нямаше кой да ги чуе

- Първо трябВа да се изясни едно нещо - не мога да си обясня защо ми сло­жиха думи в устата и написаха, че напускам заради Тодор Батков. Това не съм го произнасял. Не съм съгла­сен, че по спортно-техни­ческите въпроси се взи­мат едностранни реше­ния. При това без съвет с хора, които разбират от тази материя, които са в УС. Не съм съгласен с това, както и с начина, по кой­то работи УС.

Защо УС не работи как­то трябва?

- Призовавах да се съби­раме, а не го правихме. За мен дори веднъж в месеца да имахме срещи, щеше да е добре, но и това нещо го нямаше. Когато имаш доб­ре разпределени задачи, тогава всеки от УС ще е ангажиран с нещо и няма да бездейства... С идване­то си бях ангажиран с школата. В един клуб има тол­кова работа за вършене, че да стоиш и да бездей­стваш, както беше в по­следната година, не е пра­вилно. Особено хора, кои­то имат опит и знания от спортно-техническа гледна точка. Преди годи­на бях изключително заан­гажиран с ДЮШ. Всички там работихме 7 дни в седмицата. С тогавашния шеф Ясен Петров и тре­ньорите свършихме добри неща. В началото им бе трудно на всички, защото имах големи изисквания -държа на реда и дисципли­ната. Но изведнъж рабо­тата спря. А ако бяхме продължили, нещата щяха да изглеждат още по-доб­ре. Сега започват да се обират плодовете - виж­те колко юноши играха в последните два мача, в ко­ито Левски победи плов­дивските Ботев и Локомо­тив. Това бе визията ни за тази и следващата годи­на. Но в един момент зара­ди две изпуснати дузпи във финала за Купата и  автогол в първенството неща­та се обърнаха надолу с главата. Започнаха проме­ни, назначения...

Христо Йовов каза, че е имал същата визия, вие сте имали такава. Защо обаче не се е следвала, а при всяка селекция се взи­мат 5-6 чужденци, които след това клубът се чуди как да изгони?

- Точно затова тези въ­проси трябва да се обсъж­дат от всички, а не всеки да си говори поотделно. А ние нито се събирахме 8 УС, нито нищо. След 6-7 месеца работа в клуба бях направил концепция за школата, включително ця­лостна структурна ре­форма. Това е обвързано с финанси - подобряване на базата на „Герена" и „Ра­ковски". Не искам да вли­зам в подробности, но за да го направим, трябва да има хора, които да се ин­тересуват - да видят, да чуят, да говорят...

Но си казвате директ­но, че никой не е искал да чуе желанието за промя­на?

- Е, те може и да се ин­тересуват, но за да е така, трябва да видиш какво се мисли, какви са намеренията, по какъв начин мо­гат да се осъществят те. Как да се направи реформа в ДЮШ и какво се цели с нея, какво ще се постигне. Но за такова нещо тряб­ват и финанси и може би затова не се обръща тол­кова внимание на това не­що.

Говорите за реформа и финанси - не стана ли яс­но на всички, че с 10 мача юношата Антонио Вутов бе продаден с по-го­ляма печалба от звезда­та Гари Родригес... И вме­сто това идва играч ка­то Бастос, който не е го­тов, но взима по 30 хиля­ди лева заплата.

- За заплатите може да говори единствено г-н Батков. А дали е прав или не - всеки гледа от собствената си камбанария. Той дава финансите и раз­полага с парите, не е ко­ректно аз да коментирам. Все пак се радвам, че човек като него, изпитвайки та­кива затруднения в тази криза, се справя с положе­нието.

Въпросът беше дали не е по-добре тези пари да се пренасочат към ДЮШ?

- Това беше едно от нещата, които говорихме - че няма смисъл от скъпо платени футболисти, които не се доказват. Но трябва да имаш визията, да я следваш. Дори бавно да вкарваш юноши. За мен задължително в ДЮШ трябва да има отличен чуждестранен методист, който да прокара модер­ните неща и при треньо­рите, и при състезатели­те. Много неща трябваше да се променят. Исках, а и мислехме, че е време шко­лата да има отделен бю­джет от първия отбор. За да се знае с какво се разпо­лага - можем ли да правим терен или не, можем ли да селектираме деца от провинцията и да ги наста­ним в пансиона. Грешка е, че скаутската мрежа не бе доразвита. Вместо това какво бе направено - в на­чалото на тази година те бяха съкратени. Имаше още други грешки. Една от тях - размениха се треньо­ри на възрастите, което също е неправилно.

От думите ви излиза, че Левски е слаб като клуб и една дузпа може да преобърне бъдещето му.

- Работеше се професи­онално и трябваше да продължим по този начин. Естествено, допускали сме грешки. Но не може за­ради един мач да преобър­нем всичко и да започнем по друг начин... При това той не е обсъден с никой, който разбира от спорт­но-техническа част. Тряб­ва да се привлече силен чуждестранен треньор на първия състав - с опит, със знания. За да може футболистите и тактически да израстват.

Толкова трудно ли е у нас да се доведе треньор от Серия Б от Италия на­пример, който не взима чак толкова голяма за­плата, и да започне да учи отбора на футбол?

- Дори и много пари да взима - треньорът си за­служава инвестицията. За мен е по-добре да се наме­ри такъв човек, на който да му се даде възможност да работи 2-3 години. А ние ги сменяме... Това пър­венство сме с петима. И се получава, че един осво­бождава играчи и взима но­ви, друг връща старите. Въобще - сбъркана работа, неправилна политика. На Левски му трябва треньор с опит! А покрай него всички ще израстват. В момента какво е - отбо­рът няма визия, липсва му стил. Върху това нещо трябва да се помисли. Не може за 2 години да имаш 20 нови играчи и 5-6 на­ставници. Другото - като правиш смяна, трябва да си наясно с това кой ще дойде и с какво е по-добър. А не уволняваш някого и друг не идва. Или другата ситуация - треньорът остава, но знае, че е до по­следния съдийски сигнал.

Като бивш защитник, как си обяснявате факта че след двойката Томашич-Топузаков Левски ня­ма стабилна отбрана?

- След като толкова време клубът не успя да привлече подходящ играч от чужбина, е време да обърне поглед към школа­та. В ДЮШ нещата тряб­ва да се персонализират. Трябва да се работи инди­видуално с децата, за да се доразвиват техните каче­ства.

Говорихме за чужден­ците - вашето поколение влезе с гръм и трясък в Левски в началото на 80-те години на миналия век. Има ли сега легионер, който би попаднал в онзи състав?

- За титуляр въобще не трябва да се говори (смее се). За резерви може да се мисли. Считам, че и сега имаме футболисти с каче­ства, но не го показват на терена - Type, Бру. Много хора гледат с недоверие към Бру, но той бе одоб­рен от всеки, който го е наблюдавал, включително и от тогавашния тре­ньорски щаб. Но не знам какво му става.