Вивиан Александър Андерсън е роден на 29 юли 1956 година. Започва кариерата си в „Нотингам Форест", където са най-големите му успехи. С него става шампион и два пъти носител на купата на Англия, печели суперкупата и става два пъти носител на КЕШ, както и на европейската суперкупа. След това играе в „Арсенал" (1 купа на Англия), „Манчестър Юнайтед", „Шефилд Уензди", „Барнзли" и приключва в „Мидълзбро".
Първият тъмнокож национал на Англия, като записва 30 мача и 2 гола. В „ Барнзли " е играещ треньор. В момента е коментатор в телевизията на „Манчестър Юнайтед" и посланик на добра воля на футболната асоциация на Англия. Той участва в благотворителния мач на Нова тв, като неговият тим загуби с 2:5 от този на Бойко Борисов, Христо Стоичков и Любо Пенев четвъртък вечерта.
- Как се чувствате отново в София?
- В момента се чувствам прекалено изморен. Краката едва ме държат. Дано не съм забравил нещо в съблекалнята, защото не знам на кой свят съм.
- Но темпото на мача не бе толкова сериозно.
- Повярвайте ми, на моята възраст всеки мач е едно огромно усилие. Невероятно, бих казал. Сериозна работа. Пък и другият отбор имаше доста млади момчета. При нас само Яри Литманен може още да тича и двете момчета от България, които бяха (Светослав Петров и Бойко Величков - б.а).
- Все пак играхте срещу премиера на България.
- Той е прекалено твърд за ветеран. Личи си, че поддържа форма. Аз отдавна приключих със сериозното тичане.
- Все пак е картотекиран в третодивизионен отбор, който в момента води в класирането.
- Така ли? Не знаех. Но вероятно трето ниво в България не е това, което е в Англия.
- С какви чувства се връщате в България?
- С прекрасни. Винаги съм харесвал България. Тук играх един от първите си мачове за националния отбор. Това са незабравими спомени. За тези с „Форест" предпочитам да не си спомням. Но през последните години идвам често да играя и по работа. България е една прекрасна страна.
- Виждате ли някаква сериозна разлика от преди?
- Когато бях футболист нямаше много време да се разхождаш. Летище - хотел - стадион - хотел - летище. Но и тогава ми направи впечатление, че хората са много приятелски настроени. И искрено обичат футбола. Стадионите ви бяха пълни и винаги сме идвали за битка, а не за поредния мач. Трудно беше да се играе срещу български съперник. След това пробихте и на световната сцена. Стоичков стана №1 на Европа. Беше ми мило да го видя отново на терена. Характерът му на биткаджия не се е променил. Само косата му е по-бяла. Моята пък въобще я няма.
- Защо „Форест" изпадна в миманса на английския футбол?
- Защото я няма магията на Клъфи. Той бе в основата на всичко.
- Вие сте работили с двама от най-великите мениджъри в съвременния футбол - Брайън Клъф и Алекс Фергюсън. За кого е по-трудно да се играе?
- При такива характери винаги е трудно да се играе. Трябва да даваш всичко от себе си, за да останеш сред титулярите. Един път да се направиш на ударен, и може да изчезнеш завинаги. Горд съм, че съм играл и за двамата. Но да не забравяме и Джордж Греъм от „Арсенал". Но най се гордея, че съм първият привлечен от сър Алекс, след като пое „Юнайтед". Значи е имало нещо в мен. (Смее се.)
- Като наблюдател на "Юнайтед" през последните години защо се получи така с Бербатов?
- Ситуацията с Бербатов наистина е сложна. Голяма вина носи и той. В английската Висша лига няма място за почивка. 90 минути трябва да си постоянно на върха. А не да си оправяш гащите например. В доста от моментите той изглеждаше изолиран от съотборниците си. Все едно не е на терена. И при човек като Фергюсън това може да се окаже фатално за теб и за кариерата ти. Аз лично обаче останах изненадан, защото той игра много силно в сезона, преди да остане резерва. Стана и голмайстор. Сега обаче загубата на „Юнайтед" може да се окаже печалба за „Фулъм". Остава ни малко, за да видим какво ще се получи.
- Вие сте един от най-големите биткаджии срещу расизма. Ще спечели ли футболът тази война?
- Аз винаги съм казвал, че футболът обединява, а расизмът разединява. През последните години се направи много в тази война. В крайна сметка ще бъде спечелена. Въпреки че лично съм малко песимист по отношение на средствата, с които се води. Хората сами трябва да разберат, че това е чума. Че няма различни в света. С наказания обаче няма как да се промени мисленето. С какво наказваш расиста, ако отборът остане да играе на празни трибуни или пък му отнемеш точки? С нищо. Той ще стане още по-зъл. Трябва да се промени мисленето, а футболистите да станат за пример. Толкова е просто. А не Антон Фердинанд да не подава ръка на Джон Тери. Напротив едно ръкостискане, една прегръдка ще свърши повече работа, отколкото всички наказания на света.
- Излезе и докладът за трагедията на стадион „Хилзбъроу". Очаквахте ли подобни заключения?
- Случилото се на този стадион преди мача „Ливърпул" - „Форест" е най-голямата трагедия във футбола. Всъщност винаги съм смятал, че остана нещо неказано, скрито. Лошото е, че след толкова години истината излиза наяве. Тежкото е за семействата на загиналите. На всички ни е тежко, защото такива неща не се забравят.