Въпреки че и до днес много фенове на ЦСКА не признават класата на Маркиньос, той със сигурност е един от най-добрите чужденци, играли на „Българска армия" през този век. С червения екип бразилецът спечели всичко - титла на България през 2008 г., Суперкупа през същата година и Купа на страната - през 2011 г. Добрите му изяви не останаха незабелязани и той бе повикан в националния отбор на България от Лотар Матеус през лятото на 2011 г. Малко след това халфът напусна страната ни и рита първо в кипърския Анортозис, а след това и в китайския Чангчун Ятай. Преди седмица обаче Маркиньос напусна последния си отбор и сега е свободен агент. От няколко дни той е в България, като за бъдещето му витаят всякакви слухове. Именно заради това „Меридиан Мач" реши да го потърси за интервю.
-Маркиньос, здравей! Къде те намираме?
-В София съм. Много ми е приятно в България. Имам много приятели и близки, с които съм и в момента.
-Какво се случва с теб. Къде ще играеш през пролетта?
-Все още за мен няма оферти от България. Има от чужбина. Аз обаче искам да играя в Европа. Изчаквам българските клубове да се приберат от подготвителните си лагери и след това може да имам повече яснота за своето бъдеще.
-ЦСКА, Славия, Ботев (Пд)... Разговарял ли си с някой от тези клубове?
-Разговарял съм единствено със собственика на ЦСКА Димитър Борисов. Това обаче се случи, докато още бях футболист на Чангчун Ятай.
-Докога ще си в България?
-Поне 10 дни.
-А ако не си намериш нов отбор?
- Ще се върна в Бразилия. За там имам нещо предвид. Но желая да продължа в България. Знам, че тук ще играя за много по-малко пари, отколкото вземах в Чангчун Ятай, но искам да играя в Европа.
-Ще разкажеш ли нещо повече за престоя си в Китай?
-Тези 6 месеца, в които бях футболист на Чангчун Ятай, бяха много тежки за мен. Далеч от родина, от семейство, от близки. Да, парите, които вземах, бяха много сериозни, но не това е най-важното. Бе сменен треньорът Светозар Сапунич, който бе наследен от местен специалист (б.а. - Ли Шубин) Това не беше добре за мен и реших че е вре ме за промяна… Иначе там се представих на ниво. Изиграх над 10 мача в Суперлигата, като вкарах и няколко гола. Единият от тях бе срещу бившия отбор на Дрогба и Анелка - Шанхай Шенхуа. Нивото на футбола е на доста високо ниво. Играе се много по-бързо от
България и Кипър. Основната причина обаче звездите да ходят там е в парите.
-Какъв беше животът в Китай?
-Много различен, което го направи труден за мен. Китай е страна с много различна култура. Няма нищо общо с бразилската и с българската. Играл съм и в Кипър, но в Азия е друго. За мен сериозен проблем бе храната. Знаете, че китайците наблягат основно на морски дарове и ориз. Аз не обичам много тези неща и заради това ядях само пържени картофи. Точно преди да напусна Чангчун Ятай, бях на едномесечен лагер, където храната, разбира се, бе само риба и ориз. Цял месец ядох единствено пържени картофи и ми омръзна. Обадих се на семейството ми и им казах, че не издържам.
-Следиш ли какво се случва в ЦСКА?
-Естествено, че следя. Чета всичко, свързано с клуба в интернет. ЦСКА завинаги ще остане в сърцето ми. Знам, че тимът завърши 4-ти есенния полусезон и заради това се стигна до смяната на Стойчо Младенов с Миодраг Йешич. Поддържам връзка с някои от
футболистите на ЦСКА, с които съм играл. Те не са много - Платини, Апостол Попов, Спас Делев и Костадин Стоянов.
-Изненада ли те решението на капитана Тодор Янчев да напусне ЦСКА?
-Да, разбира се, че ме изненада. Знаете какво е ЦСКА за Тодор Янчев и какво е Тодор Янчев за ЦСКА. Още преди той да прекрати договора си с клуба, аз бях разговарял с него. След като премина в Славия, също се чухме.
-Ще продължиш ли да се отзоваваш на повиквателните за националния отбор на България?
-Естествено, че винаги ще се отзовавам на повиквателните за националния отбор. За мен е голяма чест да нося фланелката на България. В момента обаче нямам отбор и е трудно Любо Пенев да ме повика, тъй като няма къде да ме гледа.
-Какви са твоите отношения с Любо Пенев?
-Винаги са били идеални. И когато ми беше треньор в ЦСКА, и сега, когато е селекционер на България. Радвам се, че отново работим заедно.
