Проф. Александър Томов е последният ръководител на ЦСКА, извел отбора до титлата – 2008 г.
Сега в ЦСКА ври и кипи и според него клубът се намира в много тежка ситуация, от която обаче има изход.
Пред „Мач Телеграф“ той посочи грешките на предишния собственик на ЦСКА – Гриша Ганчев и призна, че би помогнал, ако бъде потърсен.
– Г-н Томов, много ви благодарим, че приехте нашата покана да ни гостувате във време, в което ЦСКА се намира в криза на всички нива…
– Дано да можем с нещо да помогнем, макар и от разстояние през медиите.
– Къде се намира ЦСКА днес през вашите очи?
– Ами очевидно е в тежка ситуация. Не си спомням да има такъв случай – от четири мача с три загуби да се започне. Очевидно има тревога във феновете. Вчера една група фенове беше при мен. Но разбира се, от друга страна има нов собственик. Винаги трябва да му се даде някакъв толеранс от време. Така че от една страна е тревога, но от друга страна гледаме с някаква надежда. Много е важно как ще подходи господин Папазки, въобще как ще ръководи отбора. Очевидно тези първи стъпки не са успешни.
– Колко трудно се ръководи клуб като ЦСКА?
– Не толкова трудно, колкото държавата. Все пак аз съм бил в ръководството на държавата и мога да ви кажа, че разликата е огромна. Тук има и рискове, има и трудности в управлението, има обаче много приятни моменти. Защото аз си спомням, че когато спечелихме последната 31-а шампионската титла радостта нямаше предел. Феновете ми изпокъсаха един куп дрехи от хвърляния във въздуха. Щастието беше безмерно. Все пак тогава имаше огромни очаквания, а ние станахме шампиони с 16 точки разлика. Но има няколко качества на управлението, които отличават футбола и които в нашия футбол не присъстват. Първо това е търпение да изградиш отбор. Ако почнеш да продаваш всеки появил се талант и веднага го продаваш, защото това ти нови 500 000 или 1 милион евро, няма да направиш отбор. Трябва да изтърпиш, да изградиш създаване на колектив, в който има и звезди, и млади таланти. Това е другия принцип на управлението във футбола. Съчетание между млади таланти, утвърдени звезди. И другото нещо е играчите ти да имат характер. Тоест да има такива момчета, които не се страхуват от трудности, не се страхуват от ритници, от съдийски удари. Просто които са водачи, които са мъжкари, които водят напред при всяко положение. Трябва да имаш търпение да се си изгради отбор и след това да има приемственост в отбора. Да не прекъсваш, както в ЦСКА в последните десетина години. Появи се там Каранга ли, или друг, веднага аут, продаваме го. Там се появи някой, който го искат в някакъв второстепен европейски отбор, продават го веднага, само защото дава някакви парички. А така няма да направиш отбор. Така по-скоро превръщаш такива тимове, като ЦСКА в търговски дружества, които се занимават с продажба на кафе, да кажем. Или нещо друго. Тук са хора, живи хора, при това спортисти, при това личности, защото във футбола не може да си звезда, ако не си личност. Тъй като стават дума за много масов спорт, за много фенска маса, за това, че трябва да оцелееш. Трябва интелигентност в футбола. А само с футболни умове не става. Трябва управленска интелигентност.
– Какво е мнението ви за новия наставник на “червените” Томислав Стипич, който стартира кошмарно в ЦСКА?
– Аз съм бил два пъти в ЦСКА – като президент и собственик. И трябва да ви кажа, че историята на ЦСКА не позволява да кажеш това. Независимо какво се случва, ЦСКА трябва да се бори за шампионска титла. И в момента има всички условия за това. Не знам дали управленците ще се справят, защото много зависи и собственикът какъв екип ще подбере. Но това, което чух от него в последните дни, особено след загубата от Славия, а пък и след унизителната загуба от Спартак Варна, не ми направи добро впечатление. Не можеш да казваш, че “това е единственият ми лош ден в ЦСКА“. „Обещал съм ЦСКА да бъде силен отбор, но не веднага“. Този отбор не може да бъде оставен на позицията, която заема в момента. Когато ЦСКА е извън тройката, нещата не са наред. Такава е историята. Разбира се, бяха понесени много тежки удари по историята на този славен клуб и от предишният собственик, който скоропостижно напусна. Много е важно какъв екип ще подбере новият собственик. И ако целта не е първото място, пак казвам, може да стане второ, трето, но битката е за първо място. Трябва да подбере състава спрямо първото място. Цялата скаутска и селекционна политика трябва да бъде замислена във времето. Не е просто тук бързаме нещо да дадем. Този треньор поиска това, онзи поиска онова. Аз никога не съм отстъпвал на треньорите. Той винаги иска всичко. Ако можеш да му докараш Мбапе или друг голям играч, готов е веднага. Само, че много е важно да стартираш от нещо, да имаш бюджет, който следваш и да вървиш напред.
– Според вас защо Гриша Ганчев се оттегли от управлението на ЦСКА?
– Не искам да коментирам този човек.
– Имаше ли вариант вие да се върнете под някаква форма в ЦСКА, защото и такива спекулации се прокраднаха през времето?
– Не ми е предлагал. Той се отнесе към мен отвратително, излъга ме за много неща. Той има два огромни гряха към ЦСКА. Позволи си да прати ЦСКА във „В“ група и да подмени старото истинско ЦСКА с ново. И в основата на това стоят задкулисни политически политически истории и много пари. Той получи ЦСКА без да плаща сериозна сума. Когато ние придобихме ЦСКА с Прамод Митал, ние платихме 15 милиона евро. И това е истинската цена на този клуб. На Левски е подобна цената. Аз разбирам от остойностяване, тъй като съм професор по икономика. След което той стигна донякъде, но толкова години нямаме шампионска титла. И това срива доверието. Защото не може да бъдеш всяка година шампион, не може да се бориш всяка година. И трябва да го правиш, защото си в ЦСКА. Иначе, сега в момента не са ми предлагали. Господин Папазки, по моя информация, този му бизнес, който развива вече 20 години, е бял бизнес. Той разполага със средства, но всичко е въпрос на умение, на стратегия, въпрос на управленски подход. И очакванията на феновете са големи. Защото те видяха, че Ганчев не води до резултати. И те също бяха разтревожени. Сега, разбира се, не прави чест на който и да е собственик, не само за Ганчев, в навечерието на битка за шампионската, да се изсулиш, буквално. Футболът, разбира се, е пари. Ама не е само пари. Ако е само пари, няма да е това. Футболът е култура, футболът е страст. Аз през 1994 г. бях тогава в Щатите с националния отбор. И там, и тук, нямаше жива българска душа да не излезе и да празнува. Това обединява българите. И другото е, че футболът не може да се развива затворено. В нашите местни битки. Футболът е общо европейска доктрина. Аз, например, при първия престой в ЦСКА, зад мен стоеше милиардер. Имаше пари и имаше възможност да правиш политика. Неслучайно стигнахме до 16 точки преди Левски. Още тогава разбрах нещо много важно – ако искаш да успееш в Европа, трябва да имаш много силни позиции в европейските клубове. Да си говориш на „ти” с президентите. При второто си влизане в ЦСКА докарах Лоурънс Дейвис, който е голям фен, свързан с Арсенал. Те го наричаха грубиянски тук, нашите опоненти, „пураджията“. А той е най-големият вносител на пури в Англия, но е и президент на най-големите благотворителни фондации и изключително известен човек. И след седмия месец той се отказа, само защото го плюеха по пресата. Жълтенията… за нея няма авторитети. И президентът на Щатите да дойде, ще го оплюят. Звъняха в офисите му, задаваха му мръсни въпроси.
– Защо се стигна до второто ви напускане на ЦСКА?
– Аз се съгласих тогава да се върна в ЦСКА. Поканиха ме в едно заведение и освен Стойчо Младенов, там беше и Толята Нанков. Имаше елитни цесекари. И стари, и нови. Но тогава аз имах възможност. Защото имахме огромен проект. Най-голям в историята на България. И да извадим 7-8 милиона евро за ЦСКА не ни беше проблем. И със съгласието на Стивън Ло, ние започнахме – направихме от нищо нещо, защото бяхме останали с трима футболисти. Това не знам дали го помните, но тогава феновете бяха копали на предишните собственици гробове на стадиона. Ние направихме доста смела политика, върнах Стойчо Младенов, и ЦСКА стана първи. Завършихме 2014 г. с 6 точки пред Лудогорец. Бяхме на лагер в Турция. И аз там дадох едно интервю, в което казах, че този отбор е готов за шампионска титла.
– Друг голям инвестиционен проект е стадион “Българска армия”. Кога според вас ЦСКА ще има нов стадион?
– Аз ходих между другото ходих да разгледам руините. Първо, защото много съм свързан с този стадион. И преди да дойда в ЦСКА съм играл много в футбол там. От една страна пак казвам, това, което ние знаем за новия собственик, е, че той е в състояние да го направи. Предишният собственик не беше в състояние. Ганчев изживява доста мъки. Получи разрешение обаче. но по някаква причина забави цялата история. И то с години. Ето виждате ”Христо Ботев” в Пловдив, един стадион, който се направи, мога да кажа, относително евтино, как вдигна самочувствието на Ботев.
– Колко според вас пари са необходими да се построи един хубав модерен европейски стадион? Защото си спомняме добре, че и Вие представяхте проекти през годините?
– Вижте, много зависи от подхода, инвестиционния подход. Не може да се каже така с една дума. Аз изследвах опита на Челси, на Арсенал, те бяха най-близки до това, което искахме. Разбира се в по-малки размери. Но проект за един 40-50-хиляден стадион, който отговаря на всички европейски стандарти, през 2014-та, общо взето за 60 милиона евро беше за всичко. Като много е важно да направи стадиона така, че той да връща пари. „Армията“ има този проблем, че е горска местност, в центъра на София. Но спокойно може да се направи един стадион, в който има и ресторанти, и сфера за отдих вътре, и други спортове да се развиват. Ако се направи само за футбол, той няма да може да връща много пари. При инвестициите е много важна срока на възвръщаемост. Така че, за мен подходът на Челси е най-близко в това отношение, защото е почти в центъра на Лондон. Но пак казвам, зависи от подходът. Един тип трибуни, друг тип трибуни. Разбира се, всичко трябва да бъде покрито, всичко трябва да бъде модерно. Да отговаря на всички стандарти. Но винаги може да бъде десет милиона надолу, десет надолу.
– Как се почувствахте, когато видяхте разрушен стадион “Българска армия”?
– Еми да ви кажа, честно, не е приятно. Но, разбира се, аз се интересувах къде отидоха тия реликви, които изградих по мое време. Тази уникална футболна топка, която стана нещо като символ на “Армията”. Всички деца се снимаха там. Между другото, най-щастливите ми мигове, освен шампионската титла, беше детският празник на футбола. Деца, баби, майки, беше страхотно. Ние давахме много, до милион лева годишно за школата. Без детско-юношески футбол, няма бъдеще.
– Ако бяхте в момента начело на ЦСКА какви промени бихте предприели?
– Първо ще кажа, че целта ми е шампионска титла. И второ, ще видя с какъв бюджет разполагам. Аз разполагах и при първия и при втория път с прилични бюджети, затова постигнах тези резултати. Ако няма бюджет, е трудно. Защото ЦСКА е отбор, в който не можеш да минеш с 1 млн. лева. Вероятно, шампионска титла, и то не при толкова амбициозна селекционна политика, може да се стигне със 7-8 милиона евро.
– Как бихте коментирал големия брой чужденци, които играят в българския футбол?
– Аз винаги съм казвал, и съм казвал на треньорите, поне 50 на 50 да бъдат. Не забравяйте, че те живеят тук. Тук са те сред феновете, тук са родителите им. Ето, вземете големите европейски отбори. Имате и испанските, имате британските. Винаги има няколко местни звезди. Това създава една пряка връзка между феновете и отбора.
– А бихте ли са върнал в крайна сметка във футбола някой ден?
– Нямам в момента такива намерения. Просто имам други задачи, житейски. Написах важни книги и искам международно да ги лансирам. Имам покани да държа лекции в различни университети а света. Можа би бих помогнал на ЦСКА без да заемам постове, защото знам как. Но трябва да ме покани Папазки. Трябва да го направи лично и трябва да са разбера лично с него. Това, за което бих могъл да им помогна много, е връзката с УЕФА. Имам много добри позиции във ФИФА и УЕФА, признавам частично благодарение на Лоурънс Дейвис, който е голям лобист там. Преди време със съпругата ми бяхме на една вечеря с двама ключови играчи в УЕФА, които се интересуваха какво става с българския футбол, защото това е част от европейския футболен проект, който е много интегриран.
– Това, че и до ден-днешен фенове на ЦСКА ви търсят и си коментират футбола с вас кара ли ви да се чувствате добре?
– Вижте, никой не може да отнеме шампионска титла. Аз съм шампион на България,
заедно с моя отбор. Изстрадана шампионска титла. Стартирахме с недоверие тогава, но станахме шампиони.
– Кое е най-голямото име, което бяхте на път да доведете в ЦСКА?
– Лотар Матеус, разбира се. Във футбола в Европа има една много интересна система. Там има една група големи отбори и тези големи отбори имат уникален метод да следят таланти, още на 10-12 години. Типът Лео Меси. Много е важно да имаш достъп до тази хора. И Лотар Матеус е сред тях. Аз се бях запътил да направя ЦСКА голям европейски клуб. Разбира се, стоеше до мен и едно семейство милиардери.
– Кой футболист на ЦСКА ви е харесвал най-много?
– От българите винаги съм харесал много таланта на Велизар Димитров. Изклчюително талантлив халф. С прекрасен усет за играта, с прекрасен поглед върху играта. Великолепен футболист. От чужденците като тарани, като страйкър – Ней. Изключителен футболист.
