Мисиджан: Имаме шанс срещу ПСВ, защо да не ги бием с 1:0

Върджил Мисиджан бе трансферният удар на к Лудогорец на пазара това лято. След елиминирането на Партизан шампионите развързаха кесията и си осигуриха един от талантите на холандския футбол. Крилото вече загатна за голяма класа, макар че ще му трябва известно време за адаптация. Той даде първото си голямо интервю в България за „Меридиан Мач".

Върджил, следеше ли как се движи трансферът ти в Лудогорец?

- Не знам подробности, тъй като моят мениджър се занимаваше с това. Единственото, което знам, е, че българският шампион ме е следял известно време, но първата оферта е била отхвърлена от Вилем II като недостатъчна.

Знаеш ли, че Лудогорец плати накуп за правата ти 700 000 евро, което е трансферен рекорд в историята на клуба?

- Да, каза ми го моят мениджър. Аз не можех да повярвам. Все пак съм само на 20 години и нямам достатъчно опит зад гърба си. Когато ми казаха, веднага попитах: „Наистина ли?". Струваше ми се, че се шегуват с мен. Но е голяма чест и задължение.

Как се чувстваш в Разград?

- Много добре. Всичко е по вкуса ми. Отборът е отличен, със съотборниците вече намирам общ език. Надявам се, че успехите на Лудогорец ще продължат и с мен.

Как се разви кариерата ти до този момент?

- Юноша съм на Вилем II, а като футболист трябваше да започна професионалната си кариера във Ваалвайк. Там обаче така и не записах нито една игрова минута. Само веднъж бях на пейката за официален мач. Скъсвах се от тренировки, правех всичко както трябва. Един ден треньорът ми каза, че ако съм толкова усърден още няколко месеца-година, може да получа шанс. Направо щях да припадна от това откровение. Точно тогава ми се обадиха от Вилем II да ме питат какво правя и как се развивам. Искаха да им помогна за влизане в Ередивизие. Веднага си събрах багажа, а веднага след това ме пуснаха за десет минути като резерва при загубата от Ден Бош с 1:2. Това си остават 10-те най-хубавите минути в кариерата ми, защото толкова ги чаках. В следващия мач бях титуляр и вкарах втория гол при победа с 2:1. Бях на 18 години, а само за няколко мача записах 6 гола и 5-6 асистенции. Вилем II влезе в елитната лига, където изиграх всичките 34 мача за отбора. Бях на 19 години и мисля, че най-младият играч в

Холандия с подобно постижение.

Откъде идва прякорът ти Фюра?

- Така ми викат всички приятели от дете и съм свикнал с това обръщение. В Лудогорец ме наричат Мисиджан, но нямам никакъв проблем с това.

Защо си избра фланелка с №93 в Лудогорец?

- Това е рождената ми година и вярвам, че ще ми донесе успех. Харесва ми и може би и в бъдеще ще използвам този номер. Във Вилем играх с №23 през първата година и с №11 през втората. Те обаче бяха заети и затова си избрах №93.

Имаш един мач за младежкия национален отбор на Холандия.

- Да, заради добрата ми игра ме пуснаха в срещата срещу Сърбия. Надявам се и заради Лудогорец да заслужа покана за младежкия тим.

Как ти се сториха мачовете с Базел?

- Швейцарците са много силен отбор. Тактически знаят какво да направят във всеки момент. Опитни са, знаят добре как се печелят мачовете.

Мислиш ли, че Базел бе твърде силен за Лудогорец?

- Не, не мисля. Със сигурност са по-опитен и по-качествен отбор в момента, но разликата не беше толкова голяма. В първия мач успяхме да ги поведем с 2:1, след като изоставахме в резултата. Тогава обаче Базел ни постави под напрежение, което се очакваше, и не издържахме. Треньорът се опита да промени нещо, като вкара в игра мен и Платини, но не успяхме. Жалко.

Лудогорец обаче направи по-слаб мач в реванша...

- Да, така е. Това бе първият ми мач като титуляр. Беше трудно. Знаехме, че трябва да победим с 3:0, което бе твърде амбициозна задача. Не играхме добре като отбор. Аз не се познавах още добре с някои футболисти, съжалявам, че не успях да помогна. Сигурно ми трябва малко повече време за адаптация.

Сега в групите на Лига Европа ще се изправиш срещу ПСВ Айндховен. Доволен ли си от жребия?

- Да, това е чудесна възможност. ПСВ са много силен отбор. Интересно е, че те са толкова млади, а вече са много силни като тим. Мощни са, много мотивирани, играят с преса. Голяма част от играчите им са на моята възраст, а вече са основни играчи на ПСВ. Това, че са много солидарни и задружни, ги прави опасни. Всички са млади и горят да се докажат.

Имаш ли приятели в холандския гранд?

- Да, един млад нападател на моята възраст - Юрген Локадиа. Чуваме се по телефона, питаме се дали сме готови за мача, заканваме се един на друг. Нормални разговори между приятели.

Има ли шансове Лудогорец срещу ПСВ Айндховен?

- Да, защо не? Човек никога не знае, стават изненади. Топката е една и предварително не се знае в коя врата ще влезе. Защо Лудогорец да не бие с 1:0. Сега обаче мислим за дербито в неделя в София.

Какво е мнението ти за другите отбори - Динамо Загреб и Черноморец Одеса?

- Не знам много за тях. Познавам Динамо, защото играят всяка година в евротурнирите. Явно са много добър отбор. Не знам обаче кои футболисти играят при тях, трябва да проверя.

Познаваш ли Гари Родригес от Левски?

- Разбира се, но го знам като Гери Мендес. Много добър футболист. Знаете ли, ние тъмнокожите момчета се поддържаме навсякъде. Като се видим на терена, ще си кажем: „Здрасти, братко, какво става?".

Той призна за теб, че си по-бърз футболист от него.

- Така ли, не знаех, (смее се). Нали ви казах, че се поддържаме.

Ще ни разкажеш ли нещо за семейството си?

- Имам двама братя, които също са футболисти. Единият е три години по-голям от мен, другият е четири години по-малък. Той има страшен талант. Напомня ми за мен на неговата възраст, но може и да ме надмине. Защо да не играе един ден и той в Лудогорец, бих го препоръчал.