Маркиньос: Сънувах как играя за България срещу Бразилия на световното

Маркиньос игра в последния мач националния отбор срещу Чехия (0:1). Това бе петият двубой за натурализирания бразилец за България. През последния сезон в А група отново заговори за халфа заради силните му игри и голове, които дърпат напред Локо (Сф).

Маркиньос, знаете ли, че сте чуждене­цът с най-мно­го голове в „А" група?

- Когато вкарах на „Ботев", не знаех. Чак на следващия ден отидох да вечерям с приятел, който ме поздрави. Стана ми хубаво, не съм очаквал. Все пак не съм цен­трален нападател.

Помните ли първия си гол у нас?

- 0, не, бил е за „Беласица" (Петрич). Но нямам спомен. Иначе много важни голове вкарах. Най-вече в ЦСКА и в „Локомотив" (София). Най-голямата еуфория беше при попадението, с което с ЦСКА победихме „Рапид" (Виена) в Лига Европа. Няма да го за­бравя.

Кой е най-силният ви се­зон?

- Сега вкарвам много голо­ве и „Локо" върви напред. То­ва ме прави щастлив. Най-силният ми период бе през 2007-а и 2008 година. Тогава с ЦСКА не загубихме нито един мач, станахме шампио­ни. Силно играх и през 2011 година, преди да замина за кипърския „Анортозис".

Грешка ли беше кипър­ската авантюра?

- Никога не търся грешки в миналото. Беше добър опит в нова страна.

В края на миналия се­зон според мнозина най-вече вие спасихте „Локо" от изпадане, а сега накъ­де?

- Трябва да влезем в първа­та седмица. В началото на сезона нещата не се получа­ваха. Губехме точки. Сега обаче играем добре. Изра­стваме непрекъснато. Голе­мият ни конкурент за седмо­то място явно ще е „Левски".

Бихте ли сравнили три­те ви български отбора -„Беласица", ЦСКА и „Ло­ко"?

- От всеки помня само ху­бавото. Благодарение на „Беласица" дойдох в Бълга­рия. Стигнах до ЦСКА, където и до днес имам много близ­ки приятели. Пазя скъпи ми­гове. Сега се чувствам из­ключително комфортно в „Локо".

Как изживяхте момен­тите, в които фенове на ЦСКА ви освиркваха и един дори ви хвърли фла­нелката на земята?

- Винаги съм давал всичко на терена. Тогава целият от­бор не играеше добре, бяхме се провалили, след като не спечелихме титлата. Доня­къде разбирам феновете. Бя­ха много разочаровани. Съ­знавам, че съм чужденец и от мен се очаква повече. Вие ме върнахте на този спомен, всичко е забравено. През следващия сезон отноше­нията ми с феновете бяха от­лични.

Заговори се за ваше за­връщане в ЦСКА...

- В живота всичко е въз­можно. Сега мисля за „Локо" . Искам да играя силно и да печелим. Не мога да ви кажа „да" или „не" за ЦСКА.

Къде гледахте вечното дерби?

- Бях на лагер с „Локо". В началото и двата отбора мо­жеха да вкарат. „Левски" съ­що имаше една ситуация. Но това бе в началото. След то­ва ЦСКА вкара хубав гол, държеше топката и имаше инициативата през цялото време. Заслужена победа!

На какво се дължи въз­ходът на ЦСКА?

- На публиката, която се върна на терена. На треньо­ра Стойчо Младенов и на футболистите.

Защо след престоя в Китай избрахте отново България?

- Имах и други варианти. Но приятелите ми са в Бълга­рия. Особено в ЦСКА. Може­ше да се върна и на „Армия­та". Но тогава треньорът Миодраг Йешич не ме поже­ла. През лятото говорихме със Стойчо Младенов, с кой­то сме в отлични отношения. Но отново не се стигна до за­връщането ми.

Помните ли деня, в кой­то за първи път ви покани­ха в националния отбор?
- Да, беше точно преди един мач срещу „Черно мо­ре". Лотар Матеус ме потър­си и ме попита дали бих бил готов да играя за България. Аз му отговорих: „Нямам пас­порт!" И Матеус каза, че има шанс да взема. Бях щастлив. България ми е на сърцето и казах „Да!" Така се стигна до първата повиквателна. Де­бютът ми бе неофициален -играх второто полувреме срещу тима на остров Корси­ка. След това стартирах като титуляр срещу Черна гора.

Какво не стигна да се класираме за мондиала се­га?

- Много малко. Аз съм чо­век, който гледа в своя двор. Затова не искам да се фоку­сирам върху съдиите. Сигур­но са сбъркали, но по-важни бяха нашите грешки. А най-важната от тях е, че не спече­лихме последните два мача.

Представяли ли сте си ситуация - Маркиньос е ти­туляр за България срещу Бразилия на Мондиал 2014?

- Сънувал съм го, мечтал съм го. Щях да стискам палци за България, ако се бяхме класирали, а аз не бях в гру­пата за световното. Щях да съм духом с моите приятели.

Смятате ли, че ще сте национал, ако Любо Пенев не продължи договора си?

- Всичко зависи от мен. Ако не играя добре, и Любо да е треньор, няма да ме повика.

Какво е за вас Бълга­рия?

- Втори дом.

Кое е най-хубавото не­що в България?

- Няма да отличавам едно или друго. Всичко ми харес­ва, все едно съм в Бразилия.

Кои са най-добрите ви бразилски приятели у нас?

- Разбирам се с всички, но съм най-близък с Ронкато от „Берое". Живеехме един сре­щу друг в Бразилия.

Марсиньо, Марселиньо, Платини. Освен вас това ли са тримата най-добри бра­зилци у нас?

- Всички са страхотни фут­болисти. Сега на първо място ще поставя Марселиньо.

Учите ли българи на бразилска музика?

- Винаги си нося колонки в съблекалнята. Пускам моята музика и почваме да танцу­ваме самба. Вече някои в „Локо" се научиха.

Трагедия ли ще е, ако Бразилия не спечели све­товното?

- Да, национална трагедия. Не може да има повторение от 1950 година {Бразилия гу­би финала от Уругвай с1:2в Рио - б.а.). Не! Цялата нация очаква титлата.

Къде ще живеете след края на кариерата?
- В Бразилия. Но ще имам дом и в София, ще идвам тук.

Интервю на Боян Бойчев, "Труд"