Един от най-силните ни футболисти през този век - Мартин Петров даде интервю за предаването "Зона спорт" по bTV Action. Крилото говори пред Борис Календеров за клубния си тим Болтън, националния отбор и избора на Димитър Бербатов да продължи кариерата си във Фулъм.
- Как се чувстваш? Как върви играта ти в Болтън, вече в Чемпиъншип?
- Най-важното е, че съм здрав, в добро състояние. Добре се чувствам. Последните мачове не играя, но това за никой не е тайна. И миналата година беше така. Учудват ме някои решения на мениджъра, но все пак аз съм професионалист, казал съм го неведнъж. Длъжен съм да съм винаги във форма и когато ми се даде шанс, аз смятам, че го оправдавам по най-добрия начин. Не тръгнахме много добре в Чемпиъншип, при положение, че с респект към всички отбори, срещу които играем, не че ние сме някаква сила, но просто според мен, играхме с доста по-слаби отбори от нас, но нашата игра не беше на ниво. Надявам се следващите мачове да си подобрим играта и да ми се даде шанс, и да мога да го оправдая, но пак казвам - най-важното е, че съм здрав и съм готов, когато ми се даде този шанс да го оправдая.
- Успя ли отборът от Висшата лига да се запази?
- В общи линии, да. Напуснаха ни някои момчета, но и миналата година не се разчиташе на тях. Просто се знаеше, че няма да им бъдат предложени договори. Взеха се едно-две попълнения. Смятам, че са класни, но засега играта не върви. Търсят се решения да се подобри играта. И аз се надявам на това. Искам да помогна с каквото може отборът да се завърне в Премиър лийг и ако ми се предложи да остана, и двете страни ги удовлетворява, както моята, така и тяхната страна, бих останал, и би ми се играло още една година, ако имам сили, разбира се. Най-важното е да съм здрав. За момента това е така и аз искам така да продължава.
- Имаш ли сили? Чувстваш ли, че можеш още да играеш на такова ниво?
- Ще излъжа, ако кажа, че съм в перфектна форма, както преди десет години. Трудно е, но стремим се да се поддържаме, преди тренировка, след тренировка, се работи доста. Знаем на какво трябва да наблегнем. Аз, дълги години като професионалист, смятам, че се поддържам в доста добра форма. Трудно е, стискам все още зъби. Когато видя, че вече не може и тялото не издържа, сам ще се откажа. Просто няма смисъл да си увреждаш здравето. Все пак животът пред теб предстои, имаш семейство и трябва на това да се обръща внимание.
- Това, че не играеш редовно в Болтън ли е причината да не играеш и за националния отбор?
- Не, не вярвам, че това е причината. Аз го казах преди няколко месеца в едно предаване. Не смятам повече да се връщам на тази тема и да я коментирам. Казал съм каквото трябва. Аз на никой няма да се доказвам. Смятам, че съм го показал, както тук, така и в националния отбор. Ако реши да се разчита отново на мене, аз ще се върна и дори и резерва, дори и да вляза, каквото и да се реши, аз ще се върна. Аз казах, че от националния отбор няма да се откажа. Може и малко да си били радостните моменти в този национален отбор, но все пак и аз там съм се изградил малко или много името. Хората там преценяват какво ще правят, то се вижда накъде върви футболът.
- Коментарите са, че под ръководството на Любо Пенев, отборът има по-различен облик, макар че още няма официални мачове. Следиш хората, които играят на твоята позиция. Според теб можеш ли да се пребориш за място в този тим?
- Няма какво да се преборвам. Аз съм го показал и продължавам да го показвам. Стремя се да го правя винаги, когато ми се дава възможност по най-добрия начин на тази възраст, на която съм в момента. Наистина, мачовете тепърва предстоят и ще се види дали отборът е това, което всички желаят. Ще е трудно, напрежението е голямо, но аз пожелавам успех на отбора. Независимо, че аз не съм вътре, аз стискам палци на отбора и се надявам да се класира, в колкото и тежка група да е.
- Има ли лидери този отбор, каквито бяхте вие със Стилиян, с Бербатов? Тогава може да е имало разделение в тима, но имаше играчи, които даваха всичко от себе си, бяха имена, от които всички се страхуваха. Сега има ли такива имена?
- Тепърва започват да се развиват младите момчета. Ние сме били лидери, защото сме си го изградили с нашата игра и показването както в клубовете, така и в националния отбор на терена. Така сме си изградили нашите лидерски качества, а не по друг начин. Не знам защо винаги се говори за разделения, групички. Аз съм бил в отбора и не е имало разделение и групички. Не може 20 човека да бъдат всички заедно, да имат еднакви приятели. Нормално е аз да контактувам повече със Стилиян или с Бербатов, или с някои други момчета. Сега не знам как е в отбора, но не е имало групички. Знам, че с всички съм се държал еднакво. Това, че съм бил по-близко към Бербата или Стилиян, това е съвсем нормално. И другите момчета са били по-близки един към друг. Не сме имали никакви закачки или разделения. Надявам се да излязат много повече такива лидери, но наистина да го показват на терена, а не само с приказки, надуване и непокрито самочувствие. Има засега - и Ивелин (Попов), и Ники (Михайлов). Манолев дано си намери отбор и започне да играе редовно. Това са засега имената, които тръгват, но има и други млади, които правят първи стъпки. Пожелавам им успех на тези момчета. Най-важното - да са здрави, тъй като аз съм минал през тежки контузии и знам какво е, когато се контузиш.
- Те играят в първенства в Турция, Румъния, в Русия. Вие като играехте, бяхте в отбори като Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Астън Вила. Това не е ли разликата?
- Наистина, така е, за съжаление. Трябва голяма доза късмет да имаш, а и да го покажеш на терена. Да имаш късмета и щастиета да направиш един силен или два силни сезона, за да може да те забележат такива клубове. Те са млади и сега им е моментът да тръгнат и да се развиват. Какво по-хубаво от това са предстоящите мачове с националния отбор. Италия, Дания и Чехия - това са мачове, които ще ги гледат доста мениджъри, тъй като наистина сме млад отбор и доста от имената будят интерес. Те трябва да го покажат на терена. По друг начин няма как да стане. Тактически схеми, треньори, това-онова - няма кой. Те са на терена, така че, стискам им палци.
- Как ще коментираш това, че на последния мач на националите с Кипър в София, имаше около 100-200 зрители и публиката става все по-малко?
- За съжаление е така, но за всички е ясно как може да се върне тази публика. Единствено с игра и с победи. По друг начин няма как - с интервюта, снимки, и тренировки - няма как.
- Каза, че в края на кариерата си тук, мислиш повече за мястото, за семейството, не толкова може би за парите. В тази връзка, знаеш, че всички говорят за това, което направи Димитър Бербатов, за неговия избор. Без да те питам за позиция или мнение, ти как реагира, като разбра, че той е избрал Фулъм пред Ювентус и Фиорентина?
- Наистина не искам да взимам отношение в тези работи. Всеки ще каже, че понеже мениджър ми е Лъчо Танев и станаха тези работи. Не, просто това са си лични работи. Преди този интерес от Фиорентина и тези италиански отбори, аз лично се виждах с него в Манчестър, и той ми сподели, че по принцип има интерес от Фулъм, но това беше. Не съм го и разпитвал повече, не съм му искал подробности. След това следях и от вас, и от пресата, какво става. Аз също не бях в течение, не съм се чувал с него. Нормално, все пак в стрес е, предстои му друга крачка. Няма какво да коментирам, това си е негово решение и му пожелавам успех. Той каза, че в момента се наслаждава. Последната година и аз смятам, че не се отнесоха коректно с него, след това, което показа и направи. Той самият го сподели, че в момента просто се наслаждава на играта и изпитва удоволствие, както и аз се опитвам, колкото и да ми е трудно това да го правя, тъй като за мен, за него не знам, това са последните години във футбола.
- Доста бурно реагираха медиите в Англия на това, което каза той в София. Направо си стана скандал.
- Никой не смее да обели дума срещу Фъргюсън тук и имаше голям отзвук. Той си каза самата истина, както я мисли. Доста му се насъбра. Просто искаше да го изкара това отвътре и да го каже. Тази пресконференция му дойде добре. Няма какво повече да се коментира. Нека да е жив и здрав, и да играе. Радващото е, че все още имаме футболист, който е в Премиър лийг. Надявам се и Стилиян, който от ден на ден е по-добре, и него да го видим. Може да е замалко, но отново да го видим с футболния екип. Това е най-радващото, надявам се и за вас, и за футболните фенове.
- С добро самочувствие ли е Стилиян вече?
- Да, наскоро се чух с него. Тежко е, но той се е въоръжил с търпение, той е войник, показал го е. Радостното е, че засега всичко е ОК и се развива както трябва. Това му го е казал докторът. Не се и съмнявам, че той ще се оправи възможно най-бързо.
- Въпреки, че си резерва, изглеждаш щастлив в Англия. Мислиш ли какво се случва в България? Например това, което става в ЦСКА, в Ботев (Враца)?
- Щастлив, да, тъй като семейството ми се върна миналата седмица от ваканция и вече сме си всички вкъщи. Иначе само аз знам какво си ми е. Аз следя абсолютно всички клубове, от които съм минал. И Сервет, и Волфсбург, следя ги постоянно, защото това са клубовете, в които аз съм направил името. Може да не е някакво голямо. Сервет фалираха два пъти, като гледам май и ЦСКА натам са тръгнали, което не е радостно, но аз не мога да повярвам как може да се случи такова нещо с ЦСКА. Това са клубовете в България - ЦСКА и Левски. Това са имената в България и когато един от най-големите клубове в страната стигне до такива проблеми, какво да говорим за другите клубове, тогава? За Ботев (Враца) доколкото знам някакви италианци дойдоха, но се надявам да не стане като с Ботев (Пловдив) преди няколко години. Сега не знам как е в Левски...
- И те отпаднаха бързо от евротурнирите...
- За евротурнирите, да не говорим вече. No comment, както се казва. Наистина това в ЦСКА е тревожно и се надявам този комитет, който иска да помогне, ако наистина са сериозни, по най-бързия начин да се реши това, за да може този клуб отново да бъде там, където му е било мястото. Добре е и за българския футбол като цяло, не само за ЦСКА.
- Като виждаш какво се случва в българския футбол, мислил ли си какво би правил след края на кариерата ти? Дали би се върнат под някаква форма в България? Независимо дали като треньор, ръководител?
- Засега, не. Не съм мислил по този въпрос, който ми е и най-голямата болка. Все още си викам: Давай още малко, давай още малко, ако имаш сили. Може би това ме мотивира и си викам, че има още малко време да поиграя. Рано или късно обаче ще трябва да реша какво ще правя.
Мартин Петров: Убеден съм, че Стилиян ще се върне
"Радвайте се за Бербатов"
