Методи Томанов: Селекцията е най-трудният процес

- Голям триумф. На първо място личен, защото след толкова години работа най сетне постигнах сериозен успех след края на състезателната си кариера. Лудогорец е отбор на три години, за кои то спечелихме три титли, две купи, играхме осминафинал в Лига Европа, а сега влязохме в групите на ШЛ. Това е сериозно постижение за Лудогорец и за всички, които работят в клуба. Радостта при нас е голяма и оттук нататък ще се стремим да се представим по най-достойния начин срещу именитите съперници, които ни се пад­наха.

Готов ли е отборът и клубът за това предизвика­телство?

- Трудно е да се каже, че сме готови, все пак ще игра­ем срещу Реал Мадрид и Ливърпул. С Базел вече сме се срещали. Но при всички поло­жения отборът ще направи всичко по силите си за едно добро представяне, с което да защити реномето, което си изгради в последните години

Реално ли е да се мисли за трето място в групата?

- Да, реално е, ние ще нап­равим всичко възможно, за да се класираме за Лига Европа напролет.

Изправяли сте се срещу Ливърпул като играч, сега и като ръководител. По-раз­лична ли е тръпката?

- Елиминирането на Ливър­пул е най-големият спомен от футболната ми кариера. Тогава ЦСКА детронира действащия европейски клу­бен шампион. Това бе опияня­ващ момент за цяла България. Сега Ливърпул се завръ­ща в Шампионската лига след кратко отсъствие и първият му мач ш,е бъде точно срещу Лудогорец. Не ме карайте да правя сравне­ния, защото е неуместно. Но едно е сигурно, чакат ни въл­нуващи мигове.

Има ли опасност, пред­вид участието на Лудого­рец в ШЛ, първенството да остане на заден план? След седем изиграни кръга от­борът постига колебливи резултати...

- Винаги сме се старали да се представяме на висота на всички фронтове, но истина­та е, че е много трудно да играеш в цикъл сряда-събота. Получават се много конту­зии, отборът също така пъ­тува постоянно, за разлика от другите тимове от А група. Да не забравяме и умо­рата, която е много голяма. Възстановяването на фут­болистите трябва да бъде винаги перфектно, но колко­то и да се стараем, не можем да изглеждаме по един и същи начин във всеки двубой. Няма как да бъдем свежи пос­тоянно, затова и се получа­ват тези изненади в някои от мачовете ни в А група.

Какви са новите цели пред Лудогорец, след като до момента постигнахте всичко, което можеше да се постигне?

- Голямата цел е изпълне­на, но ние вървим по своя програма, винаги се стремим да надграждаме, да ставаме все по-добри. Няма да отстъпваме от позициите, които сме извоювали досега. Когато си тръгнал от нула­та, да стигнеш до едно висо­ко ниво е много трудно, но още по-трудно е да се задържиш на него

Как преживяхте голяма­та драма срещу Стяуа?

- В първия мач не бяхме убедителни, имаше голямо напрежение и не се изявихме в най-добрата си светлина. Но във втората среща нап­режението вече го нямаше, по-специално след почивката и в продълженията и показах­ме реалната си класа.

Как си обяснявате герой­ствата на Моци?

- Някои неща във футбола, а и в живота като цяло са непредвидими. Такова нещо, каквото направи Моци, се случва веднъж на сто години. Моци е голям професиона­лист, за мен лично е незаме­ним.

Трудно ли се изгражда толкова силен отбор? Мно­го футболисти минаха през Разград, но гръбнакът на тима се запази. Какво кост­ва това на хората, които правят селекцията?

-Това е най-трудният про­цес в един отбор, а още по-трудно е в Разград, защото е по-лесно да докараш фут­болисти 8 София или Плов­див. Играчите първо опип­ват почвата, оглеждат обстановката, града... Много е трудно да убедиш даден футболист да дойде в Разг­рад.

Може ли някой ден наис­тина голямо име да дойде в Лудогорец?

- Преговаряли сме с големи футболисти, но от мениджърска гледна точка трябва първо да се опипа почвата. Защото ние, пър­во, не можем да си позволим да даваме по 50 хил. евро зап­лата на един футболист, и второ, дори и да го напра­вим, това ще взриви събле­калнята. Освен това с такива скъпо платени играчи, ако не се класираш за Шампионс­ката лига или Лига Европа, става безсмислено да играеш в Любимец или в Гоце Делчев примерно. Не е толкова лес­но да си харесаш даден иг­рач, да извадиш милионите и да го купиш. Най-трудният процес в България е селекция­та. Насочваме се главно към свободни агенти от чужбина и досега сме доволни от те­зи момчета. Предизвикател­ствата пред нас обаче не спират и затова около Лудо­горец винаги е интересно.

Повиши ли се интересът към футболисти на Лудого­рец след успехите на клуба миналата година и тази?

- Непрекъснато е имало интерес към наши играчи, но ние винаги сме ги задържали и се оказахме прави, защото, ако бяхме продали двама-трима, може би нямаше да постигнем тези успехи. Постоянно има оферти за най-добрите ни играчи, но мисля, че с право ги задържахме.

Лудогорец рядко сменя треньорите си - само три­ма досега. Как работите с наставниците?

- Честата смяна на трень­ори не води до успехи. В Лу­догорец винаги сме държали на дългосрочните страте­гии.

Вълнува ли ви какво се случва в ЦСКА?

- Да, все пак там изкарах най-хубавите си години. Ня­ма как да не се интересувам.

Със сигурност и в маши­ната Лудогорец нещо поскърцва от време на време, ня­ма перфектни отбори?

- Така е, но ние се стремим да избягваме сътресенията, или ако ги има, последствия­та от тях да са по-малки. То­ва е въпрос на управление.

Имало ли е период, в кой­то да сте си мислили за от­казване от Лудогорец през тези четири години?

- Умората, напрежението и стресът са много големи. Да, минавали са ми такива мисли, но не си струва, след като си започнал нещо голя­мо, да се отказваш по среда­та. Постигането на всеки един значим резултат кост­ва много усилия на цял екип от хора, които трябва да работят професионално и успоредно с това в добър синхрон помежду си.

Какво още има да пости­га Лудогорец?

- Трябва да се затвърдим на позицията, на която сме в момента. Оттук нататък започва трудното. Преди три години не сме си мисли­ли, че ще стигнем до групи­те на Шампионската лига, но ето че го направихме. Трябва да направим име в Европа. На играчите им е трудно да играят днес срещу Ливърпул, а утре срещу Хасково, нагласата е съвсем различна.

Работите ли вече по зимната селекция?

- Ще започнем да работим по нея след месец.

Как се работи с човек като Кирил Домусчиев?

- Много трудно, но и мно­го лесно. Той е максималист, иска всичко да е изпипано до последния детайл. Сами можете да видите това, като дойдете на на­шия стадион в Разград. До­мусчиев е много организиран човек, страшно отдаден е на отбора. Рядко се срещат такива хора. Има и голяма доза човещина в него, не е просто бизнесмен, който да­ва пари. Брат му е същият като него. С Домусчиев се разбираме прекрасно, имали сме и големи спорове, но то­ва е начинът да стигнеш до голямата истина и в крайна сметка до успеха.

Къде виждате Лудогорец след една година?

- Пак ще свирим първа ци­гулка в шампионата, отно­во ще се борим за пробив в Европа, ще се стремим да надграждаме, което е най-трудното, защото на нови­те футболисти не е лесно да се адаптират. Но и в го­лемите отбори е така. Ня­ма да бъде фатално, ако ня­коя година не станем шам­пиони на България. Дори мо­же да е полезно за нас, за да можем следващата година да се върнем на върха по-сил­ни. Най-трудното обаче е постоянно да намираме точните хора за нашия от­бор. Голямата ни мечта бе­ше да докараме футболист като Дерлей, който в мо­мента е в Бенфика, но там е резерва. Искахме го, но цена­та му беше 5 млн. евро. Же­лаехме и ляв бек, също от Португалия, но за него ни по­искаха 3 млн. евро. На този фон Браян Ангуло изглежда като евтина покупка (смее се). А все пак идва от Приме­ра дивисион.

Съжалявате ли за някой иг­рач, който не успяхте да взе­мете?

- Да, за доста хора. Ромариньо от Коринтианс, Пау-линьо от Фламенго, Мазиньо от Палмейрас. Много е труд­но да попаднеш на такива иг­рачи, може би веднъж на 10 го­дини. И тримата бяха потен­циално наши футболисти, но по една или друга причина се разминахме с тях.