Миро Иванов: Проблемът на Левски е, че за 5 години се извъртяха 150 играчи

Миро, къде те намирам в момента и търсиш ли си отбор?
- Намираш ме вкъ­щи. Постоянно имам обаждания. Говоря с доста мениджъри, но засега нищо конкрет­но не мога да ти кажа. Надявам се до десети­на дни да си намеря отбор.

Как се раздели с Левски?
- Съвсем нормално. Говорихме с Гонзо, по­желахме си успех и се разделихме. На мен половината ми живот мина в Левски, така че аз лоша дума за този отбор не мога и няма да кажа. Съжалявам най-много за конту­зията ми. Ако бях иг­рал в последните 7 месеца, сега нещата щяха да са много доб­ре за мен. Можеше и още да съм в Левски. Аз не мисля, че има от какво да се срамувам от четирите мача, кои­то играх в първенство­то през есента. Вкарах гол, спечелих и две дузпи. Ако бях здрав, щях да се представя доста по-добре, но за съжаление бях конту­зен.

Според теб какъв е основният проблем в Левски? Резултати­те в момента са сла­би, а клубът е на ръ­ба на първата шести­ца?
- Няма вариант Лев­ски да не е в първата шестица. За мен ос­новният проблем в Левски е голямото те­кучество. В последни­те 5 години през отбора преминаха около 150 футболисти. Няма как всички да не ста­ват. Че не са толкова слаби, се доказва от това, че някои от тях отидоха на доста доб­ри места за един фут­болист. Вижте напри­мер Кевин Бру в Ипсуич. Гледах календа­ра на Левски за 2013 година, когато се вър­нах в отбора. От тога­ва до сега бяхме останали само няколко ду­ши - Пламен Илиев, Гаджев и Пламен Ди­мов, ако не се лъжа. Това не е нормално.

Текучеството не е ли плод на лошо уп­равление. Това ли ис­каш да кажеш?
- Не, не. Не съм ка­зал такова нещо. То­дор Батков не е вино­вен. Не води той футболистите. Донякъде в него може да се търси вина за честата смяна на треньорите. Оттам нататък е нормално всеки треньор да си води по няколко игра­чи и да има промени.

Ти беше в Левски и в най-силните му години, и в послед­ните месеци. Какви други разлики имаше и по-зле ли е от­борът организацион­но?
- Не. Като организа­ция клубът винаги е бил добре. И тогава, и сега. Говоря за неща като екипировка, хоте­ли, лагери, храна.

А това, че се ба­веха заплатите, от­разяваше ли се на резултатите?
- Няма какво да се лъжем, че когато един клуб няма па­ри, това е проблем за всички, които работят в него. Въпреки това трябва да ви кажа, че на терена никой не се е скатавал и мисля, че се вижда от всички. Никой не си е позвол­явал заради забавени­те заплати да не се раздава на терена.

Стойчо Стоев ще оправи ли нещата в Левски?
- Аз много малко го познавам. Дано да го оставят да работи и да успее. Аз си тръг­нах от Лудогорец малко след като той стана тре­ньор. Така че нямам много преки впечатления от него. Малко след като дойде в Разград, усе­тих, че той няма да разчита на мен. Казах му, че не искам да съм резерва, а да играя. Той ми обясни, че иска да остана, но аз знаех, че ще съм резерва, и отказах. Разбрахме се след това вече с ръко­водството на Лудого­рец и се разделихме.

Сега не ти ли се искаше да останеш в Левски?
- Аз просто знаех, че няма да остана. Още когато се съгласих да съкратя срока на дого­вора ми с 6 месеца и да си намаля заплата­та. Благодарен съм на Левски, че все пак ме изчакаха да се изле­кувам, докато още съм техен футболист. А мо­же би така беше и нормално, защото не се контузих някъде другаде, а защитавай­ки интересите на Лев­ски. В един момент до­ри мислех да прекрат­явам кариерата си след тази контузия, но за щастие вече всичко е наред.

Сърдиш ли се на някого, затова, че тук в България ти сложиха грешна диагноза и чак в Германия разбраха какво ти е и те опе­рираха?
- Не съм доктор и не знам защо тук не разбраха какво ми е. В Германия разбраха, че имам херния, и ме оперираха. После тук в България съм благодарен на доктор Тони Георгиев, който ми направи вто­ра операция, този път имах възпаление на адукторите.

Какво е най-важ­ното, което трябва да се направи, за да тръгне Левски нап­ред?
- Най-важното е да се намерят пари. Труд­но се прави голям фут­бол без пари. Когато те се намерят, тогава по-лесно ще се решат и спортно-технически­те проблеми. Само с млади играчи в клуб като Левски не става,защото трябва нужни и няколко по-опитни футболисти.

В ЦСКА също няма пари, но ус­пяха миналия сезон 4 пъти да победят Левски, а сега са първи, как би ко­ментирал това?
- Успяха действи­телно да постигнат максималното, което може в такава обста­новка. Стойчо Младе­нов събра опитни иг­рачи, като Тунчев, Вальо Илиев, през миналия сезон там беше и Бадема. И ус­пя да сформира здрав отбор.

Как ще завърши битката им за титла­та с Лудогорец?
- Аз все пак мисля, че Лудогорец ще ус­пее отново да спече­ли, защото са по-класният отбор с по­добрите футболисти.

Мислиш ли, че ако беше по-висок с тези качества, които имаш, можеше да постигнеш по-големи успехи? И гледали ли са те някъде несериозно или пренебрежително, защо­то си нисък?
- Не, не мисля, че ръстът ми е бил проб­лем. Не е задължи­телно да си висок, за да си добър играч. Меси да не би да е много висок. Иначе аз не мога да бъда недоволен от това, което постигнах във футбола. Все пак ус­пях пет пъти да стана шампион на Бълга­рия, бях част от дос­та силни отбори на Левски и Лудогорец.

Няма ли да раз­криеш или поне малко да издадеш къде би могъл да заиграеш през про­летта. И колко още ще продължи ка­риерата ти, при ус­ловие че тази годи­на ставаш на 35?
- Не знам колко още ще продължи, физически в момента се чувствам много добре и усещам, че имам сили да играя още. В момента, въп­реки че нямам отбор, не спирам да се готвя и да тренирам. А ина­че обаждат ми се ме­ниджъри, говорят ми за Гърция, за Сърбия, за Македония, но за­сега конкретни разго­вори с някой клуб не съм водил. Друго ще­ше да е, ако вместо на 34 бях на 24, но няма какво да се нап­рави.