Вестник „Блик" събра големите съперници и приятели Отмар Хицфелд и Лотар Матеус. Малко след като отговори на въпросите на „Труд", легендарният швейцарец седна в апартамент 4149 на хотел „Кемпински" на летището в Мюнхен.
„Ах, шампионе, възкликна Лотар. - Колко време не сме се виждали?"
„От 2008-а, когато с националния отбор гостувахме в Израел, а ти беше треньор там", отвърна Хицфелд. „Вярно, направихте 2:2. Вкараха ти гол в последната минута. Реми, но нито един от двама ни няма да е доволен от равенство следващата седмица", усмихва се Матеус.
- Как ще определите Матеус, хер Хицфелд?
Хицфелд: Бях много горд да го имам в „Байерн". Чест беше да го тренирам. Винаги съм го ценял. Лотар е човек на честта. Знае как да приема и хубаво и лошо. Защото има много футболисти, които иска да видят камера, само когато са победили.
- С какво е различен Хицфелд, хер Матеус?
Матеус: Имал съм много големи треньори. Но най-комплексният е Лотар. Отстранява дори най-малките камъни в отбора, изстисква най-доброто. Винаги е бил честен към играчите. Успява да предаде лесно дори тежките решения, от които футболистите ги боли. Затова и те са готови да играят за него. Впечатлява ме начинът, по който успява да влезе под кожата на момчетата си, дори в личния им живот.
- И при вас ли?
- Имах тежки времена, когато се разделях със съпругата си Лолита. Исках от време на време да виждам сина ми Лорис, който живееше в Кранс Монтана. Често молех за почивка и веднъж Отмар ми даде свободен ден. Каза ми: „Не мога да искам нищо от нещастен човек, който мисли само как да види сина си." В такива случаи винаги намираше решение. Трите години под ръководството на Отмар са най-щастливите в кариерата ми. Всеки футболист, дори най-големите звезди, биха дали и последната си риза за него.
- Вашият син Лорис има швейцарски паспорт. За кого ще вика - за Швейцария или за България?
Матеус: Надявам се, че в София няма да вее швейцарско знаме. Със сигурност ще дойде на мача. И вярвам, че ще ми стиска палци. Борис е вече на 18 години и ми казва всяка информация за швейцарския национален отбор.
Няма по-голям фен на „Интер" от него. Дойде на световното в Южна Африка и помагаше на Швейцария. Но е привърженик на Италия. Лорис е син на италианка и германец, но има швейцарски паспорт.
- Какви са отношенията ви с Лолита?
Матеус: Много добри. За последно се видяхме на един боксов мач в Щутгарт. Тя трябваше да дойде на рождения ми ден, но няма да успее. Ще се видим в България.
- Да поговорим за мача България - Швейцария. Който падне, отпада. Така ли е?
Хицфелд: Мачът е с огромно значение. И двамата знаем, че трите точки са от жизнено значение, за да останем в битката. България показа зъби с победата в Уелс.
Матеус: Футболът в България в последните две години е на дъното. Няма резултати, а провали като 1:4 срещу Кипър. Времената на Стоичков, Балъков и Лечков от световното в САЩ през 1994 година са минало. Но не само футболът е на земята. Икономически цялата страна е в криза. Последната победа срещу Уелс даде самочувствие на отбора. Хората отново вярват в националите си. Но няма от тези футболисти, които играеха преди 10-15 години.
- И двамата ли ще търсите само победа?
Матеус: Двамата знаем, че само трите точки вършат работа.
Хицфелд: Винаги има различни средства и възможности, за да постигнеш успех. Да използваш силните си страни. Сигурен съм, че Лотар ще направи всичко възможно да ни постави под напрежение. Но това ще ни даде възможност да контраатакуваме.
Матеус: И двамата сме си научили домашните. Швейцария има предимство що се отнася до опита на футболистите - в националния отбор, в клубовете. Там ни бият със сигурност. България има домакинско предимство и достатъчно потенциал, за да не излезе като тотален аутсайдер.
- Хер Матеус, ще бъде ли лично удовлетворение да победите точно Хицфелд?
Матеус: В тази стая говорим немски и знам, че всичко ще е за този мач. В този случай искам да свърша добра работа на моя работодател, нищо друго.
- Говори се, че последният приятелски мач срещу Естония е бил манипулиран. Вие какво знаете?
Матеус: Последните две контроли бяха организирани от една и съща агенция. В първата имаше три дузпи, във втората - четири. От тях паднаха седем гола. От многогодишния ми опит мога да кажа едно - и четирите дузпи можеха да бъда отсъдени. Дори трябваше да бъдат. Не мога да обвинявам никого в българския футболен съюз. Играчите дадоха най-доброто от себе си. Нямам представа дали и на какво е било залагано.
- Хер Хицфелд, радвате ли се, че Бербатов не играе?
Хицфелд: Може да бъде предимство. Ако играе мотивирано, както в „Манчестър Юнайтед", Бербатов е световна класа. Но ако се представя както в последните мачове за България, не е никакво подкрепление. Но за Лотар би било по-добре да е на терена.
Матеус: Той не искаше да продължи. Имаше проблеми с футболния съюз, с журналистите. Видяхме се в Манчестър. Четири или пет пъти говорихме по телефона. Бербатов просто не искаше да продължи. Единак е. Предпочита да седи сам в ъгъла, отколкото да прави нещо заедно с групата. Наистина Бербатов може да реши сам един мач. Но често показва и манталитета, присъщ на много източноевропейци.
- Какъв манталитет?
Матеус: футболистите от Източна Европа са много талантливи, но много бързо се насищат. За тях е важно, че са направили стъпката и са напуснали страната си. Живеят в по-добре икономически държави.
- Каква е структурата във футболния съюз?
Матеус: Не може да се сравнява със западноевропейските.
- Хер Хицфелд, защо Матеус още не е бил треньор в Бундеслигата?
Хицфелд: Отдавна чакам да получи шанса. Във всички отбори, където работи, показва какво може. С Унгария веднъж дори победи Германия и това е страхотен удар.
Матеус: Обаждал съм се пет-шест пъти на Отмар за съвет. Винаги го правя. Следващата седмица например ще му звънна, за да го питам как да победя Швейцария (б. р. - избухва в смях). За Бундеслигата конкретни оферти имах от „Айнтрахт" и „Нюрнберг", но не стана. Може би сега ще ми помогне един добър резултат срещу Швейцария.
- Бихте ли станали помощник на Хицфелд?
Матеус: На него винаги. На него и на Джовани Трапатони - винаги!