Предлагаме ви втората част от интервюто на Николай Михайлов пред пратеника на "Труд" в Холандия.
- Страхувате ли се, че с България няма да играете на голям форум скоро?
- Не е въпрос на страх. Аз винаги ще давам не сто, а хиляда процента за България. Но мога да говоря само за себе си. Футболистите казват, че в един отбор най-лудият е вратарят.
- Вярно ли е?
- Не е ли луд човек, когото целят от два метра с топката в главата и който се хвърля в бутонките? Вратарите най-често страдаме от тежки контузии. Познавам много луди, ама аз не съм точно от тях. Не съм най-ненормалният. Баща ми също беше уравновесен, но питайте за дядо ми...
- Кое е най-доброто ви спасяване в кариерата?
- В първенството срещу Утрехт. Топката ме прехвърли, аз изтичах 5-6 метра и спасих на голлинията. Другото е срещу Вердер. Уго Алмейда излезе сам срещу мен и парирах удара му. Няма да забравя и дузпата, която хванах срещу Рафаел ван дер Ваарт от Тотнъм.
- Как се свиква с живота в Холандия?
- През първата година ми бе трудно. В България животът на млад мъж е по дискотеките, ресторанти, кафенета. Тук е различно. Сега се наслаждавам на спокойствието, хубавите терени, подредените къщички. Гледам как пасат крави и овце. В началото беше като удар с парен чук.
- У нас сте известен като плейбой. Приемате ли такъв имидж?
- Никакъв плейбой не съм. Писнало ми е от тези глупости. Не е ли нормално едно младо момче да излиза с момичета? Не съм бил женен, че да се крия. На този принцип може да кажете, че всеки е плейбой, щом е на дискотека с красива жена.
- Кога разбрахте за срутването на стадиона на Твенте и как реагирахте в отбора?
- Бяхме на морето на подготовка. Някой от отбора прочете в интернет, после президентът дойде и каза: “Събирайте си багажа! Има умрял човек!” После почина още един работник. Цялата област работи за Твенте и трагедията беше голяма.
- Супермачове и успехи с Твенте и доста сиво представяне на националния отбор. Защо е така?
- Пазарът ни е под всякаква критика. За голям трансфер минават сделки за 200 000-300 000 евро. В Европа вратар се продава за 20 милиона - вижте Нойер. Но виждам, че някои неща у нас се подобряват. Но първо трябва да се вдигне клубното ниво, а оттам и националното. Освен мен, Стилиян и Мартин постоянно в чужбина играят Благой Георгиев в Русия и Станислав Манолев в Айндховен... Останалите са в неизвестни отбори. Валери Божинов беше резерва в Парма, дано да му тръгне в Спортинг. Хайде да погледнем само сърбите. Нали са ни съседи. Там могат да направят пет национални отбора.
- Какво помните от дните в Ливърпул?
- Тъкмо бях навършил 18 години и не знаех къде се намирам. Бях около месец на подготовка в Швейцария. Изживяването остава за цял живот. Край мен беше Стивън Джерард, клубът тъкмо беше купил Фернандо Торес. Бях ги гледал само по телевизията. Днес едва ли щях да се впечатля толкова. Натрупах мачове срещу големи отбори, срещал съм изключителни футболисти. И все пак онзи миг, в който отидох в Ливърпул, бе велик. Нямаше как да остана. Не можех да взема работна виза, а и не бях готов. Остава признанието, че толкова велик клуб е видял в мен качества и е решил да ме привлече.
- Кои млади колеги ви харесват?
- На първо място Мануел Нойер. Той е най-добрият млад вратар в света и неслучайно Байерн плати 20 милиона евро на Шалке. Нойер има невероятно футболно сърце, никакъв страх. Струва си всяко евро.
- Кой е пример за вас?
- Винаги съм се възхищавал на Джанлуиджи Буфон. Езикът на тялото му, жестовете, маниерите, присъствието на терена - величествен. Имам негова фланелка и ръкавици. Христо Стоичков ми ги взе, когато играхме на европейското през 2004 г. с Италия. Стоят в рамка в дома на баща ми.
- Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
- Самуел Ето'о. Играхме срещу Интер в Шампионската лига. Толкова бърз и непредсказуем нападател не бях виждал. Нито аз, нито защитниците можехме да “хванем” движенията му. Невероятно интелигентен футболист.
- Успя ли Твенте да се изравни с Аякс и ПСВ?
- Дори успяхме в последните две години да бъдем по-добри. Откакто съм в Твенте, четири пъти победихме ПСВ Айндховен. Включително този сезон, когато играх и в двата двубоя. Във финала за купата на Холандия бихме “Аякс” с 3:2.
- Защо не стигна тази една точка в последния мач за втора поредна титла?
- Не играхме за равен с Аякс, защото в такива случаи се губи. Бяхме уморени. Имахме самочувствие от победата с 3:2 за купата седмица по-рано. Но реално загубихме титлата не на "Амстердам Арена", а в предишните четири кръга, когато пропиляхме четири точки. И то у дома срещу по-слаби.
- Ливърпул продължава ли да има първа опция за преговори с вас...
- Има, но тя зависи изцяло от мен. Аз я подписах. Първо се слуша думата на футболиста. Висшата лига е мечта за всеки. Най-много бих искал да играя в Англия или Германия. Не подценявам Испания. Там се играе страхотен футбол, но клубовете са затънали в кредити, някои дори фалират. Не е нормално да имаш 100-200 милиона евро заеми. Затова слагам Англия и Германия на първо място.
- Страхувате ли се, че с България няма да играете на голям форум скоро?
- Не е въпрос на страх. Аз винаги ще давам не сто, а хиляда процента за България. Но мога да говоря само за себе си. Футболистите казват, че в един отбор най-лудият е вратарят.
- Вярно ли е?
- Не е ли луд човек, когото целят от два метра с топката в главата и който се хвърля в бутонките? Вратарите най-често страдаме от тежки контузии. Познавам много луди, ама аз не съм точно от тях. Не съм най-ненормалният. Баща ми също беше уравновесен, но питайте за дядо ми...
- Кое е най-доброто ви спасяване в кариерата?
- В първенството срещу Утрехт. Топката ме прехвърли, аз изтичах 5-6 метра и спасих на голлинията. Другото е срещу Вердер. Уго Алмейда излезе сам срещу мен и парирах удара му. Няма да забравя и дузпата, която хванах срещу Рафаел ван дер Ваарт от Тотнъм.
- Как се свиква с живота в Холандия?
- През първата година ми бе трудно. В България животът на млад мъж е по дискотеките, ресторанти, кафенета. Тук е различно. Сега се наслаждавам на спокойствието, хубавите терени, подредените къщички. Гледам как пасат крави и овце. В началото беше като удар с парен чук.
- У нас сте известен като плейбой. Приемате ли такъв имидж?
- Никакъв плейбой не съм. Писнало ми е от тези глупости. Не е ли нормално едно младо момче да излиза с момичета? Не съм бил женен, че да се крия. На този принцип може да кажете, че всеки е плейбой, щом е на дискотека с красива жена.
- Кога разбрахте за срутването на стадиона на Твенте и как реагирахте в отбора?
- Бяхме на морето на подготовка. Някой от отбора прочете в интернет, после президентът дойде и каза: “Събирайте си багажа! Има умрял човек!” После почина още един работник. Цялата област работи за Твенте и трагедията беше голяма.
- Супермачове и успехи с Твенте и доста сиво представяне на националния отбор. Защо е така?
- Пазарът ни е под всякаква критика. За голям трансфер минават сделки за 200 000-300 000 евро. В Европа вратар се продава за 20 милиона - вижте Нойер. Но виждам, че някои неща у нас се подобряват. Но първо трябва да се вдигне клубното ниво, а оттам и националното. Освен мен, Стилиян и Мартин постоянно в чужбина играят Благой Георгиев в Русия и Станислав Манолев в Айндховен... Останалите са в неизвестни отбори. Валери Божинов беше резерва в Парма, дано да му тръгне в Спортинг. Хайде да погледнем само сърбите. Нали са ни съседи. Там могат да направят пет национални отбора.
- Какво помните от дните в Ливърпул?
- Тъкмо бях навършил 18 години и не знаех къде се намирам. Бях около месец на подготовка в Швейцария. Изживяването остава за цял живот. Край мен беше Стивън Джерард, клубът тъкмо беше купил Фернандо Торес. Бях ги гледал само по телевизията. Днес едва ли щях да се впечатля толкова. Натрупах мачове срещу големи отбори, срещал съм изключителни футболисти. И все пак онзи миг, в който отидох в Ливърпул, бе велик. Нямаше как да остана. Не можех да взема работна виза, а и не бях готов. Остава признанието, че толкова велик клуб е видял в мен качества и е решил да ме привлече.
- Кои млади колеги ви харесват?
- На първо място Мануел Нойер. Той е най-добрият млад вратар в света и неслучайно Байерн плати 20 милиона евро на Шалке. Нойер има невероятно футболно сърце, никакъв страх. Струва си всяко евро.
- Кой е пример за вас?
- Винаги съм се възхищавал на Джанлуиджи Буфон. Езикът на тялото му, жестовете, маниерите, присъствието на терена - величествен. Имам негова фланелка и ръкавици. Христо Стоичков ми ги взе, когато играхме на европейското през 2004 г. с Италия. Стоят в рамка в дома на баща ми.
- Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
- Самуел Ето'о. Играхме срещу Интер в Шампионската лига. Толкова бърз и непредсказуем нападател не бях виждал. Нито аз, нито защитниците можехме да “хванем” движенията му. Невероятно интелигентен футболист.
- Успя ли Твенте да се изравни с Аякс и ПСВ?
- Дори успяхме в последните две години да бъдем по-добри. Откакто съм в Твенте, четири пъти победихме ПСВ Айндховен. Включително този сезон, когато играх и в двата двубоя. Във финала за купата на Холандия бихме “Аякс” с 3:2.
- Защо не стигна тази една точка в последния мач за втора поредна титла?
- Не играхме за равен с Аякс, защото в такива случаи се губи. Бяхме уморени. Имахме самочувствие от победата с 3:2 за купата седмица по-рано. Но реално загубихме титлата не на "Амстердам Арена", а в предишните четири кръга, когато пропиляхме четири точки. И то у дома срещу по-слаби.
- Ливърпул продължава ли да има първа опция за преговори с вас...
- Има, но тя зависи изцяло от мен. Аз я подписах. Първо се слуша думата на футболиста. Висшата лига е мечта за всеки. Най-много бих искал да играя в Англия или Германия. Не подценявам Испания. Там се играе страхотен футбол, но клубовете са затънали в кредити, някои дори фалират. Не е нормално да имаш 100-200 милиона евро заеми. Затова слагам Англия и Германия на първо място.