Бившият директор в ЦСКА Атанас Караиванов даде голямо интервю npeg "Тема Спорт". Той се познава отлично с настоящия треньор на армейците Миодраг Йешич и сподели любопитни подробности от работата cи със сърбина. Освен това Караиванов е работил в ЦСКА и по времето на Васил Божков, и в периода на "Титан".
Г-н Караиванов, какво се е променило от времето, в което бяхте част от ЦСКА и сега?
- Аз съм бил част от ръководството на ЦСКА и по времето на Васил Божков, и три месеца при сегашното ръководство от "Титан". За всички тези години не виждам промяна, ако трябва да съм честен. Не мога да кажа, че в първия период съм работил при много по-добри условия, а във втория по-трудно. Също така истината е, че ЦСКА не се е развил към по-положителна посока. Нещо повече, годините от 2000-а насам са един много труден период за отбора. А ако се върнем по-назад, тези от началото на прехода също, факт е, че клубът стана шампион през 1992, 2003, 2005, 2008-а и през 1997-а направи златен дубъл. Но най-лесно е да станеш шампион на България. Това не е критерий. Не настъпиха основните промени, копито трябва да се видят, като например това да се направи стадион. Макар че дълго време собственик на "Българска армия" и базата в Панчарево беше държавата. Тя искаше от ЦСКА 25 000 лева наем на месец. Нищо не се разви и по базата на Четвърти километър в полза на клуба. Бе направена една наистина хубава зала. На Панчарево вървят някакви ремонти, но базата е неизползваема. Нямаше пробив на тима в Европа през всички тези години. Така че с две думи, нищо ново под слънцето. ЦСКА оцелява през целия този период благодарение на хора, които са намерили нерви да дават пари за отбора. Въпреки че нищо не са спечелили, а даже губят. И то много.
Добре познавате човека и треньора Миодраг Йешич. Считате ли, че той ще успее и при втория си период в ЦСКА и доколко намирате първия му престой за успешен?
- Аз мисля, че Йешич имаше един сравнително успешен период по времето, когато аз бях част от клуба по времето на Васил Божков. Той се показа като един много стабилен, знаещ и можещ треньор. Спечели 30-ата титла в историята на клуба. И то при доста спортно-технически трудности, които го съпътстваха през цялата пролет на 2005 година. Спомняте си, че имаше много контузени футболисти, по едно време отборът бе преследван от малшанс. Въпреки това обаче той се справи. Направи го и много добре в Европа. Всички помнят двете победи над Леверкузен с по 1:0 и влизането в групите на УЕФА, победата при гостуването над действащия европейски шампион Ливърпул. Единственото в гостуванията на Славия Прага и Монако той не успя да се представи убедително. В първенството обаче бе повече от успешен. Бяха постигнати победи с внушителни резултати. Отборът бе една машина, бе пълен с качествени футболисти като Велизар Димитров, Емил Гъргоров, Мурад Хидиуед, Тиаго Силва, Вальо Илиев... И до ден днешен за мен Йешич е един много добър треньор и човек, който защитава футболистите си. Той много често се застъпваше за тях. Аз лично съм имал нееднократни срещи със собственика (б.а. -Васил Божков) само заради това, че Миодраг е искал да се реши даден належащ въпрос, касаещ играчите. Когато Йешич иска да постигне нещо в организационен план, е много трудно да бъде спрян. Ще се върна и на загубата на седемте точки през пролетта на 2006 година. Това е нещо, което не мога да си обясня, но го има във футбола. Типично по нашенски започнаха да се лансират някакви конспиративни теории, да се търси под вола теле. А истината е, че просто подобни неща ги има във футбола. Имахме тогава подготовка на два етапа -в Анталия и после в Тунис. Аз присъствах и на двата лагера. Тимът се върна в много добра кондиция. Бях започнал да чувам приказки от сорта, че играчите нищо не били тренирали, особено в Тунис. А това, мога да ви гарантирам, изобщо не е вярно. Отношенията между играчите също бяха нормални. Но въпреки това се стигна дo няколко мача, в които ЦСКА не взе своето. И провалът с Беласица в София (2:2), и загубата от Локо Пд, загубата в дербито с Левски. Но пак казвам, такива неща просто ги има в играта. Това беше моментът, в който Йешич почна да става много изнервен. Сега е същото и в Реал Мадрид. И играчите, и ръководството са загубили вяра в Мауриньо. Трудно е един отбор и един треньор да бъдат заедно повече от две години в днешния футбол, това е истината. Изключенията са много малко. Няма такава комбинация като тази между Съра и Манчестър Юнайтед или Венгер и Арсенал.
Къде намирате основните разлики между управлението на Васил Божков и това на "Титан"?
- Васил Божков уважаваше съветниците си, но си взимаше решенията сам. Той е човекът, който, откакто дойде в ЦСКА, интересът му към отбора и играта нарастваше все повече и повече. Той просто се запали много. В първите две години, откакто стана собственик, той избягваше да ходи на стадиона. След това обаче не пропускаше мач. Когато започнаха да го освиркват, той спря да идва на двубоите. Според мен хората сбъркаха, като се обърнаха срещу него. Точно това го накара да се оттегли. Още след края на сезон 2005/06 той сподели на мен и Лазар Василев, че е решил да продаде клуба, факт е обаче, че под негово ръководство ЦСКА прекъсна хегемонията на Левски. Тя трая три години подред, ако си спомняте. Управлението на Титан" по никакъв начин не може да се сравнява с това на Васил Божков. При тях се вижда липсата на доверие в различните директори и треньори. А една такава липса може да навреди само на клуба. Хората имат желание да направят нещо. Спечелиха купата и Суперкупата, но титлата им бяга. Ако обаче погледнете реално, Левски също не е ставал шампион в последните три години, в този период ЦСКА взе Купата на България и Суперкупата. Така че аз не бих се изказал крайно като някои хора, че при това ръководство ЦСКА никога няма да стане шампион. В България е най-лесно да се оправдаеш със собственика. А се вижда, че е много трудно да се намери някой, който да дава пари. Шефовете на ЦСКА стават все по-опитни във футболното поле в последните години. Аз лично си мисля, че те ще стигнат и до титлата.
Какво очаквате от ЦСКА от пролетния полусезон и считате ли, че ще се намеси в борбата за титлата?
- За мен ЦСКА е фаворит за титлата еднакво с Левски и Лудогорец въпреки това изоставане от девет и осем точки. През пролетта ЦСКА има най-лесната програма. След това идва Лудогорец и с най-тежка програма е Левски. За мен Йешич ще стабилизира отбора, ще създаде добра атмосфера и ако има подкрепа от собствениците, ще постигне големи успехи начело на тима. Познавам го добре и знам какво може.
Мислите ли, че собствениците след толкова много грешки най-накрая са си направили изводи и ще променят начина си на управление?
- Не искам да правя тежки заключения и да раздавам присъди и квалификации. Самите собственици работят в тежка обстановка. Аз самият не съм издържал, щом съм си тръгнал. Направих го не заради самите собственици, а заради ситуацията, която бе в клуба по това време. За нея допринасят много хора. Просто за ръководството е крайно време да разбере, че за да има успехи, трябва да има и взаимодействие между всички. Дълги години в Левски беше така, много бях изненадан да чуя, че легендите им критикуват клуба. В ЦСКА трябва да направят така, че да осигурят пълно спокойствие на треньора. Виждате, че започнаха да критикуват Миодраг Йешич още преди да е изигран и един официален мач. Това са ненормални неща. Как да се работи, като в главата на хората, които току-що са назначени на "Армията", бързо се появяват мисли, че при първия по-сериозен провал ще бъдат освободени?! Така не може да се прави футбол за мен.
Защо Стойчо Младенов не успя при третия си престой начело на ЦСКА и кой е виновен за провала му?
- Аз мисля, че Стойчо Младенов постигна максималното за своите възможности по време на този трети период. Не винаги щастието е на твоя страна. Ако един треньор е загубил титлата след седемточков аванс на полусезона, виждате, че друг може да го направи и с осем. Това е футболът. Не трябва да се правят прибързани изказвания и да се търси вината в друг. Стойчо е човек, който винаги съм уважавал и пазя само хубави спомени от престоя му в националния отбор. Той е човек, който е истинска легенда на ЦСКА. Този престой обаче не беше неговият. Цяла България видя, че между него и собствениците има несподелена омраза.
Какъв беше смисълът от тази взаимна агония?!
Пак ще кажа, че за възможностите си той постигна максимума.
Орманджиев е на мнение, че основната причина ЦСКА да загуби седемточковия си аванс през пролетта на 2006 година е това,че Йешич вече му е нямал доверие. А вашето обяснение за изгубения аванс какво е?
- Това е версията на Стефан. Той също ми е приятел. Година след уволнението на Йешич от ЦСКА аз събрах и двамата на моя рожден ден. Всеки си има своята версия за онези събития. Аз като пряк свидетел и участник мога да кажа, че след идването ми през есента на 2005 година, аз ги заварих скарани. Да, имаше формален контакт помежду им, но беше изгубено доверието между тях. В началото отборът биеше наред, отношенията им не пречеха ЦСКА да бъде убедителен лидер в класирането. Нямаха разбирателство помежду си, но въпреки това бе постигната победата срещу Леверкузен и влизането в групите на УЕФА. Пак казвам, че още тогава те не бяха в добри отношения. Имам обяснение за случилото се и то е, че Стефан трудно преживяваше факта, че вече няма същото влияние върху старши треньора, както бе с Ферарио Спасов. Той дори отиде по-далеч, като каза, че екипът на Феро е направен от него и Йешич е заварил готов отбор. Аз това твърдение не мога да го приема. Защото когато аз се обадих на Ферарио Спасов да дойде в ЦСКА предната вечер, той отиваше със съпругата си на театър в Ловеч. Поканих го на среща в София с мен и Васил Божков и след това говорихме и с останалите хора от клуба. По това време Сашо Станков беше напуснал по собствено желание. Това бе историята с назначаването на Ферарио Спасов. Радвам се, че цяла година работихме заедно. За мен той е един от кадърните български треньори. Не разбрах каква бе причината да бъде сменен. Но по принцип треньорите в ЦСКА ги назначаваше Васил Божков. Не ме е питал за назначаването на Йешич. Питал ме е само за Спасов и за Пламен Марков. Аз лично му предложих тях двамата. Водили сме и разговори с Христо Стоичков и мениджъра му Лъчезар Танев. Това беше в самото начало на треньорската му кариера. Той не пое ЦСКА просто защото не се чувстваше готов. Но определено вратата беше отворена за него. И Миодраг Йешич, и Стефан Орманджиев са хора, които отлично разбират футбола и аз мога само да съжалявам, че разногласията помежду им доведоха до тази загуба на седемте точки. След мача с Беласица, завършил 2:2, Васил Божков ги попита: "Вие двамата можете ли да работите заедно, или да взимам решение кого да махна?" Отговорът и на двамата бе, че могат да работят заедно. Както се казва, малко балкански нрави. Важното е, че и двамата го отчитат като грешка. Вместо да правят отбор, те тръгнаха да доказват кой е по-велик и футболната логика прати титлата при Левски.
Безгласна буква ли са спортните директори на ЦСКА в периода на "Титан"?
- За позицията на спортния директор в ЦСКА може да се напише нещо като "Война и мир". Не може да се отрече, че собствениците трудно допускаха спортните директори да бъдат овластени, както е във всеки един клуб по света. Другото, което е важно, е, че българският треньор не обича да има спортен директор над него. Той обича да контактува със собственика и да флиртува с фенове и журналисти. Ако има спортен директор, той му е крив. Редки са тандемите като Наско Сираков и Станимир Стоилов и Георги Василев и Андрей Желязков. Не мога да се сетя за случай, когато даден треньор казва, че иска да работи с даден спортен директор или обратното.
Защо Майкъла търпи толкова критики и често дори е осмиван от хора, свързани по един или друг начин с ЦСКА?
- Назначаването му дойде в много подходящ момент. Сега той ще разбере, че е много по-лесно да се критикува, отколкото да се работи. Много по-трудно е да си в кухнята и много по-лесно е да си на масата със собствениците. Пожелавам му успех и да работи с Йешич в екип. Неговата основна цел е "Армията" да вземе лиценз и ако той успее да постигне това, много хора ще му благодарят. Като приятел на Миодраг мога да подскажа на Майкъла, че с него се работи изключително лесно. Има само една парола за това - да бъдеш честен с него.
Как виждате пътя за стабилизирането на ЦСКА?
- Пътят е отборът най-сетне да се върне на собствения си стадион. И както казах, да има екипност и взаимодействие между ръководство, треньори, ветерани и фенове. Такова нещо все още не се забелязва. Йешич неслучайно говори, че иска да вижда ЦСКА като юмрук.