Носителят на КЕШ с Цървена звезда за 1991 година Люпко Петрович даде обширно интервю за bTV по повод поредното си завръщане в българския футбол. След като за известен период през 2019 година именитият сърбин бе начело на ЦСКА, наскоро той бе назначен за спортен директор на Литекс.
Г-н Петрович, как се чувствате отново в Ловеч?
– Отлично. В Ловеч имах много добри резултати. Три пъти бях в Литекс. Всеки път постигах това, за което идвах – влизахме в Европа. Веднъж даже бяхме в групите и дори излязохме от тях. Това за Ловеч е по-ценен резултат от шампионска титла.
Сега обаче е по-различно. Сега сте във Втора лига, отборът е друг…
– Така е. Тимът е друг. Няма ги вече тези играчи, които са нужни на Литекс. Ще работим с младите и ще се опитаме да направим така, че Литекс един ден да се върне на мястото, на което е бил.
За първи път сте спортен директор. Как се чувствате в тази роля?
– Повече гледам тренировките и по-малко участвам. Показвам някои неща. Имаме доста добър треньор, който работи качествено. Ценен е с това, което умее. Бързо схваща това, което му казвам. Вярва в мен и аз в него.
За първи път идвате в Ловеч преди точно 20 години – през 2003-а. Какво се промени за този период?
– Много неща. И в моята родина Сърбия много неща са промениха за това време. Много от нещата не са за добро, но трябва да живеем. Ето сега и тази война в Украйна. Всичко води света към лошо… В Ловеч промяната е, че ги няма фабриките. Няма къде да работят хората. Затова отиват в чужбина, в Германия, в Европа, там да работят. Някои се връщат, а други не…
На вас обаче тук ви е спокойно?
- Да. В това отношение Ловеч е спокойно място за живот. Няма трафик, както в София и Белград.
Какви са целите ви сега с Литекс? Какво искате да постигнете?
– Ще опитам да направя така, че отборът да играе добър футбол. Да върнем феновете на стадиона, колкото и малко да са останали те в града. Да върнем резултатите в Литекс и някои неща, които бяха преди. Наясно съм, че това ще бъде много трудно. Но аз очаквам, че можем да го направим.
Докога ще останете тук?
– Нямам договор. Между мен и господин Ганчев няма контракти. Аз съм тук да работя. Когато трябва да си тръгна, няма да има никакви проблеми да го направя.
От 1982 до 2023 година сте били треньор в 12 държави, ако правилно сме преброили…
– Може и повече да са (смее се). Аз съм обиколил света. Работил съм в Гърция, Австрия, Уругвай, Китай, Руанда… Много от тези страни бяха хубави за живеене. Харесваха и футбола. Аз съм щастлив човек, защото съм постигнал и резултати, и обичта на целия свят. Имам приятели навсякъде.
Какво научихте от толкова много работа на толкова различни места?
– По отношение на живота в други държави аз бързо се ориентирах. За два-три дни. Работех постоянно. От Уругвай извадих някои поуки по отношение на живота, на играта. От всяка страна взимах най-хубавото. И така преминавах към следващата.
В Сърбия и в България сте били в най-много отбори. У нас в три – Левски, Литекс и ЦСКА, сега обратно в Ловеч…
– Левски и ЦСКА са като Звезда и Партизан в Сърбия. Щастлив съм, че съм тренирал двата най-големи отбора в България, а Литекс, който им отстъпва, е под номер едно в сърцето ми. Защото с този отбор съм постигнал резултати, които е трудно да направите в България. Харесвам и обичам всичките три отбора.
Какво си мислехте за Ловеч и Литекс, когато за първи път дойдохте тук преди 20 години?
– Тогава бяха постигнати много добри неща. Финансирането беше по-солидно. Желанието и хората също, както и това на господин Ганчев. Години подред играехме в Европа. Имахме и повече фенове. Дойде един ден, в който Гриша взе ЦСКА – голям отбор. Беше нормално да вземе такъв клуб.
През 2003 година Литекс бе сред трите най-силни отбора в България, а сега сте в един от най-слабите периоди на клуба…
- По отношение на феновете не бяхме сред най-силните. Там си остават Левски и ЦСКА, както и пловдивските отбори. Но тимът ни беше силен, както е сега Лудогорец. Имаше всичко – пари, организация, професионализъм. Ако този Литекс, който водих толкова пъти, се изправи сега срещу Лудогорец, ЦСКА и Левски, не се знае кой ще победи. Помня доста победи на Литекс над Левски и ЦСКА. Печелихме и купи срещу тях. Имаше ги и резултатите. Градът беше по-добър. След влизането на България в Европа доста хора от Ловеч се изселиха. Сега не виждам млади хора тук. Това липсва. Надявам се, че отново нещо ще се направи за Ловеч. За да може хората да живеят и се развиват тук, а не в чужбина.
Доволен ли сте от това, което сте направили във футболната си кариера? Каква оценка си поставяте?
– Още не съм в края й. Има още накъде да работя. Как да не съм доволен. Дори и в България не мога да мръдна метър, без хората да ме поздравят. Да ме питат как съм, кога дойдох и такива неща. В Сърбия е същото. Когато отида там в друг град извън Белград, и се започва, хвала ти, легендо, за онова време… И така. Това е знак, че хората те обичат. На митницата, когато ме видят, минавам бързо (смее се). В такива ситуации имам малка протекция заради резултатите, които съм постигнал.
Със Звезда ли са най-сладките ви моменти?
- Имам много такива. Ето, с Литекс победихме Генк в Белгия и влязохме в групите за Купата на УЕФА. С Левски стигнахме до мачове с Ювентус. С ЦСКА отстранихме силния състав на Осиек. Във футбола са важни целите и резултатите. А как ще играеш – офанзивно или дефанзивно, няма значение. За историята остават резултатите, те се записват. Не съм съгласен с тези, които казват – играхме добре, имахме ситуации, но нямахме късмет и загубихме. Със Звезда срещу Марсилия (б.р. – финала за КЕШ 1991 година) прецених, че трябва да играя затворено. Преди финала, когато заминавахме, журналистите ме питаха дали сме готови за тези 90 минути, а аз им отговорих, че ние сме готови за 120 минути. И бяхме. Тогава след дузпите имаше заглавия за играта ни, че била слаба, защитна, а един журналист тогава написа – помни се резултатът и това, че Звезда спечели КЕШ. Е, това остана, а не как сме играли – добре или лошо. Това се забравя.
Има ли пари Литекс за Първа лига?
- Има, но въпросът е дали иска господин Ганчев да дава (смее се). Сериозно сега. Той има своя работа в ЦСКА.
Европейски шампион сте, имате толкова много други трофеи, били сте в толкова държави? Защо не си почивате и не си гледате ранчото, което имате? Откъде тази страст?
– Да спя ли?! Не мога цял ден да лежа в кревата, да не се разхождам, да не работя, да не ходя някъде. Когато съм си в Сърбия, ходя да пия кафе с моя вратар от времето в Звезда Дика Стоянович. Там изкарвам два-три часа. После ходя някъде другаде. Отивам до Златибор. Не мога да седя на едно място.
Да се върнем към българския футбол сега. Ще открадне ли ЦСКА титлата от Лудогорец?
– Трудно. Мисля, че би било хубаво ЦСКА да стане шампион, но ще е тежко. Лудогорец 11 поредни години е първи. Аз не знам къща с толкова чаши да има… Имат много пари да купят добри футболисти. В България побеждават, но тази година съществува шанс за ЦСКА. За мен шансовете са 60% за Лудогорец и 40% за ЦСКА.
Къде в тези проценти е вашият приятел Наско Сираков?
– Той е мой втори брат. В Левски изкарах добри години и той е от хората, които познават много футбола. Драго ми е, когато се чувам с хората от Левски и с него. Мисля, че Левски има по-добър отбор от ЦСКА. Имат и добър треньор. Да, отпаднаха от малтийците в Европа. Стоилов беше мой играч. Преписваше ми тренировките. Добре се изучи, но понякога човек допуска грешки в голямото си желание да успее. Не може да отстраниш ПАОК и да отпаднеш от малтийци, които не са добър отбор, поне аз мисля така. Какво означава това? Грешка на треньора. Добрият треньор има добри резултати, слабият – слаби. Но Стоилов беше добър ход на Сираков. И днес е приет от феновете. Не се говори, че може да напусне дори и след толкова много поредни мача без победа. Всеки треньор има слаби периоди.
